Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЧЕТЕ ЛИ ПРЕМИЕРЪТ БЕНИТО МУСОЛИНИ?

Над България вече седмица тегне мъката на анализатори и прогнозисти: каква е по-точно идеологията на НДСВ? Защо не се самоопределиха като дясна, демократична партия? Така и така носят буквата Д в абревиатурата си... Демокрацията, за разлика от величествения кораб на монархията, е като сал. Той никога не потъва. Но, по дяволите, краката ти са винаги във вода! - възропта американският политик Фишър Еймс.Демокрацията изисква пълно доверие сред гражданите. Тоест, ако имаше общество от ангели, там демокрацията би цъфтяла. Само че освен липсата на доверие, и новите, и старите демокрации са си окачили по два дамоклеви меча над главите. Единият е само конституционно управление, което отглежда политици, т.е. лица, за които политиката е кариера. И понеже знаят, че са под строгия надзор на народа, се гиздят като вдовица пред воайор. Драмата на хората е, че схващат пропастта между претенциите и възможностите на политиците, но не виждат как да изберат по-грижовни и кадърни. Втората заплаха за демокрацията е смазващият масив от непоклатими обстоятелства - медии, МВФ, Световна банка, ООН, НАТО, ЕС, които анулират вярата, че сам човек може да е ценен и отговорен участник в обществото. Така разсъждаваше и Орсън Уелс. В Италия, например за 30 години при Борджиите имаше войни, насилия, убийства, но се родиха Микеланджело, Леонардо да Винчи, Ренесансът. А в Швейцария цареше братска любов, 500 години демокрация и мир. И какво родиха те? Часовника с кукувичката.Да се опитаме да поставим Симеоновата метафора за самолета, който все още набира височина, в идеални демократични условия. Би било ужасно да си на неговия борд и да знаеш, че гласовете на стюардесите се смятат за равностойни на гласовете на пилотите, когато става въпрос за градуса на изкачване и за посоката. Много по-здравословно е да се приеме съветът на Арнълд Тойнби: Би трябвало да се държим като пътници, които се подчиняват на диктата на водача, докато са на път и съвсем естествено си възвръщат свободата на действие щом завърши опасното пътуване. Никой не ще да признае, че и сега у нас има нужда от временна диктатура, докато трае опасният 800-дневен полет. А и почвата е благоприятна. Социалнопсихологичните изследвания към края на века показаха, че нашите надежди са за силна социална държава, адекватна на психиката на попечителското (робското) общество. Демократичната лична свобода съвсем не е първостепенна ценност за българите. Настояваме за социална справедливост, но я свързваме повече със социалистическото равенство на доходите, асоциалните различия ни озлобяват Социализмът ни остави една заучена безпомощност и носталгия по деспотичната власт и всеобхватните закони. И поддържа 12 години предреволюционната ни поза полустарт.У нас катализаторите на фашизма са в изобилие: отчаяние, морално оскотяване, агресия и оджунгляване. Узнаваме за прояви на саморазправна власт на селски кметове, за масово въоръжаване на земеделски стопани. Хора от БЗНС даже поискаха жандармерия да охранява реколтата.Защо Симеон мълчи за фашизоидните прояви? Или никой не го пита, или пак би отговорил, както след терористичните атаки в САЩ: моето мнение не е интересно. Днес обаче е интересно (на лат. inter-esse значи вътре в нещата!). Да не би да се е притеснил, че две нашумели издателства улучиха читателските му пристрастия? А може и друга да е: заплахата от появата на фашистка партия му подейства като реактив за решението да противодейства чрез партия НДСВ.Отново Тойнби, любим автор и на Симеон, заяви, че демокрацията може да се окаже почвата за фашизма или че фашизмът може да се яви противодействие на тоталитаризма, но като по-тактичен и прагматичен режим. Винаги първо е възприемал законна партийна платформа в унисон с конституционния ред, а после е изтласквал множеството малки партийки. Справка: малката дяснорадикална партия на Хитлер, основана през април 1920 г. в демократичната Ваймарска република. Но днес не Хитлер е интересен, още по-малко - полезен.В полудемократичната държава, продължава Тойнби, цъфтежът се урежда от хитър и тактичен прагматик, от пресметлив водач кариерист. Точно той трябва да поеме управлението след провал поради нетактичността на предишните водачи и успява само поради лични качества да възстанови рухналия режим. И при още едно условие - да убеждава по рационален път, че политиката му е правилна, да води рационален диалог, но при ниска емоционална температура. Всяка криза може да се преодолее само чрез подобен временен диктат при демократичен конституционен ред.Имаме ли полезен аналог в историята? И кои исторически книги да четем, за да се опитаме да помогнем на пилота - Симеон? Това съвсем не са патологичните писания на Хитлер, а по-скоро на Бенито Мусолини. Дори само защото Хитлеровата борба изобщо не е превеждана в Царска България, а Мусолини - почти целият.