Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЧУЖДЕНЕЦ ЗА ЦЯЛ МАНДАТ

Помните ли спящия Одисей, положен от факийските моряци на родния бряг, към който 20 години неистово се е стремял? Той се размърдва, отваря очи, но околността нищо не му говори. Оглежда иначе родните простори и печално възкликва: Уви! Къде се намирам? И какво правя тук? Одисей не може да познае страната си не само заради дългата емиграция. Атина Палада нарочно го бе обвила в мъгла, за да остане непознат, докато натрупа мъдрост, достатъчна, за да приема нормално нещата. Одисей може да се гордее със своята проекция в началото на XXI век - Симеон Сакскобургготски. Но защо ли Атина се бави с вдигането на мъглата? Да не би моряците да са объркали брега? Или пък Симеон съвсем не е Одисей?Към момента сме сигурни, че разполагаме с типичен социологически чужденец: възрастен индивид от нашата цивилизация, който се опитва да бъде приет трайно в страната, към която се е стремял. Или поне ако е бил избран от нея, да може да бъде и разбран. Само че по правило чужденците са със съмнителна лоялност. Защото местните са недоверчиви към всеки, който не желае напълно да се адаптира към техния дом. Край на каретоОбвиняват го в неблагодарност, защото не приема всички доброжелатели и техните политически съвети. Остава неразбран, защото скитането го е превърнало в културен хибрид. Колкото и да му се иска да се адаптира, новият терен не става за родна стряха, а си остава лабиринт, в който е загубен усетът за местоположение.И каква е тук сега тази привнесена дума прагматизъм? За нещастие на премиера ние, българите, се сещаме повече за лошите синоними - сметкаджийство, изгода, използвачество, далавера, а и за техните метафори - Бай Ганьо и Остап Бендер. Негативно ни звучи и този важен прагматичен инструмент - рекламата, под която разбираме самохвалство.Но като си имаме за пример чужденец, ще боравим с речника на чуждите думи. За прагматизма там пише, че е направление в историята, което се ограничава само с посочване на факти, без да се обясняват от гледна точка на историческото развитие. Да кажем, че Симеон е производител на факти, чието обяснение оставя на историците, и е нормално да си мълчи. Прагматизъм обаче означава и начин на поведение, което е насочено към извличане на полза. Но докато се стигне до ползата, трябва пак да се мълчи, особено ако се правят реформи. Симеон е наясно, че в политически план нововъведенията винаги са безобразия Както го е казал и народът, всяка нова идея е клин, който влиза откъм дебелия край. Затова прагматикът, премиер нарежда: никакви предварителни резултати, само една посока за ориентация!След като на световното по футбол даже Бразилия загърби зрелището и изкуството за сметка на прагматизма в играта, сякаш взе да ни просветва. Но преди нас влезе в час президентът, който от месеци най-акуратно изрича думата прагматизъм, а пред полския президент Квашневски даже поясни: Ние се вторачихме в съвсем конкретни проблеми, като туристите и т.н.. Прагматизмът стана водещ и в социалната, икономическата политика и правосъдието. Вместо лежане от дата до дата на социално благодеяние социалнослабите ще трябва да поработят. Вместо лежане в раирана нирвана затворниците вече ще полагат общественополезен труд. За ромите пък се получи обратното - вече не гледат на тока прагматично (като обект на приватизация), а страхопочитателно.Ако се огледаме компетентно, вече можем да посочим и примери на лош прагматизъм. Не е тайна, че много от депутатите влязоха в НС от прагматични съображения - за сигурността на първоначалните си натрупвания. Бившият изпълнителен директор на Булгартабак пък малко прекали с прагматичното си отношение към родината. Засега май само ДПС проумяват що е то прагматизъм и бързат да обучават електората си как да иска пари от ЕС.Прагматизъм не значи само полза и далавера Но кой да ни го обясни? Чужденецът премиер все по-малко говори. И ние, г-н премиер, обичаме уважението не заради уважението, а заради ползата от него. Досега сме разбрали само, че излишното вреди на полезното. Излишното към момента на вашето управление е културата. Тя няма да изчезне нито за пет, нито за десет години, просто усилията в тази област са си излишен разход на енергия и време. И правилно поставихте именно този министър!