Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЧИНОВНИЦИ И МАГИСТРАТИ БЛОКИРАТ РЕСТИТУЦИЯТА НА МОРСКИЯ ФЛОТ

Върховният съд ОТМЕНЯВА присъдата от 29 април 1945 г. по наказателно дело N10/1945 г., постановена от десети състав на Народния съд в частта, с която Асен Николов Семов е признат за виновен и осъден на доживотен строг тъмничен затвор, глоба от пет милиона лева ... и конфискация в полза на държавното съкровище на всичките му движими и недвижими имоти, като вместо това ПРИЗНАВА АСЕН НИКОЛОВ СЕМОВ за НЕВИНОВЕН.... Това решение на Върховния съд е т 15 декември 1993 г. и като резултат следва отпадане на всички видове наказания, включително и връщане на конфискуваните имоти съгласно Закона за реституцията. Въпреки всичко обаче четири години след решението държавната бюрокрация саботира неговото изпълнение и не удовлетворява най-големия реституционен иск досега - за 44% от капитала на параходство Български морски флот (БМФ).


След 1934 г. един от най-богатите тогава варненци Асен Николов Семов, син на Ботевия четник Кольо Семов, поетапно става собственик на 1615 акции (1605 лично и 10 чрез текстилната фабрика Галата) от общо 3672 акции на Българското търговско парохдно дружество (БТПД). Дружеството е създадено с указ на княз Фердинанд през януари 1893 година.


В сравнение с всичките останали 184 акционери Асен Николов притежава най-голям дял от капитала на БТПД - 43.98 процента. Вторият по големина дял е на държавата - 1250 акции, или 34 процента.


В навечерието на Втората световна война Българското търговско парохдно дружество притежава девет кораба. В унисон с правителствената политика, на 22 октомври 1940 г., то сключва договор за отдаване под наем на два кораба на Братя Диманови АД. От своя страна Братя Диманови пък ги предоставя на германската фирма Дойче Леванше линия Хамбург до 22 април 1941 година. След присъединяването на България към Тристранния пакт на 1 март 1941 г. корабите минават под разпореждане на Министерството на войната. На 30 април 1941 г. е сключен договор за отдаване под наем на пет парахода директно на Главното командване на германския флот.


По-късно съветският флот потопява корабите Княгиня Мария Луиза, Родина, Шипка, Евдокия и Балкан. Загиват 45 моряци.


Именно участието на корабите на страната на Германия е послужило на т.нар. Народен съд да приеме, че БТПД, респ. Асен Николов, са виновни. Но през декември 1993 г. въз основа на обилен документален материал, включително и протоколи от заседанията на някогашното правителството, в които пише, че дружеството не може по своя инициатива да спира плаванията ...и че това може да става само по решение на Министерския съвет. Върховният съд


отменя присъдата като НЕОСНОВАТЕЛНА.


Месец след решението на върховните магистрати наследникът на Асен Николов - Милко Николов, продава 1/4 от своите наследствени права на адвоката Валентин Терзиев срещу задължението да го представлява пред държавните институции и довежда до успешен край реституционните искове. Министерството на транспорта обаче бави цели четири години решаването на проблема, а документите изчезват.


След подновяването на иска през април 1996 г в специално становище правното управление на транспортното министерство най-после признава законосъобразността му. Насрочена е и дата - 10 май 1996 г., за провеждане на общо събрание на акционерите на параходство Български морски флот, правоприемник на БТПД, на което да се узаконят промените в собствеността на дружеството. Но изглежда натискът на партийни и държавни инстанции е бил достатъчно силен, тъй като министър Стамен Стаменов не подписва документите и


реституционният иск потъва в тинята на бюрокрацията


Междувременно министерствата на промишлеността и земеделието връщат останалите конфискувани имоти на Асен Николов - текстилното предприятие Галатекс (което поради недоглеждане беше включено в списъка за масова приватизация и след журналистически публикации извадено посред кампанията) и Черноморски риболов.


Обнадежден от политическите промени в началото на тази година, адвокатът Валентин Терзиев подновява иска пред Министерството на транспорта, което е 100% собственик на параходство Български морски флот АД. В отговор от 16 май 1997 г. ведомствените юристи отново признават, че държавата би следвало да върне иззетото имущество при конфискацията - в случай че то е налице.


Жонглирайки ловко с фактите, юристите твърдят, че иззетите през 1945 г. акции са унищожени ... и тяхното реално връщане е невъзможно в този момент ....


Четейки законите като дявола Евангелието


от транспортното министерство говорят за връщане на акции, а не за възстановяване на правата на собствениците им така, сякаш техните притежатели настояват да им се върнат въпросните хартийки единствено заради скъпия спомен.


Правят се и опити да се докаже, че днешният Български морски флот няма нищо общо с Българското търговско парохдно дружество. В документ от 18 юни 1947 г. обаче ясно е записано, че се учредява държавно стопанско предприятие под името Български морски флот (бивше Българско търговско парохдно дружество)... Новото държавно предприятие поема актива и пасива на бившето БТПД и ще продължи неговата дейност....


С присъдата на народния съд от Асен Николов са конфискувани не просто сбор от отделни акции, а самият комплекс от акционерни права, даващи възможности и за участие в управлението на дружеството, твърди адвокатът Валентин Терзиев. Отмяната на присъдата сега възстановява на оправдания (респ. на неговите наследници) целия този комплекс от права.


Вместо да обезщети частните акционери за щетите, понесени не по тяхна вина от БТПД през войната, държавата цели 52 години безвъзмездно ползва и се обогатява от незаконно конфискувания акционерен дял. Що се отнася до факта, че конфискуваното имущество е многократно по-малко от днешния съответен дял от капитала на параходство Български морски флот, в Коментар по търговските дела на Върховния съд 1994-1996 г. от М. Бобатинов пише, че отмяната на изключване води до възстановяване на всички права на съдружника, в този обем и съдържание, каквито имат останалите съдружници ....


Отказвайки четири години свикване на общо събрание на акционерите, Министерството на транспорта на практика нарушава чл. 372 на Наказателнопроцесуалния кодекс. Всъщност не признавайки решението на Върховния съд, то


продължава и действието на конфискацията


и допълнително увеличава отговорността на държавата.


След като не успява да прескочи високата бюрократична стена, адвокатът Терзиев изпраща молба до Варненския окръжен съд, с която настоява последният да постанови решение, с което да свикате или да ни овластите да свикаме извънредно общо събрание на акционерите на параходство Български морски флот за гласуване на промени в поименния списък на акционерите и пр. Съдът връща молбата с параф Без разглеждане.


Валентин Терзиев обжалва решението пред Върховния касационен съд, който в определение от 2 юни 1997 г. отменя разпореждането на Варненския окръжен съд и връща на молбата ... и връща молбата на Варненския окръжен съд, за да се произнесе по искането с определение, в тричленен състав.


До днес обаче съдът все още не е намерил време да се произнесе.


Няма съмнение, че Ако параходство Български морски флот беше от калибъра на Черноморски риболов или Галатекс, правата на бившия собственик отдавна щяха да са възстановени. Но големият капитал и доброто състояние на БМФ явно стъписват и държавните чиновници и магистрати. Влизайки във владение на почти половината от най-голямата ни транспортна фирма, синът на Асен Николов и представляващият го адвокат биха се наредили сред най-богатите хора в държавата. Нещо, което най-вече продължаващите да източват средства от задграничните дружества на БМФ определено не искат.

Facebook logo
Бъдете с нас и във