Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЧУГУНОЛЕЯРНИЯТ КОМБИНАТ ВЕСЛЕЦ ЗАТЪНА ЗАРАДИ ИЗМАМАТА НА ТСБАНК

Врачанският чугунолеярен комбинат Веслец
е един от малкото заводи в страната, в които държавата все още
е едноличен собственик. Но този факт не възпрепятства соловите
изпълнения на многото държавни структури към него.


В началото на 1995 г. заради неиздължени 16 млн.
лв. Веслец е обявен в несъстоятелност по молба на
Булгарлизинг. През май същата година Върховният съд
уважава протеста на ръководството на чугунолеярния комбинат и
отхвърля решението на врачанските магистрати. Междувременно задължението
към Булгарлизинг е изплатено. Краят на този инцидент
обаче поставя началото на нова деликатна ситуация.


През лятото на 1995 г. Веслец решава
да построи линия за производство на цилиндрови втулки и тъй като
не разполага с нужните суми, сключва договор за кредит в размер
на 2 530 420 г. марки от ДФРР. За разлика от вече съществуващата,
при която леенето се извършва под налягане, отливките в новото
съоръжение се получават под действието на центробежното леене.
Според специалисти от бранша това е най-съвременният метод, който
позволява безотпадъчната технология да се комбинира с по-малък
брак.


Начинанието на Веслец в края на ноември
1995 г. очевидно е прието добре, защото комбинатът получава първата
сума от целевия кредит. Според оздравителната програма линията
е трябвало да влезе в експлоатация в началото на 1997 година.
Но 12 месеца по-късно новото съоръжение все още не работи. Причината
е в избора на


обслужващата банка - ТСБанк


На 23 септември 1996 г. тя бе поставена под особен
надзор. Като обезпечение пред банката по целевото кредитиране
от ДФРР комбинатът залага машини, съоръжения и готова продукция
под формата на цилиндрови втулки. Това имущество обаче явно е
недостатъчно и тогавашното ръководството на ТСБанк принуждава
управителя на Веслец Цеко Цеков да подпише допълнително
като второ обезпечение и записи на заповед. Вместо да ги авалират
в полза на ДФРР, от банката издават нови записи на фонда, а съществуващите
залагат по-късно пред ДСК срещу ново рефинансиране. След като
банката попада под особен надзор, за обслужваща банка е избрана
ОББ.


В края на 1996 г. между ДФРР, ТСБанк и Веслец
се подписва споразумение, според което кредитната институция прехвърля
вземанията си от Веслец към фонда. Тогава кредитът
на врачанския комбинат е разсрочен до юли 2000 г. и е гарантиран
с нови записи на заповед в полза на ДФРР, подписани от Цеко Цеков.


Бедата е


че старите записи не са унищожени или върнати в предприятието.


Сега ръководството на Веслец твърди,
че при поискването им квесторите на ТСБанк са се оправдавали с
отсъствието на служителката, която отговаря за тези книжа, но
са обещали, когато тя дойде на работа, да ги върнат на издателя
им. Въпросните записи на заповед обаче не са върнати и до днес,
тъй като те просто не се намират в ТСБанк, а в ДСК. От финансова
и юридическа гледна точка ДСК може да предяви претенции към комбината
в деня на падежа им и да го принуди да плати и на нея. Според
ръководството на Веслец, ако това стане, не е изключено
решаването на спора да стане в съдебната зала. Единственото затруднение
ще е да се намери сумата за гаранция, равняваща се на 4% от задължението.


Това е уникална ситуация. Ние не можем да плащаме
един дълг два пъти - твърди управителят на Веслец
Цеко Цеков. Все пак не бива да се забравя, че заради подобни финансови
еквилибристики друг един комбинат плати три пъти свое задължение.
Именно заради изкупуване на дълга на Кремиковци към
Булгаргаз от Кредитна банка и Дисконтова къща металургичният
комбинат се издължи последователно на банката, на газовия оператор
и още веднъж на бюджета, който удържа подлежащ на връщане ДДС.


До момента Веслец е просрочил издължаването
на 500 хил. г. марки по главницата на кредита и около 170 хил.
г. марки по натрупани лихви. Когато пуснем в действие втората
линия за цилиндрови втулки ще започнем ритмично да се издължаваме
към фонда - твърди Цеко Цеков.


Защо линията все още бездейства?


Неусвоената сума от кредита към датата на обявяване
на ТСБанк под особен надзор (23 септември 1996 г.) е около 20
млн. лева. Само че тогава тези пари не бяха 20 хил. г. марки,
а на много повече. Естествено, според Закона за гарантиране на
депозитите на юридически лица, на връщане подлежи само половината
от въпросната сума. Но и това не е всичко. Защото комбинатът е
губел още преди затварянето на банката, и то заради запушване
на сетълмента от нейна страна. Според договора между ДФРР и ТСБанк
германските марки са били продавани от банката, която е превеждала
по сметките на предприятието левовата им равностойност. Последното
забавяне на този тип преводи към Веслец е от два месеца.
При това обезценката на българския лев, започнала от пролетта
на 1996 г., води до получаването на равностойността на 10 хил.
г. марки вместо на 50 хиляди, и то със закъснение от 60 дни. Заради
тези закъснения на преводите изпълнителят на обекта Заводски
строежи - Враца, претендира чугунолеярният комбинат Веслец
да му изплати наказателни лихви. В крайна сметка през пролетта
на 1997 г. се оказва, че за пуска на разширеното производство
не достигат 250 хил. г. марки. И тъй като предприятието се намира
във финансова изолация, то няма право да ползва нови заемни средства.
Продажбата на активите му се оказва невъзможна, а единствените
средства, които могат да се набавят, са от текущите постъпления.


