Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЧОРНИ СГРЕШИ СТЪПКАТА, ЕРШОВ - КОНКУРЕНТИТЕ

БЕЗ СЪМНИТЕЛНИ КАПИТАЛИ БЪЛГАРИЯ ЩЕ ОСТАНЕ САМО ПО ПРИРОДА

Крайната цел на атаката срещу Майкъл Чорни и Денис Ершов е те да продадат своите фирми у нас, твърдят близки до правителството източници. За постигането й, според тях, кабинетът на Иван Костов ще използва всички позволени от закона средства - данъчни проверки, усложнения с подновяването на лицензи и т.н. Името на Майкъл Чорни се свързва най-вече с телекомуникационната компания МобилТел, в която всъщност водещ акционер е Истърн маркет телеком фънд, управляван от офшорната Юнайтед Овърсийз Банк, а това на Денис Ершов с НЕФТИНВЕСТБАНК и с Петрол - най-големия дистрибутор на горива в страната.


Държавната комисия по далекосъобщенията от няколко месеца насам се бави с лиценза за дейност на МобилТел. Комисията трябваше да провери покритието на GSM-мрежата и след това да издаде лиценз, съобразен с новия Закон за далекосъобщенията. Бившият председател на ДКД Веселин Стойков обещаваше целият процес да завърши до края на юли, но това така и не стана. Новият шеф на ведомството Иван Таушанов е там само от две седмици и едва ли би се ангажирал бързо с подобни отговорни решения. Особено пък сега, след експулсацията на Майкъл Чорни. Заповедта на шефа на Националната служба за сигурност генерал Атанас Атанасов за изгонването на чуждестранните бизнесмени не изненада само потърпевшите. Пред медиите ген. Атанасов заяви, че в българската икономика са влезли големи количества пари, чийто произход е неизвестен. А това създавало предпоставки за компрометиране на страната в международен план. Въпросът е: откога? Тъй като споменатите инвестиции не са от вчера на нашия пазар и бяха допуснати на него не от друг, а от сегашните управляващи. Междувременно със същите пари бяха погасени огромни задължения на близки до властта бизнесмени и успешно подкрепени партийни и други начинания. Включително и инициативата на президента да събере българи от цял свят на Рожен. Дали въпросните пари не са изиграли благородната си роля и вече заплашват да компрометират ако не страната, то поне някоя от политическите сили в нея на предстоящите избори? Или може би и двете? Управляващите най-добре знаят, че няма значима благотворителна или спонсорска акция, която не е финансирана от МобилТел. И не крият, че заради рекламите на компанията във всички медии очакват силен удар в започналата битка за новия парламент. Битка, която обикновено се печели от тези, които дават парите, а не от онези, които са ги изяли. И най-малко медиите могат да бъдат обвинени в консуматорско поведение.


Съмненията на ген. Атанасов за произхода на парите на Чорни са съмнения и на колегите му от Русия, САЩ и Израел. Но, изглежда, те са по-назад с материята и сериозно изостават в действията си от нашия генерал. Това показват и множеството публикации в руската и западната преса за Майкъл Чорни. Навсякъде версиите остават на ниво подозрения, а конкретни доказателства липсват. У нас Чорни бе изгонен, а сега ще се търсят и доказателствата. В акцията се включи и Министерството на финансите, което през седмицата любезно ни информира:


Бюрото за финансово разузнаване извършва проверка на произхода на средствата, инвестирани в България от Майкъл Чорни и свързани с него фирми и лица. В хода на проверката се осъществяват контакти с финансово-разузнавателни звена на други държави.


По разпореждане на министъра на финансите въз основа на чл. 17 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) ще бъде извършена проверка на банки, небанкови финансови институции и други задължени по закона лица, чрез които са били осъществявани инвестиции и финансови операции със средства, пораждащи съмнение за изпиране на пари.


Преди да се е произнесло финансовото разузнаване и независимо от неговото становище, може би е редно да се запитаме докъде се простират съмненията на властите за препирането на капитали в България? Офшорките у нас не са една и две. Офшорки участваха в приватизацията на банки, предприятия, занимават се с търговска и с каква ли още не дейност.


И руски, и западни публикации обръщат внимание на обтегнатите бизнесотношения между Чорни и ЛУКойл. А по богатство братята Чорни са като бедни роднини пред руския шеф на ЛУКойл Вагит Алекперов (виж стр. 16-17). У нас пък ЛУКойл е в дълбок конфликт с Петрол на Денис Ершов - втория наказан от ген. Атанасов.


