Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЧОВЕК НА МВФ Е НОВИЯТ ПРЕЗИДЕНТ НА ГЕРМАНИЯ

Хорст Кьолер е роден на 22 февруари 1943 г. в семейството на германци от Румънска Бесарабия. Има седем братя и сестри. Фамилията живеела в село в Полша и по време на Втората световна война била преместена от немските окупатори в къщата на изселени поляци, депортирани от нацистите като част от проекта за германизиране на областта. С напредването на Съветската армия семейството бяга в Източна Германия, а по-късно - през 1953 г., се мести в бившата ФРГ, където е настанено в лагер за бежанци. Хорст Кьолер единствен от братята и сестрите си завършва университет. Защитава докторат по икономика и политически науки и впоследствие натрупва огромен международен опит. Женен, с две деца. Хорст Кьолер, бившият управляващ директор на Международния валутен фонд, бе избран на 23 май за президент на Германия и ще поеме щафетата от сегашния държавен глава Йоханес Рау на 1 юли. Кьолер победи в надпреварата за поста професор Гезин Шван, предложена от управляващата социалдемократическа партия. Ако беше спечелила надпреварата, Шван щеше да стане първата жена президент на Германия. Германският президент се избира от специално, свиквано на всеки пет години федерално събрание. То е съставено от близо 1200 политици и публични фигури, като мнозинството от гласовете в последното принадлежаха на консерваторите и либералите. Макар че постът е до голяма степен церемониален, 61-годишният Кьолер, който бе номиниран от опозицията, даде да се разбере, че ще работи за по-бързото прокарване на икономическите реформи в страната. Неговата победа се оценява като победа на консервативните и либералните партии в Германия, които настояват за подобна програма за стопански реформи.Поради отсъствието му от политическия живот на страната през последните шест години, които прекарва в чужбина, Кьолер не е много добре познат на широката германска общественост. Затова той смята за своя първа задача да отдели повече време, за да вникне в проблемите на Германия. Изкачването на Хорст Кьолер в йерархията на държавните чиновници започва през 1990 г., когато е назначен за заместник-държавен секретар във финансовото министерство на Германия. Остава на този пост до 1993 г. и е определян като шерп и близък приятел на тогавашния канцлер Хелмут Кол, на когото е помагал за подготовката на срещите на върха на Г-7 и на други международни икономически форуми. Участва в създаването на проекта на пакта от Маастрихт и в преговорите по обединението на двете германски държави в началото на деветдесетте години. От 1993 до 1998 г. е управител на Асоциацията на спестовните банки в Германия (Deutscher Sparkassen-und Giroverband). През 1998 г. е избран за директор на Европейската банка за възстановяване и развитие, чиято задача е да стимулира икономическото възстановяване на Източна Европа. Преди да поеме поста, банката е затънала в проблеми - доста инвестиции са пропаднали, а ръководството й смята, че е по-добре да харчи пари за лъскавата централа на банката, отколкото да ги отпуска на клиентите си. Кьолер бързо съумява да извади ЕБВР от челните страници с негативни коментари на вестниците и от горещите скандални новини, превръща я в печелеща институция и отново ориентира дейността й към Източна Европа. През 2000 г. е избран за управляващ директор на Международния валутен фонд - пост, заеман дотогава само от министри на финансите и президенти на централни банки. По онова време той се оказва компромисна фигура за поста, след като предложеният от Европа кандидат Кайо Кох-Везер е отхвърлен от САЩ. На 4 май 2004 г. напуска МВФ след номинацията му за президент на Германия. В речта си след избирането му за президент Кьолер призова германците да са по-уверени в себе си. Германската преса е раздвоена в оценките си за новия президент на страната. Десноцентристките вестници смятат, че Кьолер ще може да убеди германците в необходимостта от икономически реформи въпреки церемониалната му роля. Ди велт похвали речта му, която доказвала, че той иска да играе активна роля в обновяването на Германия. Най-големият германски таблоид Билд също е ентусиазиран и пише, че всички са победители в тези избори. Макар че оценява победата на Кьолер като успех на консервативната опозиция, вестникът е на мнение, че канцлерът Герхард Шрьодер също ще извлече полза от нея, защото политиката на реформи всъщност е инициирана от Шрьодер. Източногерманският Тюринген алгемайне е съгласен с Билд. Всекидневникът смята, че канцлерът вече няма да е сам в усилията си да убеди съпартийците си да приемат болезнените икономически и социални реформи. Източногерманският Лойзитцер рундшау също харесва новия президент и пише, че той може да засили доверието в Германия. Либералният Франкфуртер рундшау обаче е по-скептично настроен. Все още не е напълно сигурно дали Кьолер ще е силната фигура, която ще обедини страната, или пък няма да се окаже човекът, който ще я разедини, коментират журналистите. Левият Тагесцайтунг също е предпазлив и отбелязва, че в речта си Кьолер е призовал германците да приемат с широко отворени обятия глобализацията, защото е бивш шеф на МВФ и иска от съгражданите си да приемат идеологията на организацията. Манхаймер морген пък предупреждава новоизбрания президент да не взема страна в политически разпри.

Facebook logo
Бъдете с нас и във