Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЧЛЕНСТВОТО В ЕС НЕ Е ПЕТИЛЕТКА В СЪКРАТЕНИ СРОКОВЕ

Приетата от правителството стратегия за ускоряване на преговорите за членство на България в ЕС, заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност и първото задгранично посещение на президента Георги Първанов в Брюксел през миналата седмица бяха показателни за приоритетното значение, което българските власти отдават на европейското и евроатлантическото интегриране на страната. Те отразяват и стремежа на държавните институции българската политиката да бъде съобразена с решението на проведената в края на 2001 г. среща на ЕС в Лаакен. На нея, въпреки желанието и положените дипломатически усилия, България не бе включена в групата страни, които ще бъдат поканени за разширяването на Евросъюза през 2004 година. Това наложи евроинтеграционната ни политика да се съобрази с променените реалности, особено по отношение на перспективата за членството ни в Европейския съюз. Според президента, ускоряването на преговорния процес изисква коригиране на датите, които страната ни е внесла като официална позиция в Еврокомисията - приключване на преговорите през 2004 г. и ефективно членство в ЕС през 2007 година.В стратегията за ускоряване на преговорите се посочва, че целта е те да завършат през 2003 година. Но тази цел е в основата на евроинтеграционната политика на правителството още от есента на миналата година. Вече бяха разработени национална програма за приемане на достиженията на правото на ЕС, стратегия за противодействие на корупцията и за реформа на съдебната система. Сега те бяха или предстои да се допълнят със стратегия в комуникационната сфера, за модернизиране на държавната администрация и за участието на България в структурните фондове на ЕС. Според правителството, през последните шест месеца е бил постигнат най-бързият досега темп на преговорите - отворени са осем и са затворени четири преговорни глави. Така техният общ брой е достигнал съответно 27 и четиринадесет. До края на 2003 г. остава да отворим само още две глави и да затворим приблизително толкова, колкото през изминалия двугодишен преговорен период. На фона на тази активност все пак е странно, че в стратегията за ускоряване на преговорите не е посочена нова дата за присъединяването ни към ЕС. Това създава впечатление за неувереност и дори известна неопределеност в постигането на тази цел. Вероятно правителството не е сигурно в резултата от преговорите или пък съзнателно избягва да се ангажира с краен срок за членството ни в Евросъюза. Но ако преговорите завършат през 2003 г. и се отчита продължителността на ратификационната процедура, интегрирането ни трябва да стане факт до края на 2005 година. Според президента Първанов, България би имала много сериозни проблеми, ако не се вмести във финансовата рамка за 2002-2006 г., която се оформя сега в Брюксел. Всъщност стремежът към ускоряване на приемането на България за член на ЕС е характерен за политиката както на бившето, така и на сегашното правителство. И двете периодично скъсяваха и скъсяват желания срок за евроинтегрирането ни. В стратегически интерес на България е тази цел да се постигне максимално бързо поради големите икономически и политически изгоди от присъединяването към Евросъюза. Ала между желаното и действителното често лежи пропаст. След решението от Лаакен българската кандидатура ще бъде изправена пред допълнителни трудности. Реален е рискът да се сблъскаме с отслабено желание, та дори и с временен отказ за членство с аргумента, че е необходимо време за адаптиране на приетите вече страни и за реформиране на разширения ЕС. Така че дори и срокът до 2007 г. може да се окаже неизпълним. На този фон логично звучи въпросът дали е по силите ни практически да постигнем ускоряване на присъединяването ни към Евросъюза до средата на десетилетието? Не е ли тази амбиция просто смесване на желаното с възможното?Реалностите в развитието на отношенията на България с ЕС не дават особени основания за оптимистичен отговор. Стремежът да бъдем приети по-бързо в ЕС изисква темп на изпълнение на критериите за членство, който е непосилен за такъв кратък период. В приетата стратегия отново има голяма доза максимализъм в българската политика. Правителствени представители заявяват, че в Лаакен ЕС не е оценил достатъчно постигнатото от България. Макар и в дипломатична форма, подобно нещо каза в Брюксел и Георги Първанов. Но в ЕС продължават да смятат, че в България все още липсва функционираща пазарна икономика. Възраженията ни срещу някои от заключенията в последния годишен доклад на Еврокомисията не се различават особено от неадекватно острото поведение в това отношение на бившия премиер Иван Костов. Ето защо е учудваща изразената наскоро позиция от главната преговаряща от българска страна Меглена Кунева, че в рамките на половин година можем да компенсираме изоставането си и да бъдем приети заедно с другите десет кандидатстващи страни при предстоящото разширяване на ЕС. В Брюксел на българския президент бе ясно заявено, че формулата 10 плюс 2 трудно може да бъде променена. Всъщност Гюнтер Ферхойген направо каза, че това няма да стане. Очевидно е, че ЕС е силно затруднен с финансовото осигуряване на предстоящото разширяване дори с посочените в Лаакен страни. Това, от което се нуждае евроинтеграционната ни политика, е максимално повишаване резултатността на собствените усилия за ускоряване на подготовката ни за членство чрез изпълнение на препоръките в годишния доклад за България на Комисията на ЕС. Трябва да се стремим колкото е възможно по-бързо да получим обещаната в Лаакен допълнителна помощ за това. От решаващо значение ще бъде до следващия годишен доклад на Еврокомисията през ноември тази година да дадем солидни доказателства, че вече сме създали функционираща пазарна икономика. Както и че сме постигнали осезаем напредък в борбата срещу корупцията и престъпността, в намаляването на безработицата, в хармонизирането на законодателството ни с това на ЕС, в реформирането на административната и съдебната система, в социалната интеграция на малцинствата... Само тогава можем да настояваме при определянето на графика за бъдещото разширяване ЕС да се ангажира с изгодна за нас времева рамка за членство. Но колкото и да желаем съкращаване на срока за приемането ни в Евросъюза, тази цел няма да бъде постигната по-рано от 2006-2007 година. Решаващи ще бъдат постиженията в собственото ни развитие още през тази година. Но засега тъкмо в тази област основанията за оптимизъм са твърде малки поради досегашната слабоефективна политика на правителството. Максималистичният подход за членство в ЕС до средата на десетилетието освен че няма практически шансове за успех, крие и големи рискове за неподготвената ни за европейската конкуренция икономика, както и за социалната сфера. Изоставането ни от развитите страни е голямо и нейното значително съкращаване изисква време и много усилия. Това е задължително условие за пълноценното и съобразено с националния интерес участие на България в евроинтеграционния процес.

Facebook logo
Бъдете с нас и във