Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЧИНОВНИЧЕСКАТА ЛОТАРИЯ ЗА МЕЖДУНАРОДНИТЕ АВТОПРЕВОЗИ


Размяната на разрешителни за международни автомобилни
превози става на базата на подписани дългосрочни двустранни спогодби.
В края на всяка година нашето Министерство на транспорта договаря
със съответното ведомство на всяка европейска страна броя на разрешителните
за следващата година, които ще бъдат разменени помежду им.


Разрешителното е документ, даващ право на един автомобил
да извърши еднократен превоз на товар през територията на една
държава и да се върне обратно. Без подобен картбланш автомобилът,
макар и натоварен със стока, няма право да напуска територията
на България. (За превоз на товар до Германия например всяко возило
трябва да има пълен комплект от разрешителни за Румъния, Унгария,
Австрия и Германия.)


Размяната на разрешителни се извършва на принципа
на равнопоставеност - колкото документа взема България, толкова
и предоставя на съответната страна. Разрешителните са шест вида:
безплатни, с платено преминаване, локални,
транзитни, за трети страни и за
крайгранична зона.


По-особен вид са т. нар. разрешителни СЕМТ
(от инициалите на Конференцията на европейските министри на транспорта).
Те дават право на камионите, отговарящи на международните екологични
изисквания Евро-1 и Евро-2, да преминават
безплатно през територията на всички европейски държави в продължение
на цяла година. Тъй като броят им е ограничен, а едно СЕМТ-разрешително
спестява годишно между 15 и 20 хил. г. марки, битката за тях е
голяма.


За 1997 г. България е получила 317 СЕМТ-разрешителни,
за 1998 г. - 428, а за следващата година вече има 484, от които
80 - зелени и 404 - суперзелени.


Изкуствено създаден дефицит на разрешителни за международни
автомобилни превози трови работата на осемте хиляди фирми, осъществяващи
вноса и износа на България по шосе.


От две-три години насам обществена тайна е, че издаването
на въпросните документи е нещо като томбола, разигравана от неколцина
чиновници в Министерството на транспорта и служителите от управление
Пътни такси и разрешителни към Главно управление на
пътищата. А за превозвачите снабдяването с дефицитно разрешително
и особено с безплатно за Румъния или Унгария е равносилно
на шестица от тотото!


Съмненията, че около разрешителните нещо се мъти,
че те се


раздават под масата


срещу нещо или пък на свои хора, а най-вече,
че големи партиди съзнателно се укриват, за да бъде създаден изкуствен
дефицит, като че ли не са съвсем безпочвени. Те се засилват и
от наличието на някои факти.


На първо място, до 1995 г. проблем с разпределението
на разрешителните не е имало. Така поне твърдят представители
на фирми, работещи на пазара на международните автопревози от
7-8 години насам. Преди три години обаче тогавашният заместник-министър
на транспорта Харалан Хараланов въведе единна електронна система
за резервация на разрешителни, която, според обещанията му, трябваше
да направи още по-прозрачно разпределението на документите.


През първите месеци от съществуването си системата
може и да е изпълнявала успешно тази си функция, но след уволнението
на Хараланов в края на януари 1996 г. започна да се появява дефицит
от заветните хартийки ту за една, ту за друга страна.


Вторият факт, подкрепящ съмненията, показва, че броят
на разрешителните, които си разменяме с другите държави, не само
че не е намалял, а за някои от тях дори се е увеличил. И то въпреки
трайната тенденция в този тригодишен период за


намаляване на вноса и износа


(виж таблицата).


Така че, ако се следва простата логика, би трябвало
не само да няма дефицит, а напротив - излишък от разрешителни.
И вместо превозвачите по десетина дни да висят на опашки зад Министерството
на транспорта, да пишат списъци и да се дебнат едни други, би
трябвало те да бъдат издирвани и молени да получат разрешителни.
Но не би!


