Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЧИНОВНИЦИ ОТНОВО КОРИГИРАТ ПАРЛАМЕНТА

Първи февруари 2000 г. беше празник за акционерите и шефовете на работническо-мениджърски дружества. Поправките в закона Лучников им разрешиха да издължат разсрочените си вноски по приватизационните сделки до края на годината, включително и с компенсаторни записи и с компенсационни бонове. При тогавашните цени на компенсаторките от 12 лв. на 100 лв. номинал това означаваше, че предприятие, спазарено за 1 млн. щ. долара, може да бъде купено за 208 хил. щ. долара, като в тази сума се включи и първоначалната вноска от 10% в брой. Държавните чиновници обаче попариха радостта на първите РМД-а, успели да се снабдят с необходимите им компенсаторки и пожелали да разчистят сметките си с държавата. Оказа се, че техните плащания са минали на разрешителен режим. Звеното за следприватизационен контрол в Агенцията за приватизация тепърва ще разработва вътрешна методика, по която да обработва и одобрява заявките на РМД за плащане с алтернативни платежни средства. Според източници от агенцията всички дружества, които по принцип могат да ползват тази преференция, ще бъдат уведомени писмено за това, въпреки че законът не предвижда подобна процедура. После те ще представят документи, които да удостоверят правата им пред специална комисия от служители на АП и тя ще реши кой ще се облажи от привилегията и кой не. От пресцентъра на АП коментираха, че целта на тази процедура е да бъдат отсети РМД-та, които са допуснали след приватизацията над 30% от капитала им да бъде записан от лица, които не работят в приватизираното предприятие. В тези случаи работническо-мениджърското дружество губи право да се разплати авансово.


Според информирани източници Агенцията за приватизация ще започне да разглежда молбите за разсрочено плащане едва след 30 април. Тогава изтича срокът, в който приватизаторите трябва да представят отчетите си за изпълнението на инвестиционните им ангажименти през 1999 година.


Но свой ред дирекция Следприватизационен контрол в Министерството на икономиката без излишни обяснения поиска от кандидатите за авансово плащане да внесат нарочна молба до министъра, в която да заявят намеренията си. Срокът за разглеждането й е неизвестен.


Описаната бюрократична неразбория хвърли в паника шефовете на РМД-тата. Мениджърите на дружества, които вече са се снабдили с алтернативни платежни средства, се чудят дали дадените пари няма да изгорят, ако плащането им не бъде прието. Други, които тепърва имат намерение да приложат разрешената от закона финансова схема, пък се питат на какви цени ще могат да си купят компенсаторки, ако изчакат първо молбата им за плащане да бъде одобрена. И дали докато минат през административното ренде, няма да изтече законовият срок на преференцията - 31 декември 2000 година. Известно е, че много от РМД-тата търсят банкови кредити, за да осъществят авансовите си плащания. Освен това набирането на необходимите книжа е доста дълъг процес и крие големи рискове за тези, които са се решили да приемат държавния подарък.


Ситуацията има привкус на скандал, защото за пореден път се случва държавни чиновници да тълкуват произволно текстове на закони, защитавайки собствения си рахатлък или неизвестно чии интереси. Според юристи текстът на закона Лучников е категоричен, че РМД-тата могат да си платят авансово задълженията по приватизацията, без да се допитват до никого. Единственото условие е към момента на плащане да са издължили напълно старите си касови вноски. Никъде в нормативния акт не се споменава, че е нужно изрично одобрение на приватизиращото ведомство. Друг е въпросът, че ако някое РМД вече е променило статута си, но се опита да подхлъзне държавата, неговите шефове ще носят сериозна наказателна отговорност.


Мениджърите на РМД могат и да играят ва банк. Някои специалисти по търговско право смятат, че ако работническо-мениджърското дружество подаде заявление в съответната областна управа или поземлена комисия за прехвърляне на нужния номинал компенсаторки (собствени или на негови доверители) по сметка на държавата, задълженията му могат да се смятат за погасени. Колко ли обаче от шефовете на тези дружества биха се решили на подобна стъпка, особено ако плащат с чужди пари?

Facebook logo
Бъдете с нас и във