Остава ни обаче усещането, че колкото и богинята Атина да вдига мъглата, Симеон си остава чужденец. Сам признава, че и приятелите са го наричали екзотично социал-капиталист. Просто защото действително е културен хибрид. Например в религиозно отношение. За нас Бог може да е онова газообразно гръбначно, но за него е триединство. Въпреки това не е догматик. И към религиите се отнася прагматично - изчаква да види коя ще се окаже най-работещата. Логична е толерантността му към сектите, както вече призна за дъновистите: една съвършено уважаема и перфектно нормална секта. Леко суеверен и отчасти фаталист, благодарение на италианската му кръв, на информацията му върху историята на съдбите и на живота му в Египет, откъдето твърди, че му е останало нещо и от ислямската вяра.Симеон е хибрид и в още едно отношение, където се корени неговият екзотичен прагматизъм. Той е есенция на американския пуританизъм и протестантизъм. Преди години сравни своите родители с краля и кралицата на Белгия: извънредно скромни, набожни, хрисими и с дълбоки морални принципи. Днес самият той е белязан от пуританския нрав на Джонатан Едуардс, символ на американската добродетелност. Такъв нрав се формира само във враждебна среда, в корумпирано общество, в което от малък те дебнат заплахи от атентати. Пуританът става такъв с идеята да се самосъхрани и издига в култ почтеността - недоверието в безгрижието, похотливостта и пиенето. Днес Симеон казва просто, че държи на човешките отношения, но всички знаят, че е скептичен към клеветниците, към разведените и към кандидатите за постове с няколко месеца вакуум в биографиите Протестанският прагматизъм на премиера е повлиян от друг американски идол - Бенджамин Франклин. И двамата са носители на една фундаментална черта - самоусъвършенстването и ученето на много чужди езици. Ключовата дума в речника и на двамата е полезна. Автобиографията на Франклин е замислена като полезно четиво за неговия син (нали с тази цел и Фердинанд написа Съвети към сина). И не само времето, а и доверието е пари. И Симеон като Франклин е остроумен и кротко незабележим, увлича се по естествознанието, умее да си осигурява влиятелни приятели и да се саморекламира.Интересно е обаче защо премиерът е овладял до съвършенство американския прагматизъм. Ами много просто. След дванадесетгодишната менопауза България прилича на необладана пустиня. А политиката на Симеон следва да напомня основаването на Новия свят. Нужен е просто нов подход - утопичния и нов човек - заточеникът мечтател или чужденецът прагматик. Условието е обаче да се загърбят корените и историята. Което царят и направи: продаде царските ордени, продаде библиотеката на дядо си на Вюрцбургския университет, а за царските дворци в България припомня, че могат да се приспособяват и за по-практични работи. За исторически места и събития пък отсече: Първо да оправим участта на живите, пък после да се захванем с труповете... и с такива, бих казал отвлечени работи. И това ако не е прагматизъм!?От Новия свят Симеон привнася и нов маниер на управление. Когато казваше: Вервайте ми!, той отрано искаше да ни превъзпита по метода: Ще ви давам знаци като при мащабна рекламна кампания. Вие само се оглеждайте. Защото да управляваш прагматично означава не да бръщолевиш, а да даваш знаци за благонадеждност. И да осигуриш чуваемост и гледаемост на резултатите от своите усилия.Симеон е екзотика за всички световни наблюдатели не само заради хибридността и дори алхимичната си порода. Той въвлече в управлението и микрохибридчета, екстракт от Рейгъново и Живково поколение За тези весели чужденци - юпитата, щастието и успехът не са движеща сила, защото вече ги притежават. Докато ние сме все още борци за добър живот, те отдавна са негови привърженици. Тези младежи са с ампутирана носталгия и родови скрупули (колкото и да ни внушават обратното), появяват се на роден терен като след пластична операция с освежени неврони и с настроен за битка интелект. Те са влюбени в сделките и спекулациите не заради печалбата и престижа, а от тръпката на съревнованието и демонстрацията на техники. Макар и начело на държавата, те изпълняват всяка задача като парад на уменията си пред колегите по света. Крайната им цел е промоция на всичко. Промоцират без свян типични американски девизи, с които рискуват да подразнят лидера си пуритан: Не може хем да пазиш, хем да харчиш парите си!Не може хем да пазиш, хем да ядеш своята торта!Не може хем да изядеш, хем да чукаш жена си!Не може хем да живееш, хем да съхраниш живота си!( Жан Бодрияр, Америка)Ето им обаче и едно предупреждение на българския прагматичен дух: Не може да е дълъг животът на онази кокошка, която хем в къщи яде, хем в комшиите снася!

Facebook logo
Бъдете с нас и във