Картината е точно обратната - камиони и тирове, натоварени
с бързо разваляща се стока, чакат с дни, за да получат заветния
документ. Превозвачи инкасират загуби не само за договорени, но
неспазени срокове за превоза, но и за похабеното качество на товара
и то... по тяхна вина!


В същото време някои от събратята им, изглежда, приближени
по една или друга причина до разрешителния Олимп,
нямат никакъв проблем: те получават разрешителните дори преди
тировете им да бъдат натоварени!


Че с разпределението на разрешителните нещо не е
наред, личи и от друго: от няколко месеца локални италиански разрешителни
могат да се вземат само на ГКПП Кулата. А това означава, че за
Италия може да се пътува само през Кулата и Гърция, оттам през
Патра или Игуменица с фериботи - за южноиталианските пристанища
Бари или Бриндизи. Маршрутът е добър, но само при положение, че
е необходимо товарът да се закара до южната или централната част
на ботуша. Но ако получателят на стоката е в Триест,
Милано или Торино (т.е. в Северна Италия) и тя трябва да пропътува
на юг през цяла Гърция до йонийските пристанища, да се плаща скъпо
за ферибот (по 1900 г. марки за двете посоки) и още по-скъпо по
италианските магистрали за близо 1000 км пътуване на север - каква
ще му е на превозвача Киро кирията?!


А само допреди няколко месеца стоките си вървяха
безпроблемно по най-прекия и най-евтин път - през Югославия, Хърватско
и Словения - директно до Северна Италия. Според потърпевшите гръцкият
маршрут за Северна Италия им излиза с около 1700 г. марки по-скъпо.


Нищо чудно гръцките корабособственици да са
платили на нашите транспортни босове, за да докарат керваните
до техните фериботи - коментира брадясал и изнервен от


многодневното чакане


нашенски транспортен частник. Но жонглирането с разрешителните
не свършва дотук. През Видин например може да се вземат разрешителни
само до Германия. Ако стоката е предназначена за Бенелюкс или
Франция - задължително трябва да се мине през Калотино. И разбира
се - през Югославия. А там комшиите чакат с големите кочани за
събиране на такси: около 900 г. марки излизат пътните и държавните
такси до границата с Унгария (Суботица). Отделно от това, позовавайки
се на опасност от терористични действия на албански сепаратисти,
югославяните са въвели като задължителна мярка съставянето на
конвой от десетина камиона, воден от пилотна полицейска кола и
униформен служител в кабината на последния камион. Таксата за
това нововъведение е само ... 1500 г. марки. Цената се разделя
на броя на тировете, съставляващи конвоя, които обаче не трябва
да бъдат повече от десет.


В случая нашите превозвачи са изправени пред дилемата
- или да чакат няколко часа, а може и цял ден, за да бъде съставен
конвой, или да платят цялата сума, след като се съберат поне два-три
камиона пътуващи в посока Унгария.


Каква е целта на създадената у нас система
вероятно всеки сам ще се досети от едно само бегло сравнение с
начина на разпределение на разрешителните в Германия. Въпреки
огромния брой превозвачи там никой не чака на опашка няколко дни,
за да получи такъв документ. Напротив - заявките за необходимия
брой разрешителни се пускат по пощата до Министерството на транспорта,
което по най-бързия начин ги изпраща на адреса на фирмата заявител.
При това, за разлика от нашите превозвачи (които плащат държавна
такса за всяко разрешително), цялата операция е абсоютно безплатна.


Да им се чуди човек на германците! Да се чуди и на
нас, дето десет години крачим на Запад и дори не сме преполовили
пътя до Германия. А кога ли ще стигнем до Скандинавия и Англия?


Таблица:


Външен стокообмен на България


За първото полугодие на посочените години (в млрд.
щ. долари)


Показател 1995* 1997 1998


Износ 2677 2416 2192


Внос 2829 2226 2347

(*1995 г. е взета като базова година заради най-високия
стокообмен, постигнат от 1990 г. насам)

Facebook logo
Бъдете с нас и във