Излишно е да напомняме, че всичко ново е добре забравено старо. Именно фашистката държава на Мусолини се появи в криза като противодействие на безличната и опошлена демокрация. Не като противоположност, а като най-чиста форма на демокрация, която схваща нацията качествено, а не количествено, като организирана, централизирана и властна демокрация. Като коректив, по думите на Мусолини, на раздробяването на парите, на злоупотребата с властта на парламентаризма, на проблемите от синдикатите и конфликтите между властта и индустрията.И аз като Тойнби вярвам в историческите цикли - заяви преди 12 години Симеон II на един международен форум. Днес дори го онагледи: раковината на НДСВ е символ на цикъла раждане-смърт-възраждане, аналог на спиралата на еволюцията. Можем да допуснем, че сме на етапа възраждане на еволюиралата фашистка власт именно като партия, която управлява цялостно една нация, като извлича жизнени елементи от либерални, социалистически и демократични учения.През 1919 г. Мусолини описва логиката на своето управление: преди да стане партия, фашисткото движение беше противопартия; после се приготвят програмните елементи, върху които да се опре здраво организацията на оная партия, в която да се влее движението, създадено на широка народна основа. Програмата си Симеон посвети на хората - богатството на България и твърди, че всеки човек е много важен, че всеки от нас трябва да полага усилия и смелост. Програмата и на Мусолини е призив към индивида, който е народ и отечество, който да е деен и увлечен от дейността, да бъде с мъжествено съзнание за трудностите и да е готов да ги посрещне смело.Интересно припокриване откриваме в партийната легитимация на италианските черни ризи и на българските жълти. Партията НДСВ се (не)определи като консервативна, но не елитарна; либерална, но със социална ориентация; национална, но не националистическа. Мусолини предпочете съюза и: Ние си позволяваме лукса да бъдем аристократи и демократи, консерватори и прогресисти, реакционери и революционери, според обстоятелствата на времето, мястото, обкръжението. Разбира се, и Симеон е зависим от обстоятелствата, като личи от фазата му: Републиката е просто едно обстоятелство. Премиерският и партийният пост, партията, АЕЦ, народът, медиите са все препятствия, с които царят не може да преговаря, а трябва да се съобразява. Любопитно е, ако и Симеон мислено е използвал и, дали под НДСВ вече не разбира обединена Националистична, Демократична и Социалистическа Воля?Почти буквална стана приликата в изказа на Мусолини и Симеон при партийната реч на премиера от 6 април. Той започна с предупреждението за злите духове, които още през 1924 г. Мусолини конкретизира: нашата опасност се нарича буржоазен дух, т.е. желанието за лично облагодетелстване и нагаждачество, скептицизъм, склонност към компромис, към удобен живот, към кариеризъм. Ако буржоазията мисли, че ще намери в нас гръмоотвод, тя се мами! - заявява Мусолини. След него и премиерът: Тези, които изтълкуваха нашия подход като слабост, се лъжат!. Ще се борим срещу техническата и духовна назадничавост - прокламира през 1919 г. Дучето. А през 2002 г. царят заяви: Движението ще продължава да се бори. Мусолини, 1924: Има само един лек срещу тази опасност: принципът на продължаващата революция. Този принцип поверявам на младите. Симеон, 6 април: относно обновлението, към което аз се стремя, държа да изтъкна надеждите, които възлагам на младежкото движение. Поразително еднакви са двамата държавници в заключенията си. Мусолини, 1919 г.: Ние сме живи люде, които искат да дадат своя принос за създаването на историята. Симеон, 2002 г.: Всички заедно ще напишем новата страница от историята на България.Особено полезен за настоящата ситуация на полет би бил механизмът на управление на корпоративната държава: решаване на проблемите на социалистическото и синдикалното движение, като ги поставя в корпоративната система на примирените в единството на държавата интереси. Корпоративната държава се управлява на три постулата: право на собственост, взаимодействие между индустрия и земеделие в полза на националната икономика и взаимодействие между синдикатите. Няма вече лъвове! - отсича Дучето. Има Закон за колективните трудови отношения. Всичко това се координира от Министерството на корпорацията - орган за поддържане на равновесието между интересите и силите в икономическата сфера. Част от този механизъм днес може би е златната акция при приватизацията, която толкова често вбесява бащата на валутния борд Стив Ханке. Специалното министерство може да възникне като нов партиен орган (като в Италия), а може да е вече сформираният Съвет за икономически растеж.Ако подобен подход ще ни служи само, докато се возим на реактивния самолет, ще търпим. И съвсем не е задължително целият свят да ни ръкопляска. Напротив. Един добър водач се справя със задачите си, когато половината от хората го следват и половината го преследват.

Facebook logo
Бъдете с нас и във