Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЧЕТИРИ ОСТРОВА ПРЕЧАТ НА РУСИЯ И ЯПОНИЯ

Москва. Специално за БАНКЕРЪ от кореспондента на БНТ Валери ТодоровСлед срещата с руския президент Владимир Путин в Кремъл японският премиер Дзинитиро Коидзуми изглеждаше уморен и разсеян. Путин отбеляза, че отдавна не е имал такива добри преговори и даже ги сравни с пътеводна карта. На тази карта отново бяха начертани добри намерения, но за четирите спорни Южнокурилски острова и двамата събеседници избягваха да споменават. Появи се отново версия, че Русия е склонна да върне на Япония два от тях, но Токио настоява да си получи и четирите. Путин обясни, че по въпроса са говорили подробно и откровено. Японските журналисти нервничеха повече от своя премиер, но на острите въпроси Путин реагираше спокойно и премерено, като накрая даже каза благодаря на японски. Коидзуми обича Чайковски, но не бе подготвен за спасибо. Заради териториалния спор за Южните Курили Токио и Москва още не са подписали мирен договор след края на Втората световна война. Президентът Елцин обеща на премиера Хашимото това да стане през 2000 г., но неочаквано подаде оставка, преди да изпълни намерението си. Новата руско-японска програма с намерения за развитие на сътрудничеството, подписана от Путин и Коидзуми, не се отличава много от предишните. Планът за действие, изграден върху шест принципа и изложен на 28 страници, обхваща всичко - от спора за островите до хуманитарната сфера. С нито една страна нямаме подписан такъв документ, подчерта Путин. Коидзуми го нарече навигационна карта. Японският премиер се опитваше да убеди Кремъл как след уреждането на териториалните спорове с Китай взаимният стокооборот се е увеличил 20 пъти, но Путин хладнокръвно обясни, че Русия не търси моментни икономически изгоди. Неудобната тема за Курилските острови бе изместена от разговорите за Северна Корея. Коидзуми даже специално кацна в Хабаровск, за да се срещне с пълномощния представител на руския президент за Далекоизточния окръг Константин Пуликовски. Той е сред малкото чуждестранни политици, имали възможност да се запознаят по-отблизо със севернокорейския лидер Ким Чен Ир. Пуликовски съпровождаше Ким Чен Ир при двете му дълги пътувания с влак от Пхенян до Москва през руска територия. Токио заплаши, че ако Пхенян излезе от договора за неразпространение на ядрено оръжие, може да наложи икономически санкции, сред които и забрана севернокорейски кораби да влизат в японски пристанища. Северна Корея обаче не бива да бъде оставена насаме със себе си, подчерта в Хабаровск японският премиер Коидзуми. Япония силно зависи от богатствата на руския Далечен изток, особено в енергетиката, и това е добър шанс за взаимнодопълващо се сътрудничество, отбеляза японският премиер. Токио се опитва да реши в своя полза колебанието на Москва между двата нефтопровода от Ангарск до порт Находка и до китайския Дацин. Русия вече се договори принципно с Китай за изграждане на нефтопровода до Дацин с дължина 2400 километра. Цената му е 3 млрд. щ. долара. Трасето до Находка е 3800 км и ще струва 5 млрд. щ. долара, но то може да осигури на Русия стратегически изход до няколко потенциални партньори в Азия. Токио предлага изгодни кредити и държавни застраховки за изграждането на трасето и оборудването, но въпросът ще зависи от политическите условия. И най-вече от решаването на териториалния спор. Затова Москва се опитва да извади въпроса за островите от пакета за икономическо сътудничество. Две паралелни нефтени трасета от Ангарск са неизгодни, макар че в момента не е ясно с какъв капацитет може да работи всяко едно от тях. Но Москва има прекрасната възможност да качи цената на сделката. Условията на търга се разширяват. В разговора с Коидзуми руският президент намекна колко е важно да се знае какво мисли неговият народ. Коидзуми е наясно с желанието на своя народ - японците еднозначно искат Русия да върне островите. Историческият спор върху тях може да отиде далече. Путин едва ли ще рискува да бъде упрекван като Хрушчов за предаването на Крим на Украйна. А и след трудното решение за Калининград Кремъл ще бъде особено предпазлив по всеки въпрос за границите и съседите. Едва ли случайно визитата на Коидзуми в Москва съвпадна с ваканцията на Държавната дума и Съвета на федерацията. Експертите смятат за базови в териториалния спор три документа. Според съвместната декларация от 1956 г. Москва поема ангажимент да