Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЧЛЕН ПЕТИ - ПОЛИТИЧЕСКОТО ПОСЛАНИЕ НА НАТО

Вероятно предстои формирането на нови коалиции или поне отварянето на някои страници в биографията на някои изпитани в практиката съюзи. Съюзите, които родиха миналите войни, заминаха в историята само за един миг. Световната политическа система този път бе разтърсена не заради Източна Европа, ключа към мира и войната в продължение на десетилетия, а... заради едно добре отгледано зло - талибанския терор. Като много стара история вече изглежда лошо скроеният след Втората световна война свят. Вече достатъчно далечна история е и студената война. Последиците от нея и даже символът й - Берлинската стена, която само преди дванадесет години разделяше Европа и света, изведнъж станаха неособено подходящи за осмисляне на новите заплахи. Член пети от Вашингтонския договор на НАТО за колективна отбрана на страните членки не бе задействан заради това, за което бе създаден през 1949 година. Принципът един за всички, всички за един, заложен във въпросния член, вече не е само две патетични изречения, за които се смяташе, че нямат приложение. Най-мощният военен съюз бе предизвикан, защото една страна бе нападната - най-мощната страна от съюза - САЩ. НАТО не бе предизвикана и от някакъв новопоявил се диктатор със сбъркани представи за демокрация и свобода, нито от някаква държава, натъпкана с идеологическа омраза и оръжие. Петдесет и две години след приемането на този текст НАТО е изправена срещу един невидим и глобален враг, който не се съобразява със стандартната логика на войната. Най-малко Афганистан може да бъде неговото олицетворение, просто защото няма инфраструктура, икономическа система или поне армия в класическия смисъл на думата. Там даже няма конкретни цели за поразяване, както бе в Ирак или Сърбия. Не се знае какви са запасите от въоръжения. Подходяща за случая е една английска поговорка: Със златни кюлчета не се трошат стъкла. За Афганистан се знае единствено, че разполага с обилно количество от най-търсената стока - промитите мозъци, най-подходящото оръжие на фанатизма.Най-мощният военен съюз, който си въобразяваше, че е дошло време да бъде повече политически и по-малко военен, бе предизвикан от религиозни фанатици и забъркан все пак във... война.Всичко прилича на маса за билярд, където се опитваш да прецениш точно какво би могло да се случи. Това е своеобразното описание на ситуацията, което направи американският военен министър Доналд Ръмсфелд. В голяма статия за в. Ню Йорк Таймс Ръмсфелд се опитва да опише и контурите на новия вид война. Нашият отговор може да бъде не само поразяването на военни цели с ракети Круз, но и електронна атака срещу паричните потоци, които текат чрез офшорните банки... Когато превземаме териоторията на врага, може да се окаже, че имаме предвид неговото киберпространство, разсъждава щатският военен министър и предпазливо рисува странните форми на новата война. Проблемът е в новия смисъл на войната. Той въвлича световната политика в други параметри.Дипломацията, която предхожда една война или урежда отношенията след нея, също има нов смисъл. За нея е подходящо друго сравнение - с шахматната дъска. Изведнъж се оказа, че противникът е по-различен от това, което е събрано за него в дипломатическите и военните щабове. Когато се играе срещу него, просто няма маловажни фигури, които могат да бъдат пожертвани заради по-добрата позиция. Светът съвсем не се оттърсил от старите си антагонистични проблеми. Едва ли това е възможно да се случи само за дванадесет години след края на студената война. Светът обаче няма време, защото е безумно закъснял за новата борба срещу тероризма. Старо правило в международната политика е да намериш врага на своя враг, за да го направиш приятел. Това е и задачата на новите съюзи срещу глобалната мрежа на тероризма. Северноатланическият съюз очевидно е пред сериозна промяна първо вътре в себе си, както и в отношенията с всички възможни групи извън страните членки - от Русия, през кандидатите за членство до държави, стоящи далеч от географията на военнополитическите му цели. През 90-те години се изписаха една дузина студии за Новата НАТО и за това имаше достатъчно основания от рода на войните в бивша Югославия и сложните отношения с Русия. Поне три пъти след 1991 г., и особено след 1994 г., след изтеглянето на последните съветски войски от Германия, Северноатлантическият съюз трябваше да търси и успешно да играе новата си роля като пазител на мира. Сега с вкарването на член пети в действие НАТО може би е на прага на най-голямата си промяна. Доскоро, когато се казваше НАТО, по традиция задължително се споменаваха оголените нерви на отношенията на организацията с Москва. Сега за първи път тези отношения подлежат на сериозна промяна заради терапията на терора. За нов етап в отношенията между НАТО и Русия и за ново качество говори генералният секретар на НАТО лорд Джордж Робъртсън. За качествена промяна говореше и руският президент Владимир Путин по време на посещението му в Брюксел. И двамата демонстрираха безпрецедентно задоволство от нормалния диалог, в който разширяване и разделение вече не изглеждат синоними. Първият важен отговор бе даден: борбата срещу тероризма става важен елемент от един бъдещ световен ред. Опитния световен политик като бившия германски външен министър Ханс-Дитрих Геншер трябва да е бил много удовлетворен, когато е установил колко реалистичен е бил призивът му да се поеме протегнатата ръка на Путин. Това е един интересен дипломатически успех - едновременно за американската, за руската и за европейската дипломация. Необходимото допълнение е, че това едва ли би могло да се случи, ако Вашингтон и Москва не бяха принудени да сложат началото на нова рамка в двустранните си отношения и да започнат да се питат: Готови ли сме?. Вестник Вашингтон пост насочи вниманието върху една показателна среща в Москва. Ричард Л. Армитидж, заместник на държавния секретар Колин Пауъл и негов най-близък приятел, и Вячеслав Трубников, руския заместник-външен министър и бивш шеф на разузнаването, са си задавали един и същ въпрос: Готови ли са бившите противници от студената война дванадесет години след падането на Берлинската стена да трансформират антагонистичните си отношения? За положителен отговор е още рано, но подобен въпрос бе невъзможен само преди месец.Борбата срещу глобалния тероризъм се оказа сполучлива терапия за всякакъв род противоречия в международните отношения. Надвисналите облаци в края на миналата година заради избора на Буш за президент, противоракетните му планове, неяснотата в балканската и близкоизточната му политика и още един куп търговски препирни вече изглеждат незначителни не защото конфликтните полета са изчезнали. Основната причина е, че до 11 септември в евроатлантическите отношения се обръщаше повече внимание на собствения интерес. Във всеки случай една тема от евроатлантическия списък като че ли отпада. Европейските военни планове за собствени въоръжени сили и собствени щабове трябва да се преосмислят. Или поне измеренията им ще бъдат други. Дори традиционно неутралните европейски държави като Финландия или Австрия също ще трябва да предефинират разбирането си за неутралитет, чието съдържание бе формулирано в контекста на студената война.

Facebook logo
Бъдете с нас и във