Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЧИС ИЗБИРА ИКОНОМИЧЕСКИЯ ПРАГМАТИЗЪМ

Девет президенти и двама премиери взеха решение да институционализират аморфната инициатива за Черноморско икономическо сътрудничество. На срещата си в Ялта на 4 и 5 юни 1998 г. те учредиха регионална организация със същото название. До октомври България ще председателства новоучредената организация, в която членуват още Албания, Армения Азербайджан, Грузия, Гърция, Молдова, Румъния, Русия, Турция, Украйна. Същите държави подписаха на 25 юни 1992 г. в Истанбул Декларацията за изграждане на Черноморската икономическа зона. Дългосрочната цел на Ялтенската декларация е постепенно да формира зона за свободна търговия.


Главният ръководен орган на организацията е Съветът на външните министри. Председателите на организацията ще се сменят на ротационен принцип, а постоянният международен секретариат и генералният секретар на ЧИС ще се разположат в Истанбул. Решенията си организацията ще приеме с гласовете на поне две трети от държавите членки.


България разглежда регионалната си политика, като част от своя окончателен и дълбоко осмислен избор - членство в Европейския съюз и НАТО, посочи в речта си при откриването на форума президентът Петър Стоянов, който се изказа пръв. Българският президент бе и първият гост на домакина на срещата - украинския президент Леонид Кучма. Срещата им се състоя в знаменитата резиденция Заря край Фарос. Там през 1991 г. последният съветски президент Михаил Горбачов узна за пуча срещу него в Москва. За сесията на смесената българо-украинска комисия през септември са подготвени две важни споразумения за търговското корабоплаване и за консулските отношения. Очертани са основните направления на икономическото сътрудничество. Украйна смята България за четвърти по степен на важност свой стратегически партньор.


В Ялта Петър Стоянов осъществи серия от двустранни срещи. Турският президент Сюлейман Демирел отбеляза интензивността и сърдечността на двустранните политически връзки. Президентите на Молдова и Албания Петру Лучински и Реджеб Мейдани получиха покана да посетят България. Албания отвърна уклончиво на българската идея щабът на балканските умиротворителни сили да се разположи в Пловдив. Затова пък гръцкият премиер Костас Симитис отговори категорично положително на нашето запитване. Най-добрата ни външна политика са съвместните инфраструктурни проекти, отбеляза Петър Стоянов на срещата си с арменския президент Робърт Кучериян. Той на свой ред изтъкна, че възстановяването на пътя на коприната ще открие нови пазари по стратегическия коридор от Европа през Кавказ към Централна и Източна Азия.


След срещата без вратовръзки в Ялта се състоя и важна среща с азербайджанския президент Гейдар Алиев. Водещата тема бе каспийският нефт. България очаква ефективно натоварване на петролния маршрут Новоросийск- Бургас-Александруполис, но има интереси и от разкриването на трасетата Баку-Супса и Баку-Батуми, по който ще тече казахстански нефт. Тази тема бе разисквана и по време на последната двустранна среща на българския президент в Ялта с грузинския лидер Едуард Шеварнадзе.


Най-новото и може би най-ухажваното от политиците и журналистите лице на черноморския форум бе министър-председателят на Русия Сергей Кириенко, който пристигна в Ялта направо от Париж. Първата му среща беше с българския президент. Там Петър Стоянов получи покана от руския президент Борис Елцин да посети Москва на 28 август. Убеден съм, че по време на тази визита ще бъдат взети най-добрите решения за българо-руските отношения, добави г-н Кириенко. Отношенията в съвременния свят се базират на взаимния интерес. На наша страна са традициите и езиковата близост, коментира на свой ред г-н Стоянов. Така една дългокоментирана тема в българо-руските отношения получи развръзка именно на форума в Ялта.


Украинският президент Кучма подсказа, че с темповете си на развитие ЧИС може да изпревари и дори да замени сътрудничеството в ОНД. Това надали ще се хареса на Москва, която разчита на енергийната си дипломация и на възстановяване на влиянието си в региона чрез транзитните коридори за нефт и газ, както и на активното използване на търговските връзки между Азия, Кавказ, Европа и Средиземноморието. ЧИС е още една алтернатива на руската мощ, след като Русия не успя да се пребори срещу националните квоти в добива на каспийски нефт. Тя не крие недоволството си от политиката на САЩ да се прокарат алтернативни енергийни трасета и трудно успя да превъзмогне съперничеството на Турция в Азия и Кавказ чрез новите енергийни проекти. Москва укрепи връзките си с Казахстан, възстанови военните си бази в Грузия и Армения, раздели Черноморския си флот с Украйна. Не бива да се забравя и колко трудно реанимира влиянието си на Балканите и изглади недоразуменията с България. Всяка от страните учредителки на ЧИС влага сериозни политически инвестиции в новата регионална организация. Турция се чувства родителка на тази инициатива и на фона на конфликтите в Кавказ успя да се наложи като тактичен посредник. Зад някои от амбициите й стоят САЩ и дори само това покачва цената й като партньор. Чрез ЧИС Турция се надява да компенсира отказа за членството й в Европейския съюз. Всъщност чрез енергийните си проекти ЧИС може да й отвори безшумно вратите към ЕС. Гърция е член на ЕС, но тя има всички основания да не пренебрегва изгодните инфраструктурни проекти, включени в черноморското сътрудничество. Допълнително я мотивира и съперничеството й с Турция. Първоначално България бе резервирана към инициативата на Турция ЧИС да се институционализира, но сега оценява тази регионална организация като полигон за европейските си проекти.

Facebook logo
Бъдете с нас и във