Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЦКБ НАГРАЖДАВА ЕЛИТНИТЕ СИ КЛИЕНТИ С КРЕДИТНИ ЛИНИИ

Г-н Костов, какви поуки си извади ЦКБ от кредитирането на миналогодишната изкупвателна кампания в селското стопанство? Изключихте ли от списъка на вероятните заемополучатели неизправните си длъжници?


- Има фирми, които ни създадоха определени проблеми при обслужване на разрешените им банкови кредити и ние предприехме всички мерки за тяхното изолиране. По-сериозни проблеми ни създадоха само два кредита, гарантирани от ДФРР, но вече сме предприели всички необходими стъпки, за да реализираме залозите по тях. Колкото до държавната гаранция по заемите, с която се ангажира ДФРР, ще я реализираме само в случай, че възникнат определени несъответствия между постигнатата от нас пазарна цена при продажбата на реализираното обезпечение и дължимите суми.


Промени ли тази година ЦКБ своите изисквания към размера и формата на обезпечението?


- Не, предпочитаме стриктно да следваме изискванията за размера и характера на обезпечението, които БНБ определи. Смятам, че те са достатъчно строги и няма защо да се променят. Например Централната банка държи при учредяване на ипотека върху недвижим имот размерът на разрешения кредит да не надвишава половината от пазарната оценка на имота.


Когато се залагат стоки и материални ценности, това съотношение достига до 80% от тяхната стойност. Но нашата банка си запазва правото да използва и други проценти по отношение на всички стоки и материали, за които може да се очаква по-голяма динамика на вътрешните цени.


Затова се стремим да поддържаме портфейл от краткосрочни кредити, който най-пълно съответства на структурата на ресурсите, които банката е привлякла. Вярно е, че този подход допълнително ограничава нашите възможности за кредитиране, но сме убедени, че трябва да поддържаме нормална ликвидност по пасивните си операции.


Но акцентът върху краткосрочните кредити не води ли и до по-малки по обем кредити?


- Не! Размерът на кредитите се определя на първо място от капитала на банката и второ - от структурата на нашите клиенти. Голяма част от тях са средни и малки фирми, които не чувстват потребност от големи количества ресурс, а търсят основно оборотни средства.


Колкото до инвестиционните кредити, банката разрешава подобно финансиране за срок над една година за заеми, които са осигурени с дългосрочен ресурс от фонд Земеделие, защото структурата на нашите пасиви не ни позволява да финансираме подобни начинания.


Възниква обаче парадокс: тази година пазарната цена на 1 тон селскостопанска продукция е определено по-ниска в сравнение с 1997 г. и това ще окаже отрицателно влияние върху размера на отпусканите кредити, защото обезпечението по тях ще бъде по-евтино. Възможно ли е да не се осигури целият необходим ресурс за изкупвателната кампания?


- Не вярвам да се стигне чак дотам. Кредитирането на всяка стока с осигурена реализация не е проблем, докато при липсата на пазари е малко вероятно да се намери банка, готова да финансира.


Съществен фактор за тазгодишното драстично понижаване на цените на селскостопанската продукция е общото свиване на пазарите, където тя се реализира - например ограничаване на достъпа на български стоки до външните пазари чрез системи от мита и количествени квоти. Парадоксално звучи, но стагниращ фактор е и действащият външнотърговски режим, който пряко влияе върху търсенето и предлагането на аграрна продукция. Прибавете и ограниченията, които сами сме си наложили, и картината става пълна.


Искам да ви задам един вероятно недискретен въпрос: имате ли търкания с по-големите си акционери по отношение на провежданата от ЦКБ политика за кредитна експанзия?


- Не съм съгласен, че изобщо трябва да говорим за кредитна експанзия. За първото полугодие на 1997 г. кредитният портфейл на банката бе силно ограничен. През второто и третото тримесечие той бе преструктуриран, за да съответства най-точно на капацитета на банката и на променените номинални мащаби в българската икономика. От тогава до днес ние реално поддържаме обема на раздадените кредити на постоянно равнище. Тази политика изобщо не се вмества в определението за кредитна експанзия.


По същината на въпроса ще отговоря така - нямаме абсолютно никакви разногласия с нашите големи акционери, защото те отлично разбират, че нашата дейност няма нищо общо с кредитната експанзия.


Промени ли се през 1998 г. усредненият образ на кредитополучателя?


- Появиха се нови лица. Но всички те преминават определен период на проверка, докато ги класифицираме като потенциални кредитополучатели. Около година ги наблюдаваме - какви парични потоци преминават по техните сметки, как им върви бизнесът, какви обороти правят. Едва след това се наемаме да преценим дали си струва да ги кредитираме или не.


По отношение на нашите първокласни клиенти използваме кредитни линии, но засега от тях се ползват само фирмите, които работят с банката едва ли не от деня на нейното създаване и с които се познаваме отлично.


Друг е въпросът, че разрешените засега кредитни линии не са особено големи. Изучаваме и нуждите на нашите клиенти от оперативно кредитиране, за да им предоставим кредитна линия, която в най-голяма степен отговаря на истинските им потребности. Още повече че и те, и банката са заинтересовани разрешените средства да се усвояват най-бързо и в пълен обем. А това предполага много точна преценка за бъдещите обороти. Трябва да призная, че засега този инструмент е приложим само за ограничен кръг фирми, а и ЦКБ няма нужните й ресурси, за да разшири този род услуги.


Значи това е награда за лоялност...


- Общо взето, да!


Продължава ли ЦКБ да поддържа присъствие на свои представители в управителните органи на онези фирми, които са получили значително кредитиране?


- Да, този подход като цяло се оказа успешен, въпреки че е приложим към акционерните дружества, ползващи големи кредити, отпуснати за по-дълги периоди. За подобно решение има значение и как банката преценява дейността на длъжника и дали желае да я следи по-отблизо. Но този подход не е определящ за банката. ЦКБ има над 1100 редовни кредитополучатели, над две трети от които са малки фирми - кооперации и еднолични търговци. Просто навремето банката е била структурирана така и продължава най-активно да работи в земеделските райони, където преобладават дребните фирми. Към тях този подход - за навлизане в управлението, е неприложим и ние използваме с успех други мерки за гарантиране на нашите вземания.


Но в отношенията ни с големите клиенти, които ангажират значителен ресурс на банката в инвестиционни проекти, ние нямаме друг избор. Например неотдавна поискахме представителство в УС на Бета АД, Червен бряг, където имаме интереси още от 1995 година. А това е голямо държавно предприятие.


Развива ли се пазарът за банкови гаранции?


- Съществуващият митнически режим предполага доста широко използване на този инструмент и се явява, в някаква степен, основна причина за развитието на банковия пазар за гаранции. Същевременно фирмите от реалния сектор не са се научили да използват всички възможности, които им предоставят банковите гаранции. Следователно има някакъв пазар, но той, общо взето, не е развит и засега остава плитък и тесен.

Facebook logo
Бъдете с нас и във