Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЧЕРНОМОРСКАТА БАНКА - ЕДНА ВЪЗМОЖНОСТ БЕЗ АЛТЕРНАТИВИ

ЦЕЛТА Е ИНСТИТУЦИЯТА ДА ПОСТИГНЕ КРЕДИТЕН РЕЙТИНГ

Даниела Бобева, бивш служебен министър на търговията,

кандидат на България за вицепрезидент на ЧБТР

Г-жо Бобева, макар и бавно Черноморската банка за

търговия и развитие (ЧБТР) постепенно се структурира. В управляващите

среди в България обаче продължава да се шири песимизъм по повод

на нейното бъдеще и вероятните ползи от българското членство в

нея. Ще спечелим ли наистина от него?

- Според мен първопричината за скептицизма се крие

в досегашното неуспешно българско участие в международни финансови

институции. Но за мен по-важен е въпросът как занапред ще се развива

ЧБТР. Тя ще донесе чаканите плодове само ако е обект на целенасочена

и дългосрочна национална политика. Същевременно България се сблъсква

с остри капиталови проблеми. Досега само пет страни - Русия, Гърция,

Турция и Румъния, са внесли първите 10 на сто от дяловите си вноски

в уставния фонд на банката. Всеки момент това ще стори и Молдова.

С нея броят на изправните страни членки достига цифрата шест и

финансовата институция може да бъде учредена.

България изпада в много сложна ситуация. За да запазим

както отреденото ни вицепрезидентско място, така и своето членство

в банката, ние на всяка цена трябва да изпълнил поетите капиталови

задължения. Но тяхното изпълнение се усложнява от валутния борд

у нас. Ние сме и единствената страна в региона с паричен съвет.

В държавния бюджет за 1997 г. не е предвиден ресурс за изплащане

на българското дялово участие - 14.5 млн. СПТ, които по официалния

курс на БНБ от миналата седмица са равни на 19.865 млн. щ. долара.

Най-вероятно България ще разполага с тези пари едва в бюджета

за 1998 година.

Това закъснение няма да ни създаде проблеми единствено

ако останалите страни членки оценят правилно ситуацията, в която

сме изпаднали, и проявят толерантност.

Впрочем българският проблем е част от един по-широк

въпрос, който подхранва скептичните настроения. От 11 страни учредителки

девет са в преход. Следователно поне в близко бъдеще международната

кредитна институция ще се развива в силно стохастична регионална

среда, разтърсвана от финансови, икономически и политически кризи.

Ако прибавим и неразвития банков сектор в страните в преход, едва

ли някой ще се заеме да подпомогне операциите на ЧБТР.

Съществен проблем е и правилното подреждане на бъдещите

проекти. Затова не бива да крием, че съществуват и достатъчно

възможности за провал на икономическата среда, в която ще оперира

ЧБТР.

Скептизицъм поражда и закъснението, което съпровождаше

досега създаването на самата банка - както е известно, политическото

решение бе взето още през 1994 година. Но от началото на тази

година процесът се ускорява и най-вероятно в края на 1997 г. банката

ще бъде основана.

Какви са органите за управление на ЧБТР?

- Това е съветът на управляващите, който се събира

веднъж годишно на сесия. През останалото време банката се управлява

от съвет на директорите. Съгласно учредителния акт всяка страна

членка разполага с един управител и с един заместник-управител,

както и с един директор и с един заместник-директор.

Какви предимства осигурява на България обещаното

й вицепрезидентско място?

- То е особено важна административна позиция. След

като бе прието, че седалището на банката ще бъде в Солун, а президент

ще стане представителят на Турция, вицепрезидентското място се

превърна в своеобразна компенсация за България, която по географското

си разположение е център на Черноморския регион.

Българското правителство вече посочи своята кандидатура

за вицепрезидент. Предстои да се задвижат и всички процедури по

неговото назначаване, които, честно казано, са достатъчно сложни

и дълги.

По своя характер постът вицепрезидент е административна

позиция в йерархията на ЧБТР. Като висш административен служител

вицепрезидентът има думата при назначенията на банковия персонал

и това предлага възможност страната, която го е излъчила, да придобие

силни административни позиции в международната кредитна институция.

Възниква един естествен въпрос: след като централата

на ЧБТР е в Солун, гръцка банка ли е депозитар на дяловите вноски,

защото това е изгоден бизнес?

- Това е гръцката кредитна институция CBSG. По-интересен

е начинът, по който е построен капиталът на ЧБТР и предполагаемата

структура на бъдещия й бизнес. Възприет е мултивалутен подход:

кредитите и другите продукти, които Черноморската банка ще предлага

на своите клиенти, ще бъдат предоставяни и в национална валута.

Това решение поражда редица практически и технически облекчения.

Част от депозитите, които банката ще набира, също ще могат да

се поддържат в национална валута.

Гръцка консултантска фирма разработи първоначалния

бизнесплан на банката и той е приет по принцип. Смятам, че той

може да бъде значително по-агресивен. Но интензитетът на неговото

изпълнение ще зависи от подхода, който ще възприеме бъдещият мениджмънт

на банката. Особеност на бизнесплана е, че той залага на кооперацията

между ЕБВР и ЧБТР. Авторите му много внимателно са изследвали

опита, натрупан от ЕБВР и Световната банка. Много е важно, че

ЧБТР няма да се конкурира с други регионални и световни финансови

институции, а ще ги допълва и подпомага.