върне островите Хабомай и Шикотан след подписване на мирен договор между Русия и Япония. Токийската декларация от 1993 г. се възприема като готовност на Русия да уреди и въпроса за принадлежността на другите два острова - Кунашир и Итуруп. Иркутската декларация Путин - Мори от 2001 г. обаче по-скоро изразява стремежа на Москва да се придържа към линията от 1956 година. Русия очаква от Япония по-активно да се включи с проекти и инвестиции в разработването на природните богатства на Сибир и Далечния Изток. Чрез проектите Сахалин-1 и Сахалин-2 на обща стойност 8 млрд. долара и нефтопровода до Находка Япония би могла да бъде значително по-спокойна за зависимостта си от вноса на ресурси от чужбина. С икономическите възможности на Япония и природните ресурси на Русия се откриват такива възможности, които могат да повлияят на целия свят, заяви Коидзуми в Москва.По време на неговата визита Москва даде гласност и на своя план за уреждане на кризата около Северна Корея. Руският пакетен план от три точки предвижда да бъде запазен безядреният статут на Корейския полуостров, да се проведат преговори за двустранни и международни гаранции за сигурността на Северна Корея и да се възобновявят хуманитарните и икономическите програми за Пхенян. Москва изпрати за преговори в севернокорейската столица заместник външния министър Александър Салтанов.Токио смята, че спорът трябва бъде уреден между КНДР, Япония и САЩ, а Русия и МАГАТЕ могат да бъдат само консултанти. Москва обаче възнамерява да се намеси по-енергично в разрешаването на кризата и това добавя още акценти в руско-японските опити да се намери общ език за стратегическо партньорство. Токио е обезпокоен от разширяващото се влияние на Китай. В Азиатско-Тихоокеанския регион все повече внимание се отделя и на Индия. Малайзия, Индонезия, Южна Корея също се опитват да увеличат влиянието си в района. Затова стратегически Япония е заинтересована от нормализиране на диалога с Русия. Токио вече отдели 200 млн. щ. долара за демонтиране на излезлите от строя руски подводници и 100 млн. щ. долара за утилизиране на руския оръжеен плутоний. Екологията е също добър повод да се напомни колко относителни стават границите в съвременния свят. Москва се опитва да прокара по-спокоен тон в световната дипломация. Най-вече защото не е готова да финансира своя военна доктрина за по-активна намеса в световната геополитика. Според Русия, Северна Корея е далеч от производството на ядрено оръжие. Експерти от центъра Карнеги обаче смятат, че КНДР би могла годишно да произвежда 190 кг оръжеен плутоний, което е достатъчно за производството на 50 ядрени заряда. Достоверно известно е само, че Пхенян съхранява 25 кг плутоний на склад. През последните десетина години Москва няма пряко наблюдение върху севернокорейската ядрена програма и увереността, че там няма нищо страшно, може да се окаже подвеждаща. В същото време Русия заяви, че няма да изпраща свои бойни кораби в Персийския залив и няма да участва във военни акции там. Руски бойни кораби има в Индийския океан, но това не е Персийският залив, обясни руският министър на отбраната Сергей Иванов. САЩ вече поискаха подкрепа от НАТО за защита на територията на Турция, военно морска подкрепа, зенитни и радарни системи. Русия продължава да смята, че Съветът за сигурност на ООН трябва да решава кой колко се е провинил пред световната общност. Междувременно Москва подписа с НАТО споразумение за каталогизиране на военната си продукция. Засега Русия участва в споразумението на първо ниво, като ще предоставя данни по общия каталог само на конкретни клиенти, и то по подписани договори за доставка на военна техника. Но в перспектива ще получи възможност да произвежда резервни части за военна техника на НАТО по каталога, който ще обхване и по-малките детайли от руската и съветска техника, която е на въоръжение в Европа и в Китай, Индия и други страни. Руснаците не биха искали да се обвързват с военно уреждане на спорове, но нямат нищо против да печелят от военни доставки. Този здрав прагматизъм е продиктуван от стремежа на Москва да бъде повече арбитър, отколкото участник в горещите събития по света. Такъв подход ще осигури не само икономии в бюджета, но и ще даде време на Русия да определи мястото си в съвременния свят на по-бавни и хладни обороти, като избягва хлъзгавите участъци. Неудобството е, че такава публична игра не може да продължи дълго.

Facebook logo
Бъдете с нас и във