Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЧИНОВНИЦИТЕ СКАЛЪПИХА КРИВО-ЛЯВО ЧИНОВНИЦИ МЕДИЙНАТА РАМКА

Осма година очакваме медийното пространство да бъде нормирано, регламентирано и защитено със специален закон. Но опитите да се създаде такъв закон досега все се оказваха неуспешни. Нито проектът на Клара Маринова, нито поправките, направени към него от синьото мнозинство миналата година, успяха да прескочат бариерата на конституционните тълкуватели.


Управляващите поеха ангажимент, че до края на лятната си сесия парламентът най-после ще завърши проточилата се медийна сага. В изпълнение на това обещание парламентарната Комисия по култура и медии вече няколко месеца разглежда различни проекти, които обаче един след друг все някой оттегля. В крайна сметка в пленарната залата влезе само пакетът от двата правителствени проекта - за далекосъобщенията и за радиото и телевизията. След като преминаха на първо четене, двата документа сериозно раздвижиха интересите на опозицията и всяка партия посвоему започна бързо да трупа политически дивиденти за сметка на недообработените в тях идеи. Може би в бързането заради приватизацията на БТК, или пък наистина поради недостатъчна компетентност, този път кабинетът е изпратил в Народното събрание своите идеи в доста суров вид . По признания на самото мнозинство в проектите има някои недоглеждания, които със сигурност ще бъдат поправени.


Разбира се, засега дискусията по проектозаконите е още в началото си. Второто четене е предвидено за след месец. Време, напълно достатъчно както за шумни политически реклами, така и за натрупване на ценни идеи и предложения. Но въпреки силните емоции и подчертаното негодувание на почти всички опозиционни партии, започналата дискусия не демонстрира особено въображение. Вероятна причина е сравнително бързата реакция на сините. Още преди да се разгорещи спорът, те вече бяха успели да обявят няколко предложения за промени, между които и премахването на прословутата заплаха за свободата на словото в член 11 от проекта за електронните медии.


Едно от основните притеснения на лявото крило е предвиденият в законопроекта за далекосъобщенията концесионен режим. Демократичната левица сподели тревогите си на специална среща с пресаташета на чуждестранни посолства в София, но не успя да предизвика съчувствие. Според повечето от тях правителството с право е въвело концесионен режим поради твърде ограничения брой на честоти за излъчване.


Евролевицата пък се опита да запали фитила на заинтересовани медийни шефове и собственици на шумно рекламирана дискусия в НДК, но и тя не постигна по-голям успех.


Очевидно е, че претенциите към законопроектите са преди всичко политически. Единственият реален проблем, който и досега не е намерил смислен отговор в средите на сините, е притеснението, че след приватизирането на БТК електронните медии ще изпаднат в зависимост от частния оператор. Опитът на останалите източноевропейски страни подсказва, че разпространителската мрежа може да се отдели в акционерно дружество с мажоритарно държавно участие и акционери частните медии.


Преди окончателното приемане на законите и Конституционният съд ще се произнесе по питането на мнозинството дали е наложителен концесионен режим. В европейските страни най-често се прилага само лицензиране. Според българската конституция обаче, както и поради споменатия малък брой на притежаваните от държавата радиочестоти, даването на концесии изглежда задължително.


Така или иначе, до края на лятото България най-после ще има закон за електронните медии. Добър или лош - ще разберем едва след като той започне да работи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във