Какъв е главният принцип, върху който ще се градят

активните операции на банката?

- Това е принципът за допълнителното финансиране.

ЧБТР ще се ангажира само с кредитиране на проекти, за които вече

е намерен паричен ресурс или е налице проект за съвместно финансиране.

Банката ще се насочи и към ресурсно обезпечение на

проекти, определяни като джойнт-венчър. Така се постига друга

много важна цел на банката - намаляване на риска до минимум.

Но няма ли това да се отрази зле върху рентабилността

на ЧБТР?

- С бизнесплана са предложени пет сценария за бъдещото

й развитие. Общото за всички тях е, че за първите 8 години от

своето съществуване ЧБТР няма да изплаща на своите акционери дивидент.

Това е в сила както при най-оптимистичния, така и при най-песимистичния

сценарий. Целта е равнището на общите резерви бързо да достигне

10 на сто спрямо размера на уставния капитал.

Много интересна е динамиката на очаквания бизнесобем.

Според средния по интензитет сценарий той ще достигне в края на

2004 г. 1.2 млрд. СПТ, или 1.75 млрд. щ. долара. При по-агресивния

сценарий бизнесобемът се очаква да е равен на 2 млрд. СПТ, или

2.74 млрд. щ. долара. Това е достатъчно голям обем.

Най-много ресурси ще се заделят за пряко инвестиционно

кредитиране. На второ място е ресурсът за насърчаване на регионалната

търговия. Така учредителите на банката се съобразяват с прогнозата,

че увеличаването на взаимната търговия ще насърчи и ускори икономическия

растеж в Черноморския регион.

Банката ще насърчава и проекти със социално значение.

В съответствие с принципа за солидарността, според който страните

с по-висок жизнен стандарт ще подпомагат развитието на социалната

инфраструктура в държавите с по-ниско жизнено равнище. Част от

наличните ресурси ще се изразходват и за придобиване на ноу-хау,

за консултантски услуги и техническа помощ.

При какви условия ЧБТР ще осъществява своите кредитни

операции?

- Срокът на кредитите е по-къс в сравнение със сроковете,

за които отпуска заеми ЕБВР и някои други международни институции.

Средният срок се движи между 5 и 10 години. Гратисният период

също е по-къс - до 3 години. Затова

разходите на банката за дейността й ще бъдат по-ниски

в сравнение с аналозите в ЕБВР и в Световната банка, ако се изчислят

на единица предоставен кредит.

Разбира се, само за покупката на сграда за ЧБТР акционерите

ще се бръкнат с над 6 млн. щ. долара. Пресметнах,

че това прави около 2150 щ. долара за 1 кв. м площ. Не мога да

си представя как изглежда толкова скъпа сграда.

Но разходите за сграда не са най-важното перо в присъщите

разходи, защото са еднократни. Докато заплащането на труда на

служителите и социалното им осигуряване са съществени разходни

пера. Как изглежда щатът на ЧБТР?

- В 2004 г. в банката ще работят около 200 служители

при постигнат обем на операциите от 1.2 млрд. СПТ. Това е скромен

персонал. Цифрата включва и служителите в 10 представителства,

които банката ще разкрие в страните членки през следващите 3-4

години. Не съм изцяло съгласна, че тези офиси са нужни, но вероятно

и те ще донесат някаква полза, особено ако работата потръгне.

Всичко зависи от успеха на първите проекти и от способността на

страните членки да се справят с предоставеното им финансиране.

Защото разходите за тези местни представителства не са никак малки.

От друга страна, в управителните органи на банката

всяка страна членка разполага с четирима представители, чрез които

може да налага своите интереси.

А каква ще бъде цената на кредитите?

- Услугите, които банката предлага, ще бъдат значително

по-евтини в сравнение с продуктите, които други финансови институции

рекламират. Лихвата по кредитите ще се движи около 4 на сто и

няма да се променя най-малко до 2004 г. - докогато действа сегашният

бизнесплан. Естествено лихвеното равнище ще се определя и в зависимост

от богатството на страната получател, съобразно икономическото

състояние на секторите, за които е предназначен заемният ресурс.

Що се отнася до цената на експортното кредитиране,

при него е предвиден един по-широк лихвен спред. Ще се взема предвид

и характерът на експорта.

С бизнесплана са предвидени и количествени квоти

за отделните типове активни операции. За финансиране на експорта

са заделени 300 млн. СПТ, докато за инвестиционно кредитиране

- 696 млн. СПТ, или над два пъти повече.

ЧБТР ще предоставя и банкови гаранции при доста изгодни

условия. Именно затова е особено важно запазването на вицепрезидентското

място, отредено за България. От позициите на България във висшия

ешелон на банката ще зависи и ефектът от нашето членство - колко

и какви точно наши проекти ще подкрепи ЧБТР.

Facebook logo
Бъдете с нас и във