Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЧЕТИРИМА МУСКЕТАРИ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА АРЕНА

Поне четири нови десни формации ще търсят народната любов и парламентарно-правителствени кресла през следващите години. И четирите се ръководят от бивши съратници на Иван Костов, търсещи нов образ, обясняващ антикостовското им дисидентство. Те всички искат да правят народни, граждански, десни партии и да инкасират вота на разочарованите бивши сини избиратели.Юнската победа на НДСВ и ноемврийската победа на Георги Първанов си приличат в едно - и в двата случая избирателят наказваше представителите на статутквото. На 17 юни той наложи наказание едновременно и на СДС, и на БСП, и на Евролевицата, т.е. на всички парламентарни партии, без ДПС. На президентските избори санкцията бе предназначена както за Петър Стоянов лично, така и за всички партии, които го подкрепят, включително и за НДСВ.Стоянов стана президент с решаващата подкрепа на Костов и загуби най-вече заради обвързаността си с експремиера. Двата милиона гласа за НДСВ, обществената хладност, заявена към Петър Стоянов, и видимото обществено спокойствие и дори удовлетвореност от избора на Георги Първанов за президент показват, че политическият модел е деактуализиран. Интересът към новоучредените партии на Богомил Бонев, Евгени Бакърджиев, Стефан Софиянски е израз на мисленето не знам как е, но и така не е. Всъщност се оспорва моделът на СДС - монолитна партия, притежател на монолитната истина. Проблемът е, че обществото е узряло за нови решения, но не ги е чуло.Новите партии, които известно време ще съществуват паралелно, а после ще търсят някакви модели на съединяване, ще са изправят пред проблеми и въпроси, за които съвсем не са готови. Те трябва отчетливо да се дефинират политически. Не могат да заложат нито на носталгията по славното синьо минало, нито само на идеята да бъдат вежливи с всеки (защо тогава не са вежливи с Костов?). Лидерите им вероятно осъзнават, че антикомунизмът или постантикомунизмът вече не са генералната гаранция за политически успех вдясно от центъра. Новите се появиха, без да имат нови отговори на основните политически въпроси. Самозащитната формулировка провалихме се, защото Костов ни изгони, не може да спечели никого. Нереалистично е да се мисли, че новоучредените формации могат да изградят единно отношение към президента Стоянов в постпрезидентския му период. Изграждането на политически позиции за новите партии в момента и в близките години ще бъде по-сложно, отколкото изграждането на партийни структури.Съчетанието на общонационален медиен култ към благодушието, благоразумието и деликатността и растящата битова и обществена агресивност породена и от социалната деградация на все по-значителни обществени групи, прави от българското общество трудно прогнозируема политическа маса, която не може да се концентрира около национално безспорни задачи. Още по-ясно това се вижда вдясно от центъра. Въпросът е, в условията на консенсус, срещу какво се обявяват новоучредените партии? Струва ми се, че поне в близките две-три години, всеки, който се опита да създаде партия на съвсем нова основа, ще успее в началото само ако дефинира някаква, дори не двупосочна, а вече трипосочна конфронтационност. За разлика от заможния, успяващ, проспериращ свят, където всяко заявяване на публичен негативизъм води най-малкото до снижаване на рейтинга, в България, при 90% убедени, че са губещите в прехода, негативното политическо самоопределение може да се окаже печелившо.Софиянски, Бонев, Бакърджиев и Бисеров ще трябва да докажат много ясно против какво са. На декларациите вече не се вярва. Шансът да бъдеш признат за търсач на друга политика, без отчетливи практически стъпки към подобна друга политика, вече е никакъв.Неверието на избирателите към партиите и политиците е функция от неверието на самите политици в собствените им твърдения, програми и послания. Политическата ни класа е идеологически прагматична и в този смисъл неадекватна на моралната криза в обществото. Тя се гордее с идейната си необремененост и съзнава пожелателния, визионерски характер на партийните програми. След краха на големите идеологии това е житейски позитивното решение. Пита се, заради какво избирателите ще ги предпочетат? Пределният прагматизъм обрича партиите на клиентелизъм и колкото обществото е по-гладно, толкова клиентелизмът е по-нецивилизован и масов.Политическият смисъл на просимеоновската революция извършена на парламентарните избори, бе този - да се деблокират механизмите за демократична политическа селекция, подложени на свръхконтрол от политическия кръг на Иван Костов. Ако бившият премиер бе достатъчно прозорлив, с всички средства щеше да се бори срещу удостояването му с командирско звание. То го правеше свръхотговорен, тотално отговорен за всичко ставащо в страната. Авторитаризмът е болестта на всички български политически партии. Те като цяло сякаш не са излезли от манталитета на феодалния абсолютизъм. Авторитаризмът е заложен в същността на НДСВ и няма как един ден да не го разруши отвътре. Въпросът е, че партиите на Бонев, Бакърджиев и Софиянски се схващат не просто като коректив и алтернатива, но дори и като антипод на партията на КостовТе пледират, както и НДСВ, за нов морал, за отхвърляне на костовизма. Последното ми се струва доста проблематично. Става дума именно за лидерски партии и въпросът дали в тях има някакъв антиавторитарен потенциал изглежда проблематичен. Защото въпросът изобщо не е да бъде осъден Костов, а да бъде осъдена управленческата и политическа авторитарно-бюрократична визия за страната. А тя има сериозни историко-политически корени в българския обществен живот от последните 120 години. Предизвикателството пред четиримата кандидат-лидери на алтернативното дясно е могат ли да изградят неавторитарна дясна партия или коалиция. И то при условие, че една значителна част от потенциалните им избиратели определено недолюбват разните там вътрешнопартийни демокрации.Новите партии се конструират около назовали се лидери. Това им дава статут на учредители, сиреч, лидерът става фактически несменяем. В съвременния свят става дума за функционално, а не за харизматично и още по-малко за несменяемо лидерство. Въпросът е може ли например ген. Бонев да изгради демократична партия, която да е в състояние утре по свои вътрешни причини и потребности да освободи същия тоя ген. Бонев от лидерския пост?Създаването на нова дясна политическа коалиция, нещо като СДС-2, която да е конкурентна и да замени досегашната синя партия с нови, но познати лидери, с нови структури и нов морал, отхвърлящ корупцията и интригите, е романтична политическа задача която едва ли може да бъде решена без ново дефиниране на българското политическо дясно. Представите, че е достатъчно простото заклеймяване на Костов и политическото му елиминиране изглеждат недостатъчно реалистични. Най-сложно за четирите формации и лидерите им ще е да изградят публична позиция към НДСВ и Симеон Сакскобургготски. Те знаят какво мислят за него, но не знаят какво той мисли за тях. Споровете между републиканците и монархистите са замразени, но не са преодолени.Новите десни формации на Бонев, Бакърджиев, Софиянски и дори Бисеров, ако остане в политиката, имат шанс само ако лидерите им се откажат от битките за синьото политическо, символно и електорално пространство. Те няма да успеят с формули от типа ние сме по-доброто СДС, а с ново политическо самоопределение. Колкото и това да им се струва рисковано, могат да успеят, ако потърсят други идейно-политически параметри на българското дясно. Това означава да дадат други, стари или нови, но различни от тези на СДС отговори на основните въпроси на съвременна България и на българския преход. И да го направят отчетливо, за да бъдат чути от омаломощения и вече твърде отегчен избирател. Иначе не си струва да си губят времето.

Facebook logo
Бъдете с нас и във