Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЧЕРТОЖНИЦИТЕ НА НОВАТА ГЕОМЕТРИЯ НА ОБЩНОСТТА

Бившият френски президент Шарл де Гол поучавал така министрите си: Разбирате ли, с народа трябва да се говори на специален език. На такъв, с какъвто се говори на децата: Франция ще бъде Франция, Европа ще бъде Европа. Европейските лидери показаха, че този специален език за разговор с народа е липсвал. Те показаха, че и специалният език, на който говорят помежду си, започва да липсва, затова не е особено интелигентно да се твърди, че европейският политически земетръс е предизвикан от народа. Лидерите не само не успяха да предложат нещо разумно на срещата си на върха, но и предизвикаха криза, която може да има неприятни последици за Европа и света.Ефектът на европейското политическо домино може да се опише с едно кратко изречение. Французите и холандците наказаха политическия елит, като отхвърлиха Европейската конституция, а после политическият елит толкова се престара в защита на националните интереси, че се изпокара заради бюджета. Без да си дава сметка, че споровете за пари не са особено разумни в условията на криза на идентичността. Иначе казано, европейските правителства решиха да възвърнат поизгубения консенсус с гражданите си, след като те бяха преценили, че политиката е твърде сериозно нещо, за да се оставя само в ръцете на политиците. Великобритания, Франция и Германия никога не са били така чужди на компромиса. Те станаха толкова неотстъпчиви, че в момента европейската витрина изглежда като изпотрошен стъкларски магазин, в който всичко става за продан, но не и националната държава. Въпросът е, че счупеният порцелан ще смъкне много от политическия авторитет и ще намали икономическите възможности на Европа. Париж и Лондон едва ли скоро ще стоплят замръзналите си отношения, а Берлин и Париж изпаднаха в положение само да си спомнят за силата на сътрудничеството, което определяше курса и скоростта на разширения Европейски съюз. Авторитетният германски вестник Ди Цайт констатира, че френският президент Жак Ширак заедно с германския канцлер Герхард Шрьодер и люксембургския премиер Жан Клод-Юнкер са се опитали да прецакат британския премиер Тони Блеър. Кой кого е прецакал или искал да прецака със сигурност е нещо важно в международната политика. То донякъде е нормално и ако е проблем, той е най-безобидният. Но е голям проблем ако става дума за фундаментално прецакване. Ширак твърди, че духът на компромиса е ерозирал. Шрьодер казва, че Европа е много повече от търговска зона и отхвърля англосаксонския икономически модел. Блеър като страстен европеец пък иска бюджет, който да отговаря на предизвикателствата пред Европа, а парите да се харчат за правилната политика. Излиза, че Европа няма единен икономически и социален модел. Това пък означава, че е застрашена постигнатата преди време в Лисабон цел - постигането на конкурентоспособност на европейската икономика в световен мащаб. Досегашният председател на Европейския съюз Жан Клод-Юнкер е най-откровен: С Тони Блеър ни разделят фундаментални различия в мненията за посоката на Европейския съюз. Точно тези откровено обявени фундаментални различия са най-тревожни. Те дават основание за твърдението, че на хоризонта се задава нова Европа с нова европейска геометрия. Ако нашите британски приятели мислят, че ще получат всичко, което поискат, те грешат. Ако нашите френски приятели също мислят, че ще получат всичко, което искат, пак грешат. Грешката е вярна и тя бе описана от Жозе Мануел Барозу, председателят на Европейската комисия. Според него Европейският съюз рискува да бъде парализиран, ако не постигне бързо споразумение за общностния бюджет. От тази евентуална парализа първи ще пострадат новите източноевропейски държави членки. За кандидатите като България и Румъния подобна констатация е още по-мъчителна, защото те няма как да не се притеснят от факта, че разширяването се разглежда като част от проблема, а не като част от неговото решаване. Европейската криза очевидно е неизгодна не само за Европа, но и за света, защото забърква нов геополитически концентрат, от който заедно с мръсната вода може да бъде изхвърлено и бебето. Въпросът не е свързан само с неприятната перспектива кризата да засегне стабилността - например в района на Западните Балкани. Само нерешеният все още статут на Косово стига, ако Европейският съюз покаже колебание и разединеност. Въпросът е и в глобалните отношения. Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, ротационният председател на Европейския съюз люксембургският премиер Жан Клод-Юнкер и върховният представител за външната политика на общността Хавиер Солана трябва да са се чувствали особено тягостно във Вашингтон през изминалата седмица. И това е било така заради възможно най-голямото политическо задръстване в Брюксел след безславния край на европейската среща на върха. Настроението между страните членки на Европейския съюз е толкова лошо, че европейската бюджетна война донякъде прилича на голямата трансатлантическа ерозия преди две години заради Ирак. Така се случи, че по време на срещата на върха ЕС-САЩ Барозу и Юнкер трябваше да представляват и защитават позициите на Европа в най-тежката криза от създаването на Общността и да обясняват, че Европейският съюз не е на колене. Впрочем преди и по време на такива срещи винаги е имало едно изкушение - да се констатира и прогнозира мястото на Европа в света. Много точни са наблюденията, че сегашната среща между Европейския съюз и Съединените щати е до известна степен противоположност на срещата преди две години. Тогава Европа повече от всякога желаеше да демонстрира различията си с Вашингтон. Сега се налага да демонстрира повече общото и да уверява, че европейската криза няма да наруши отношенията с Америка. В общите декларации от срещата на върха Съединените щати и Европейският съюз подчертаха близостта на възгледите си по редица въпроси като Ливан, Иран и Северна Корея. Френският в. Фигаро бе много оригинален в сравненията. Той написа, че покрай вътрешната война заради бюджета Европа приличала на игрище след мач по ръгби, а Барозу и Юнкер били приети от Джордж Буш като играчи, връщащи се от ужасен мач, след който тревата е унищожена и е останала само гола земя. Мога да ви уверя, че не почувствах никакво злорадство, а напротив, разбиране, каза Барозу на журналистите след годишната срещата на върха между Съединените щати и Европейския съюз във Вашингтон. Според него Джордж Буш искал да научи и да разбере, доколкото е възможно, какво става в Европа. Неговият коментар е, че Съединените щати са разбрали, че е в техен интерес Европа да бъде силна и стабилна, защото в крайна сметка, няма по-добър партньор за американците от Европа, когато става дума за големите глобални проблеми. Американският президент този път направи и едно деликатно сравнение. Джордж Буш оприличи кризата в Европа с трудностите на неговата администрация да получи одобрението на Сената за кандидатурата на Джон Болтън за посланик в ООН, блокирано от опозиционните демократи, заради което постът е вакантен от няколко месеца. Сравнението може и да бъде прието, но във всеки случай то показва, че Буш демонстративно омаловажава европейската криза, защото в този момент тя не се вписва в американския интерес.Моето послание към тези лидери и приятели е, че ние искаме силна Европа, за да можем да работим заедно за постигането на важни цели и идеали, заяви Буш на пресконференция. Факт е, че Америка изглежда сдържана. Това няма как да не е така, защото политическият хаос в Европа не е никак подходящ точно в този момент, когато само преди месеци бе постигнато трансатлантическото помирение и когато Вашингтон има нужда от европейска подкрепа за стабилизирането на Ирак. От актуална гледна точка това със сигурност е така. Показа го и конференцията за Ирак в Брюксел.

Facebook logo
Бъдете с нас и във