През септември 1997 г. всички съоръжения, необходими
на Веслец, акустират в пристанище Бургас. Но за освобождаването
им са необходими нови 20 млн. лв. за ДДС плюс митническите сборове.
Тези средства се събират в продължение на още три месеца.


Ако имах откъде да взема тези пари, още на
другия месец след пуска на съоръжението щях да ги върна,
споделя Цеко Цеков. Уверенията на ръководството на Веслец
са, че до края на първото тримесечие на 1998 г. втората линия
за цилиндрови втулки все пак ще бъде пусната.


Разходки между ведомства и етажи


Основният източник на средства за предприятията от
програмата за финансова изолация се оказва разпродажбата на непроизводствени
активи. С такива разполага и Веслец. По цени от септември
1996 г. общата стойност на шестте обекта, несвързани с прякото
чугунолеярно производство, възлиза на 85 млн. лева. Само два от
тях - резиденция Турканица и профилакториумът на комбината,
са оценени на около 1.5 млн. г. марки. Парите, получени от евентуалната
им продажба, биха били предостатъчни за довършване на разширеното
производство и за издължаване към кредиторите, най-голям от които
е Държавно обществено осигуряване. До ноември 1997 г. комбинатът
е дължал на ДОО 634 млн. лева.


Процедурата по продажбата на ненужните активи е задействана
в началото на 1997 г., когато е приета и оздравителната програма
на комбината. С документацията по темата се е занимавал правният
отдел на принципала на Веслец - Министерството на
финансите. Мъдрият отговор на тази институция е, че с продажбата
трябва да се заеме Агенцията за приватизация. Така цялата документация
е качена на втория етаж на въпросното ведомство. Според
правилата на играта, тъй като Веслец е 100% държавна
собственост, АП няма да получи нито стотинка от продажбата на
активите. Затова и чиновниците от агенцията не вземат присърце
решаването на иначе жизненоважния за комбината проблем. След нови
два месеца папките са качени на четвъртия етаж на АП в отдела
за реализация на сделките. Следва сезонът на летните отпуски и
решението за продажба отново чака. През есента на 1997 г. всички
документи отново се връщат в правния отдел, тъй като Веслец
е обявен за пулова приватизация. Следователно всяка продажба трябва
да стане чрез инвестиционен посредник. И въпреки че чугунолеенето
е сектор от машиностроенето, дружеството е включено към групата
на металургичните предприятия.


За изчистването на задълженията


на Веслец към ДОО не помагат и публикуваните
в бр. 56 от 1997 г. на Държавен вестник увеличени
правомощия на надзорния съвет на Националния осигурителен институт.
Според промените той може да одобрява сделките за придобиване
на собственост срещу дългове. За съжаление наредбата за такива
суапови сделки все още не е приета. В Министерството на промишлеността
вече е изработен такъв проект, но кога ще бъде приет от правителството,
не се знае.


Оздравителната програма


на Веслец, изготвена от финансовите консултанти
Купърс и Лайбрънт, е оптимистична. Ръководството на
комбината залага на намирането на нови европейски пазари и увеличаване
на цените на предлаганите изделия. В крайна сметка очакванията
се оправдават, макар и в далеч по-малка степен. От общо 14 основни
показателя само два са влошени - скорост на паричния поток и задължения
към доставчиците. Ако бяхме получили разрешение за разпродажба
на активите, огромна част от старите задължения щяха да бъдат
погасени. Липсата на оборотни средства наруши паричния поток
- твърди Красимир Иванов, ръководител направление Финанси
в комбината. Въпреки паричните затруднения твърдата политика на
Булгаргаз принуждава Веслец да изплати
дълга си от 40 млн. лева. Задълженията към НЕК в размер на 160
млн. лв. са били стопявани на два пъти от началото на 1997 година.
Според ръководството на предприятието до средата на януари 1998
г. електрическата компания няма да фигурира сред кредиторите.


Едва 10% от продукцията на Веслец отива
на българския пазар, а парите от продажбите постъпват за около
два месеца. Въпреки забавянето на плащанията не сме спрели
да снабдяваме нашите клиенти, поясни за в.БАНКЕРЪ
Цеко Цеков. Западните партньори в момента дължат на предприятието
около 350 хил. г. марки. Някои от тях обаче са фалирали и във
Веслец се надяват да получат поне 200 хил. г. марки
от вземанията си. Според ръководството на дружеството са необходими
между 400 и 600 хил. г. марки, за да може предприятието да заработи
нормално. От 1992 г. Веслец винаги е приключвал годината
със загуба. Този резултат се дължи отчасти и на факта, че от 1992
г. то не е ползвало банкови кредити. За 1995 г. загубата на предприятието
е в размер на 91 млн. лева. За първото полугодие на 1996 г. тя
е 34 млн. лева. А за деветте месеца на 1997 г. печалбата от текущата
дейност е в размер на 168 млн. лв., но загубата от минали години
е 201 млн. лева. Без свежи пари отвън негативният резултат едва
ли може да бъде стопен. Причината - себестойността на продукцията
е около 90%, а предприятието редовно изпитва сериозни затруднения
с набавянето на около 150-200 млн. лв., необходими за оборотен
капитал.


Цеко Коков, управител на Веслец


Красимир Иванов, ръководител направление Финанси
във Веслец

Facebook logo
Бъдете с нас и във