Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЦИТАДЕЛАТА ИЛИ КАПАНЪТ НА МЕДИЙНАТА СЛАВА

От Освобождението до днес държавата ни е ръководена от много правителства. Консервативни, либерални, царски, народни или демократично-парламентарни. Понякога те са били и еднопартийни, но за съжаление съвсем рядко са били единни и сплотени в сложния процес на управление.


Днешното правителство на дясното мнозинство вече повече от година успява да поддържа имиджа си на ефективен и хармоничен екип. Дори и в най-тежките моменти управляващите лидери демонстрират единомислие, сплотеност и взаимно доверие. А ако някога, някъде проехти звън от кръстосване на кинжали, плътните завеси пред информацията попиват издайническия шум много преди тайната му да допълзи до медиите. Всички съмнения за неразбирателство или наличие на конфликти между съотборниците безрезултатно рикошират в бетонната стена от надменност и самочувствие, която управляващите издигат пред всеки плосък интригантски опит за подкопаване на единството им.


Повече от четиристотин дни


Замъкът на хармонията


устоява под обсадата на делничните гафове и журналистическия скептицизъм, атакуващи при всеки сгоден случай прословутото единство. В мелницата на общественото любопитство се редуват непрестанни подозрения в скрито съперничество или трудно потискана конфронтация в редиците на сините лидери. И независимо, че обществото вече очертава няколко трайни епицентъра на управленска нестабилност, все още стените на цитаделата остават недосегаеми. Все още председателят на партията закрива с тяло позициите на всеки член на Националния изпълнителния съвет на СДС или пък сговорчиво изпълнява всяка препоръка на своя президент. Все още премиерът е винаги доволен от своите министри. Или поне все още изглежда така.


Независимо че журналистите отдавна са информирали кой кого и защо недолюбва в управляващия отбор, емоциите в групата досущ като забравени, ненавити часовници са спрели своя ход. Замръзнали някъде по скалата на човешките взаимоотношения, може би там, където ги е заварила победата, чувствата на сините лидери, поне засега, не успяват да доминират в работата им. Това още изглежда сигурно.


Привидно ли е разбирателството в екипа на управляващите? Дълго възпитаваният у нас нихилизъм с истерична увереност би отговорил да. Политолозите и психолозите вероятно биха проявили много повече колебания.


Все пак единството на синият екип е факт. Точно това единство надмогва вече толкова време и съперничествата, и различията, и конфликтите. То явно обаче не е пълно. Сферата, в която е мобилизирано, е най-вече на равнището на властта и управлението. И тъй като единствено тази област попада в медийния интерес, единомислието явно се преекспонира.


Какво всъщност се крие зад формулата единен управляващ екип? Гледните точки на разумния гражданин са най-малко две.


Първата подсказва възможност за по-успешни и ефективни действия на управлението, а втората - потенциал за прекалено мощна власт и потискане на обществената инициатива. Изборът е труден поради наличието на достатъчно оправдателни аргументи в полза и на двете позиции. Българските социолози твърдят, че нашият народ е категоричен в предпочитанията си за първия вариант. Това би трябвало да означава, че успели политици в държавата ни могат да бъдат само тези,


които внушават сила, единство и надмощие


в политическия и обществен живот.


По всичко личи, че именно върху тази хипотеза са построили политическия си имидж днешните управляващи. Тяхната цел е да изглеждат единни, за да бъде възприемана властта им като силна. А по рецептата на родната социална мисъл в очите на българския избирател тази непоколебима власт би трябвало да е равносилна на добро управление и следователно да печели общественото доверие.


На пръв поглед очертаният шаблон за успешно политическо поведение изглежда измамно прост. Още повече, съчетан с еуфоричните числа от многобройни социологически проучвания, потвърждаващи безотказно иначе недоказаната хипотеза. Управляващите може и да се ласкаят от високия процент на своите почитатели, но едва ли вярват, че числата изразяват само любов и признателност.


Истината е другаде. Хипотезата, че българският народ обича силната ръка, е абстрактна като интегрално уравнение, но далече не толкова вярна. Така че грешно подведено да демонстрира мощна десница, управлението на сините може и да проиграе своите успехи.


Много преигран и дори лицемерен изглежда постоянният взаимен възторг, който сините колеги изпитват един към друг. Прекалено дружеският и приятелски


захаросан ореол


който се стремят да изградят около екипа си, не отговаря нито на реалистичния вкус на българското общество, нито на представите му за най-актуалните потребности на държавата.


От друга страна, демонстрацията на постоянно и пълно единомислие създава усещането за несигурност в медиите и подклажда непрестанни съмнения.


