Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЧЕРНИ ВРЕМЕНА ЗА СВЕТОВНИЯ ФУТБОЛ

На световния шампионат във Франция Африка е представена от пет отбора. Ако поне един от тях постигне чувствителен успех, световният футбол рискува да попадне в плен на черния континент.


Клубният магьосник


Отличителните черти на африканския футбол са бедността, слабата организация и значителният принос на мистика. Култовите обреди съпровождат африканеца през целия му живот - в този смисъл футболът не прави изключение. Шаманството и магиите присъстват едва ли не всеки мач, който се играе в Африка.


Ето някои от най-куриозните случаи. По време на шампионата в Зимбабве, четирима футболисти на един от най-известните местни клубове били пожизнено дисквалифицирани, защото преди началото на поредния мач публично облекчили стомасите си в централния кръг на игрището.


Както станало ясно по-късно, те изпълнили указанието на щатния клубен магьосник, който им гарантирал победа, ако спазят стриктно нарежданията му. Но на отбора била писъдена загуба.


Подобен ритуал се изпълнявал в един от отборите на Република Конго. Там обаче действали по-хитро: преди мача играчите се събирали прегърнати в кръг в центъра на игрището, докато закритият от тях капитан уринирал върху мястото, от което топката се вкарва в игра. Естествено те изпълнявали шамански съвет.


Пред един от мачовете от шампионата на Буркина Фасо вратарят заровил зад линията на вратата амулет. Това помогнало: дотичалите съперници толкова упорито настоявали амулетът да бъде изровен, че им отсъдили службена загуба. Лично на вратаря обаче не му провървяло - той бил пребит здравата от загубилите.


Щатен магьосник има почти всеки африкански клуб. И никак не е сигурно кого повече слушат футболистите - него или треньора си. Нещо повече - на места се правят жертвоприношения (овца, кокошка и др.) не на божества, а персонално на футболистите, което доста разнообразява дневната им дажба от храна. Обратната страна на това преклонение се изразява в опасността същите тези футболисти да бъдат замеряни с камъни и нечистотии.


С присъщата им самоувереност африканците твърдят, че са най-добрите футболисти в света. Чернокожият бразилец Роберто Карлос пък направо заявява, че негърската раса е обречена да играе футбол по-добре от останалите благодарение на голямата пластичност и издръжливост на тъмнокожите футболисти.


Специалистите признават, че африканците са много талантливи играчи и че африканският футбол бързо прогресира.


Футболният расизъм


За първи път африкански играчи се появяват на световното първенство в Мексико през 1970 година. Най-добрият тогава африкански състав е на Мароко, който макар че не блести с нищо, успява да спечели уважението на останалите. До 11-ата минута на второто полувреме например мароканците водят в мача си с бъдещите световни шампиони - германците.


Участието на националния отбор на Заир в световното първенство през 1974 г. ще се запомни с това, че футболистите повториха корейския рекорд отпреди 20 години, като паднаха от югославяните с 0:9.


След четири години, на първенството в Аржентина, Африка бе представена от Тунис, чийто отбор се справи съвсем достойно, след като победи Мексико и завърши наравно с ФРГ.


Първият пробив на африканския футбол е през 1982 г. на световното първенство в Испания, когато броят на отборите участници се увеличава от 16 на 24, а Африка присъства с два състава. Играчите на Алжир и Камерун напускат шампионата след първия етап, но с високо вдигната глава. Тогава немците са победени от Алжир с 1:2. По улиците на Алжир се изсипват разбеснели се тълпи. Ликуването продължава пет дни - до следващия мач, когато отборът загубва.


По-късно Алжир печели отново, но е принуден да изчака резултата от срещата между ФРГ и Австрия. Минималната победа на немците би означавала по-нататъшно участие на европейските отбори и отпадане на африканците.


Разбира се, мачът завършва в полза на европейците. В десетата минута немецът Хорст Хрубеш отбелязва гол, след което до края на срещата и двата отбора лениво си прехвърлят топката на игрището.


В групата, в която участва отборът на Камерун, също е налице явен расизъм. Камерунците завършват всичките си три мача наравно, включително и с Полша, която на този шампионат се класира на трето място. Италия, която играе в същата група, също завършва и трите си срещи наравно, но продължава нататък, за да стане накрая световен шампион, а Камерун отпада от борбата.


През 1986 г. на първенството в Мексико не участват представители на черна Африка, което, по всеобщото мнение, силно намалява привлекателността на шампионата. Африка тогава е представена от арабските Мароко и Алжир. Алжир се проваля, а Мароко за първи път в историята на африканските държави пробива в следващия етап. Нито поляците, нито англичаните успяват да пробият отбраната на мароканския отбор. Португалия пък губи унизително с 1:3. Единствено немците успяват да спрат африканския щурм. Три минути преди края на срещата мароканският вратар проспива далечния удар на Лотар Матеус.


