Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЧУЖДЕНЦИТЕ ПЕЧЕЛЯТ ТАМ, КЪДЕТО ПЕЧЕЛИ И НАЦИОНАЛНИЯТ КАПИТАЛ

Г-н Ангарски, вие ръководехте работната група, която подготви новия Закон за БНБ от 1997 г., известен повече като закон за Валутния борд, както и Закона за банките. Как оценявате днес, след половин година, резултатите от тяхното прилагане?


- За да има прогрес в реформата, ако не всички българи, то повечето от тях трябва да бъдат особено критични - и значително по-взискателни, към всички процеси, протичащи около нас. Естествено никога не бих твърдял, че в двата основни нормативни акта, уреждащи банковата система - законите за БНБ и за банките, не съществуват и отделни пропуски. Но ако ги сравним с почти всички останали нормативни актове, приети досега от 38-ото Народно събрание, мисля, че банковите закони са най-добри.


Няма да забравя как доброжелатели шушукаха, че двата банкови закона са били почти преписани от други, чужди норми, уреждащи материята на Валутния борд. Но това не е истина. Аз например се гордея с тяхната уникалност, защото те съчетават в едно както принципите на Валутен борд, така и запазването на повечето от функциите, присъщи на националната банка. Уникална е и предвидената в Закона за БНБ възможност за излизане от валутния съвет при прехода към общата европейска валута.


Засега резултатите от прилагането на паричния съвет са много добри, въпреки че - и това е ясно на всички, те можеха да бъдат още по-значителни. Тяхната сила се прояви мигновено и всички български и чуждестранни наблюдатели усетиха това веднага. Днес можем само да съжаляваме, че не бяхме още по-взискателни към БНБ - например за сроковете, в които трябва да се издадат всички наредби, предвидени със закона.


Но животът показа, че има и маса нерешени проблеми. Например квесторите и синдиците, назначени от БНБ и съда, просто създават свое право...


- Този проблем е част от друг, по-важен въпрос. Кога, в какъв срок синдиците трябва да ликвидират фалиралите банки. Някой да е отговорил на него? Не! Първо, трябва да се реши със закон или с наредба този въпрос и едва след това да се оценява и урежда нормативно дейността на синдиците. Сега какво се получава - те могат да работят докато си искат, докато изхарчат и последната стотинка, събрана при осребряване на имуществото на фалиралата банка. Защото за тях не са предвидени никакви срокове и никакви стимули, за да приключат бързо и ефективно работата си.


Друг е проблемът, че в новия Закон за банките липсва например изискване за задължителния международен одит на кредитните институции.


Говори се, че от български банки на Запад са изнесени повече от 500 млн. щ. долара само през изминалата година. Застрашава ли този процес финансовата стабилизация?


- Никой не трябва да обвинява нашите банки за изнасянето на пари в чужбина. Това е напълно естествено защитно действие, след като ние не успяваме досега да им създадем нормални условия да инвестират у нас, да кредитират българския частен и държавен бизнес, което пък ще им позволи да развиват основната си дейност у нас и да печелят. Затова те потърсиха други, вероятно по-добри пазари. Ако условията в България започнат да се променят, ще се промени и пласментната политика на банките.


Мерките, които бихме могли да препоръчаме, са много, но най-важните сред тях са: стриктно да се изпълняват поетите ангажименти към международните финансови институции и да се намалят данъците, за да заработи икономиката. Убеден съм, че само политиката на ниски заплати при висококвалифицирана работна сила няма да привлече по-крупни чуждестранни инвеститори. Трябва да се променят икономическите регулатори. Защото чужденците печелят там, където печели и националният капитал.


Успяха ли българските банки да се пренастроят към работа в условията на паричен съвет? Подготвени ли са според вас нашите банкери за управление на поверените им пасиви и активи в принципно нови икономически и финансови условия?


- През последните 45 години българските банки никога не са били истински банкови институции. В момента - и нека признаем това, те почти не отговарят на водещите световни и европейски стандарти за работа в кредитната сфера. Само БУЛБАНК в някаква степен се доближава до западните норми.


Въпреки тази примитивна и неефективна дейност Валутният борд осигури подчертано устойчива банкова система, която обаче твърде бавно се приспособява към принципно новите условия и пазарни регулатори.