Още в първото си интервю за българските медии, при това дадено точно за в. БАНКЕРЪ (бр. 22 от 5 юни), Денис Ершов, мажоритарен собственик на Нафтекс Петролеум - България, а чрез него и на част от капитала на НЕФТИНВЕСТБАНК, недвусмислено заяви: Ние много внимателно следим Плама. Но засега се ограничаваме с това.


Интересът на Ершов към втората българска рафинерия е лесно обясним. След като не успя да се пребори с ЛУКойл за бургаския нефтохимически комбинат, естествено бе Нафтекс да се преориентира към Плама. Както е естествено всеки дистрибутор на течни горива да се стреми да притежава рафинерия. Абсолютно валидно, разбира се, е и обратното.


Страхувайки се от възникването на нов частен монопол на петролния пазар у нас, кабинетът Костов успешно го раздели, продавайки най-голямата рафинерия на ЛУКойл, а най-голямата дистрибуторска мрежа - Петрол АД, на Международен консорциум България, от който 50% плюс една акция държи Нафтекс Петролеум - България. За да отслаби позициите на Нафтекс, ЛУКойл я отряза от доставките на суров петрол за собствената си рафинерия Нефтохим. Нафтекс не остана длъжна и започна от своя страна да зарежда 450-те си бензиностанции само с вносни горива, предимно от Румъния. Което намали преработката на петрол в бургаския комбинат от 19 хил. т преди приватизацията на 11 хил. т дневно след нея и се отрази негативно на финансовото състояние на Лукойл Нефтохим Бургас.


В края на март бургаската рафинерия обвини Нафтекс Петролеум - България, че има просрочени задължения от 42 млн. щ. долара. По същото време на бял свят излезе и проверка на НСБОП, според която същото търговско дружество дължи на бюджета 4.5 млн. лв. под формата на невнесени екологични пътни такси (впоследствие се оказа, че нещата не са точно така). Председателят на управителния съвет на Нафтекс Петролеум - България Денис Ершов реагира остро на всички обвинения и поиска доказателства за нарушенията, които така и не бяха представени. Ершов дори обеща да върне десетократно дължимите на бюджета пари, ако закононарушенията бъдат доказани. Но засега не му се налага да връща.


Скандалът не се отрази съществено на Нефтохим, ако са верни съобщенията, че рафинерията е успяла да компенсира намалените продажби у нас с по-голям износ.


Както твърдят злите езици, в Бургас много повече са се стреснали от интереса на Нафтекс към Плама, комбиниран и с номинацията на НЕФТИНВЕСТБАНК за ексклузивен купувач на ТБ БИОХИМ. Известно е, че земята на плевенската рафинерия е ипотекирана точно пред БИОХИМ. И ако НЕФТИНВЕСТБАНК беше купила БИОХИМ, без особено напрежение щеше да сложи ръка и на Плама. В добавка към това Нефтохим дължи на държавната банка около 8 млн. щ. долара. Така че съвсем основателни са притесненията в бургаската рафинерия от комбинацията НЕФТИНВЕСТБАНК, БИОХИМ, Петрол и Плама.


В този смисъл съвсем основателни може да се окажат и слуховете, че решението за първата заповед на ген. Атанас Атанасов е взето на Дондуков 1, но идеята за него се е зародила някъде по-надалеч, да речем, в Бургас, а защо не и чак в централата на ЛУКойл в Москва.


Във всеки случай от развитието на събитията стана съвсем ясно, че на кабинета Костов не му е необходим нов частен монопол в един от най-доходоносните сектори на икономиката - преработката и дистрибуцията на петрол. Взетите пари - да, но собствениците им - не.


В открито писмо, публикувано във вторник, Денис Ершов заяви, че заповедта на директора на НСС-МВР представлява отговор на корумпираните високи власти на моите откровени и честни изказвания в свободната българска преса напоследък във връзка с непрозрачността на приватизацията в България и явните опити за дискриминация на българските компании и задушаване на българския национален бизнес. Тук се визират прекратените преговори с НЕФТИНВЕСТБАНК за продажбата на банка БИОХИМ. В откритото си писмо Ершов пише още: Ясно е като бял ден, че основната мишена не е Денис Ершов лично, а неговите фирми, по които предстои да бъде нанесен следващият удар. Никакви действия от ничия страна не ще ме накарат нито да прекратя бизнеса си в България, нито да го прехвърля в нелегалната сфера.


Също във вторник вестник Стандарт публикува позицията на Майкъл Чорни: Наблюдаваме пример на недобросъвестна, нечестна конкуренция. Опитват се да ни изтласкат, след като не могат да ни победят честно на пазара на услуги.


Общото между Чорни и Ершов е, че и двамата не могат да разчитат на политическата подкрепа на Кремъл, за разлика например от ЛУКойл.

Facebook logo
Бъдете с нас и във