Заплахите, които такъв декоративен образ създава за носителите си, се основават главно на две тенденции. Първата е, че колкото по-категоричен и демонстративен е един стил, толкова по-обсебващ става той за своите изпълнители. Днешните държавници и техните успехи стават все по-зависими от натрапвания образ на единния хармоничен екип. Ако един ден този колективен образ рухне, това ще означава сигурна гибел и за всички индивидуални участници в него.


А това рухване би могло много лесно да се случи, защото толкова бурно рекламираният единен отбор ще загуби блясъка си веднага щом дори само един от играчите


изведнъж се окаже предател


Синьото управление поне засега е достатъчно единно. Единно е в желанието си за повече власт, единно е в стремежа си за добиване на все по-влиятелни позиции, единно е в поддържането на избраните методи. Единно е и в желанието си да осъществи необратима смяна на българския социален и политически елит. А при наличието на толкова много и толкова важни причини за единодействие различията могат да имат само едно-единствено значение - да правят образите на държавниците много по-реални и човешки и с това да печелят солидни обществени симпатии.


А защо при тези обстоятелства сините лидери сами влизат в капана на толкова съмнителен медиен образ, остава въпрос, на който със сигурност Иван Костов един ден ще потърси отговора. Дали обаче, поне за него, няма да е прекалено късно за поправителен изпит?


ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ - ЧЛЕН НА НИС НА СДС И ВИЦЕПРЕМИЕР:


Не можем да бъдем изненадани от някого. Знаем много добре кой за какво става. Познаваме семействата си, приятелите си. Познаваме и симпатизантите си. Децата ми не говорят за президент, премиер или за кмет и председател на столичния съвет. Те говорят за приятелите на баща им. Това за мен е много важно. България в момента се управлява от отбор единомишленици. Мисля, че това ражда добрите резултати и осигурява синхрона в работата.


ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА - ЧЛЕН НА НИС НА СДС И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПГ НА СДС:


Ние с Иван Костов много добре се разбираме. Почти не минава ден, в който да не разговаряме. Когато не успяваме да се видим лично, поне половин час разговаряме по телефона. Правим подробен разбор на събитията и на перспективите за тяхното развитие. И двамата прекрасно разбираме колко успехът на СДС зависи от пълния синхрон между двете институции. Разбира се, важни са и личните отношения. Ние двамата се познаваме добре и много лесно разговаряме. Може би защото всеки от нас познава прекрасно типа мислене на другия. Отдавна сме преминали етапа, в който можем да се обиждаме или да проявяваме мнителност един към друг. А това е много важно за този тип отношения. Защото ние не мислим еднакво и ако тепърва трябваше да отделяме време, за да се сработваме, едва ли нещата щяха да вървят толкова добре.


АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ - ЧЛЕН НА НИС НА СДС И ВИЦЕПРЕМИЕР:


В тежката обстановка, в която се намира днес България, решенията трябва да са не само категорични, но и бързи. А аз решавам по-бавно. Изслушвам и обмислям последователно всяка гледна точка.


Иван Костов пък е много задълбочен във взимането на решение. Всяко негово решение е плод на много ясно политическо и държавническо виждане. Той мисли преди всичко в дълбочина и перспектива. Неговите решения не са подчинени на утрешния резултат, а на бъдещето.


НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА - ЧЛЕН НА НИС НА СДС И МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ:


Ние просто си вярваме. Нашето приятелство е родено в период на изключителни трудности и сме имали възможност да се уверим в почтеността и качествата на всеки от нас. Нашата екипност изглежда уникална за съвременната ни история. Дори и прекрасните ни иначе футболисти не успяват да побеждават, когато не играят в екип. Нужна е интеграция на усилията. Всеки да свърши своята част от работата и да живее със съзнанието, че е част от един отбор.


ХРИСТО БИСЕРОВ - ЧЛЕН НА НИС И СЕКРЕТАР НА СДС:


Не може и десетимата членове на НИС да са в изпълнителната власт. Шестима от нас са в Министерски съвет, трима сме в парламента, а Филип Димитров стана посланик в САЩ. Вярно е, че членовете на НИС са тези, които трябва да се ангажират най-пряко с провеждането на политиката на партията чрез изпълнителната власт, но някой трябва да остане и в законодателната власт. Мисля, че успяхме да намерим баланса.


МУРАВЕЙ РАДЕВ ЧЛЕН НА НИС НА СДС И МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ:


При нас е много лесно, защото преди още аз да съобщя нещо, министър-председателят вече знае, че това е така

Facebook logo
Бъдете с нас и във