Що се отнася до висшето управление на българските банки, засега тези хора стоят твърде далеч дори от изискванията, които се поставят пред ръководител на ниско равнище в търговска банка сред първите, да речем, хиляда финансови институции по света. Убеден съм, че българските банкери дори през близките години няма да бъдат готови да реагират бързо и по възможност най-ефективно на външни и вътрешни шокове. Но с годините те постепенно ще натрупат опит и у нас също ще се появят добри банкери.


В страни като Полша, Чехия и Унгария този проблем бе решен още през 1990-1991 г., когато във всяка банка бяха наети чужди консултанти, за да подпомагат местните банкери. У нас това дори сега не се прави.


И себе си ли отнасяте към тази категория български банкери?


- Разбира се, че не изключвам собствената си личност от българското банкерско съсловие. Въпреки това продължавам да твърдя, че българските банкови мениджъри поне засега не притежават онези професионални и образователни качества, необходими, според вътрешните правила на големите чуждестранни финансови институции, наредени сред първите 1000 в света, за заемане на висши постове в управленската йерархия.


Въпреки възхищението ви към чуждите банкери, може би трябва да признаем, че и там стават големи далавери - случая с Дойчебанк, с Беарингс, с испанската Банесто и т.н.


- Точно така е. В света годишно фалират стотици банки било поради лошо управление, било поради афери на мениджърите или по други причини. Следователно аз не оневинявам с нищо техните ръководства.


Искам обаче да подчертая начина, по който техните централни банки реагират в подобни случаи. Беарингс фалира в сряда и точно след седмица бе продадена, а виновните членове на нейното ръководство бяха уволнени.


Практически по същото време Бенк ъф Инглънд издаде и нова наредба за вътрешния контрол в английските банки.


Смятате ли, че мерките, предприети през последните месеци за окончателно оздравяване на финансовата система - фалита на още три търговски банки, въвеждането на нови регулации относно ликвидността, собствения капитал и капиталовата адекватност, са достатъчно ефективни инструменти за извеждане на банковата система от кризата, или нормативните промени са повече плод на диктата на МВФ?


- Мисля, че тези норми са все още минимумът, който неизбежно ще доведе в бъдеще до положителен ефект. Необходимо е БНБ да продължи с анализите и наблюдението на цялата банкова система, за да реагира своевременно и точно на процесите, протичащи в нея. А не да чака, както беше с предишните й управителни съвети, докато настъпи криза и разруха.


В никакъв случай не мисля, че новите закони или наредби обслужват единствено интереси на МВФ. Убеден съм, че те служат най-вече на България.


Вие сте сред критиците на новите данъчни закони. Съществуват и мнения, че подобен данъчен подход ще задуши всякакъв инвеститорски интерес към България?


- По данъците и данъчната политика не искам да говоря, защото от тях ще дойдат най-големите беди за българската икономика. Проблемите там са сложни и не могат да се обяснят и аргументират в няколко изречения.


Смятате ли, че твърде ниските цени, които чуждестранните инвеститори оферират за приватизиращите се български търговски банки, могат да се превърнат в солидно извинение за всички, които не желаят да допуснат тяхното раздържавяване?


- Това е едно от извиненията, но има и други. Прави се всичко възможно, за да се бави приватизацията на банките и най-вече те да не бъдат купени от истински инвеститори, със солиден международен авторитет. А това е наистина опасно и в голяма степен определя особената отговорност, с която са натоварени МС, БКК и БНБ.


Съгласен ли сте с мнението на премиера Иван Костов, че не бива да се лицензират повече български банки?


- Не знам откъде цитирате премиера и какво точно е казал, но то може да бъде само пожелание, защото в законите ясно е казано при какви условия може да има нова банка и то не зависи от други фактори. Не трябва да има никакви административни пречки пред създаването на нови банки.


Бихте ли се ангажирали с прогноза за по-нататъшното развитие на българската финансова система?


- Скоро финансова криза няма да има, но тя не е изключена при грешки в управлението на икономиката, защото истинската работа по структурната реформа тепърва започва. Досега се създаваха само условията за един бъдещ успех.


Истината е, че при Валутен борд изчезва възможността за печалби от курсови разлики, но финансовата стабилизация осигурява на банките по-големи възможности да печелят от кредитирането на реалния сектор. Затова мисля, че ако се създадат условия, насърчаващи експанзията в икономиката, никаква криза с банковата рентабилност няма да има.

Facebook logo
Бъдете с нас и във