Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЧИНОВНИЦИТЕ НЯМАТ РАБОТА В ДЪРЖАВНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ


Вицепремиерът и министър на промишлеността Александър
Божков използва поредния Пловдивски панаир, за да зададе в присъствието
на експерти и журналисти въпроса накъде върви българската промишленост
шестнадесет месеца след избирането на правителството на ОДС. Точно
преди една година на същото място същият вицепремиер обяви, че
министерството на промишлеността ще продължава да се оттегля от
активното управление в икономиката. Не е работа на един
чиновник да се занимава с проблемите на предприятията. За това
си има избрани органи на управление, посочени в Търговския закон,
бе категоричен тогава той. Тази есен Александър Божков бе по-краен:
той заяви, че няма логика един немотивиран чиновник да се бърка
(и да обърква) в работата на един мотивиран собственик на дружество.
Да не говорим, че зад стремежа на чиновника нерядко прозират чисто
корпоративни интереси, биха допълнили мнозина потърпевши.


Естествено оттеглянето на промишленото ведомство
от управлението на предприятията става чрез тотална приватизация
от всякакъв вид - работническо-мениджърска, пулова, касова и т.н.
Само от началото на тази година до 23 септември в министерството
са сключени 248 приватизационни сделки. Още 200 предприятия до
края на годината имат готовност да преминат в частни ръце, тъй
като разполагат както с приватизационни оценки, така и с кандидати,
които са готови да ги закупят. Миналата сряда Стефка Димитрова,
началник управление Приватизация в Министерство на
промишлеността обяви, че дружествата от пул Машиностроене
и Култура 1 вече са готови за продажба от избраните
в началото на лятото инвестиционни посредници. През тази седмица
в пресата ще бъдат обявени конкурси за посредници за още два пула
- Култура 2 (включващ Видин Филм, Враца
филм, Ловеч филм, Перник филм, Искър
филм, Огоста филм и Културинвест
София и пул Култура 3 с Добрич филм, Разград
филм, Силистра филм, Кърджали филм,
Пазарджик филм, Търново филм) и софийското
издателство Свят. Този път сроковете за продажба на
тези дружества ще бъдат намалени до месец и половина, което според
Стефка Димитрова е истинско предизвикателство за посредниците.


Самото преструктуриране на промишлеността извън
смяната на собствеността, извън закриването на предприятията включва
и привеждането на нашата промишленост към реалните потребности
на България. В периода на съществуването на СИВ и Варшавския договор
българската промишленост не се развиваше в съответствие с нормалните
си енергийни, суровинни и човешки ресурси, а според плановете
на СИВ. Много от предприятията, които получихме като наследство,
като размер и производителност, са негодни да съществуват в този
си вид в днешно време. В този смисъл приватизацията не е най-тежкият
въпрос. Най-трудно е тези дружества да бъдат приведени като продуктова
структура и качество на производството в съвсем други измерения
- подчерта Александър Божков. Според него изходът за българската
промишленост е нейното преструктуриране и е съвсем нормално делът
на водещи в миналото отрасли да намалее, а на други отрасли да
се увеличи. В подкрепа на своята теза г-н Божков посочи няколко
данни от статистиката. За второто полугодие на тази година производството
на нефтопродукти е спаднало с 24%, на химикали и синтетични влакна
- с 22 процента. Производството на оборудване и инструменти е
нараснало с 18%, а на транспортни средства - с 26 процента. За
пръв път от осем години насам електрониката и електротехниката
показват макар и минимален ръст от 1.5 процента. В сравнение с
второто полугодие на миналата година производството на бои и лакове
се е увеличило с 223%, на етерични масла - със 735%, на битови
хладилници - със 194% и т.н.


И тъй като намаляването на мащаба на българската
индустрия е доста отговорен процес, през изминалата година в Министерство
на промишлеността са създадени шест консултативни съвета по проблемните
отрасли - за химическата промишленост, за електротехническа промишленост
и електрониката, за машиностроенето, хранително-вкусовата промишленост,
по леката промишленост и за отбранителната промишленост.


Според заместник-министъра на промишлеността Владимир
Кисьов българската индустрия трябва да приближи стандартите си
към европейските. Европейската интеграция не е лозунг, а
въвеждане на правила на играта, от които нашата икономика изключително
много се нуждае. Например българските предприятия от отбранителната
ни промишленост не могат да предлагат своята продукция в страните
от Европейския съюз, защото не съответстват на стандартите на
НАТО, заяви Владимир Кисьов.


В своето експозе Александър Божков обаче не спомена
нищо за приватизацията на дружествата чрез фондовата борса. Преди
година той обяви, че в министерството ще бъде създаден отдел Емисия
и управление на акции и облигации на дружества с държавно участие,
който да подпомага предприятията да набират паричен ресурс и по
друг начин освен чрез банковите кредити. Но единственото промишлено
дружество, което бе приватизирано чрез борсата, бе бургаското
Елкабел. Все още нито едно българско предприятие не
е издало емисия от облигации. В този смисъл действията на промишленото
министерство по отношение на капиталовият пазар едва ли могат
да се нарекат успешни. След една година имаме ясна представа
как трябва да изглежда капиталовия пазар. Слава богу, че нашата
борса е малка. Представете си как щеше да се отрази на борсата
ни сривът на международните капиталови пазари, ако тя не функционираше
консервативно, заяви Александър Божков. С присъщия си хумористичен
тон той заключи: Нашата фондова борса не загуби доверието
на участниците в нея, въпреки че детските болести могат да уморят
крехкия ни капиталов пазар.

Facebook logo
Бъдете с нас и във