Черното злато


На световното първенство в Италия участват отборите на Египет и Камерун. Тогава треньор на камерунския тим е руснакът Валерий Непомнящий. Поради неблагоприятният жребий отборът трябва да мери сили със световния шампион Аржентина и с футболистите на Румъния и СССР. Египет също попада в силна група с трите европейски отбора на Англия, Ирландия и Холандия, откъдето така и не успява да се измъкне. Участието на египтяните завършва след поражение от англичаните, предшествано от два равни мача с другите им съперници. То е отчетено като провал.


Наистина преди шампионата такъв резултат би изглеждал твърде почетен за отбора на Египет. Но вторият африкански отбор участва в това първенство толкова успешно, че на този фон нулевите резултати на египтяните изглеждат жалки. Като начало Камерун побеждава Аржентина с 1:0.


Всеки отбор постигнал подобен успех срещу световните шампиони начело с Диего Марадона е обречен на слава (още повече че това е първата среща от този шампионат). Но африканците не спират дотук. Отборът печели следващия си мач срещу Румъния с 2:1 (с головете на 38-годишния Роже Мила, участник в испанското световно първенство) и по този начин си осигурява място на осминафиналите. Загубата от СССР с 4:0 очевидно е един африкански реверанс към страната, предоставила му безвъзмездно треньора Непомнящий (а може би и не само него).


На осминафиналите камерунският тим постига нов блестящ успех. Двата гола на Роже Мила във вратата на колумбийците нареждат отбора сред осемте най-добри в света. Футболистите на Камерун можеха да попаднат и в челната четворка. Седем минути преди края на мача си с Англия те водят в резултата, но едва след това става ясно, че Африка все още не е готова да е сред най-добрите. Камерун губи срещата с 2:3.


Все пак камерунският отбор преобърна представите за африканския футбол. Затова, когато този дързък и самобитен тим напусна шампионата, мнозина съжаляваха.


Авторите на камерунския успех не успяха да се възползват от плодовете му - нито треньорът, нито някой от играчите подписаха контракти с известни клубове.


Скоро след това в африканския футбол изгрява звездата на Нигерия. През 1994 г. в предварителната група на световното първенство в САЩ нигерийците победиха България и Гърция, но загубиха от Аржентина, а по-късно, на осминафиналите, и от Италия. В тази среща африканците водеха с 1:0 до последната минута на редовното време.


В САЩ Камерун се провали: застаряващият отбор бе разтърсван от свади, футболистите, останали без премии за класирането си на световното, отказваха да играят. В решаващия мач от своята група те легнаха на руснаците, губейки със съкрушителния резултат 1:6. За награда на вече 42-годишния Роже Мила бе позволено да вкара единствения гол в руската врата.


Присъствието на Мароко на първенството в САЩ се забрави бързо, след като отборът загуби и трите си срещи.


Най-големият си футболен успех Африка постигна на Олимпиада'96, когато златото бе завоювано от нигерийския отбор. Оттам тръгнаха и прогнозите, че Нигерия би могла да си тръгне с медали от първенството във Франция - нещо, което за първи път се твърди за африкански отбор.


Най-важният приз


Едва ли Нигерия ще успее да стигне по-далеч от осминафиналите. Не са добри изгледите и за застаряващия състав на Камерун. На нищо по-значимо не могат да разчитат и ЮАР, Тунис и Мароко. Но ако някой от африканските отбори се добере до четвъртфиналите или до полуфинала, континентът може да получи най-важния за него приз - правото да проведе следващото световно първенство през 2006 година.


Разбира се, във ФИФА добре осъзнават проблемите, с които в такъв случай ще се сблъскат и организаторите на шампионата, и участниците.


Необходимата за световния форум инфраструктура - летища, хотели, транспортни средства, връзки и т.н., е недостатъчно развита в ЮАР, но за осем години би могла да се подобри значително. Въпреки това е повече от ясно, че и към 2006 г. Южноафриканската република няма да достигне нивото на основните претенденти за домакинство - Англия или Германия. Във ФИФА се притесняват и как тази страна ще се справи с високата си престъпност (когато преди две години в ЮАР се състоя турнирът за купата на Африка, на гостите бе препоръчано да не излизат от хотелите си без съпровождащи полицаи) и със слабата посещаемост на футболните мачове (стадионите рядко събират повече от 10 хил. зрители, освен ако не играят самите южноафриканци). На запалянковците от Европа също не може да се разчита - те едва ли биха пътували толкова далече.


Екзотичният вариант


И все пак идеята африканска страна да бъде домакин на световното първенство през 2006 г. е напълно реална. Тя се поддържа и от новия президент на ФИФА - Сеп Блатер.


По разбираеми причини африканските страни гласуваха за Блатер. Независимо че следващите избори са само след четири години, веднъж започнал, разговорът за африканско световно първенство по футбол няма да свърши, докато тази идея не се реализира.


Шампионатът през 2006 г. може да се превърне в мощен икономически стимул за африканския континент - очаква се само преките инвестиции да достигнат 3-4 млрд. щ. долара. А моралната печалба ще е още по-голяма, защото няма по-добра реклама за Африка. Особено, ако организаторите на футболния празник успеят да се справят с вечния африкански проблем - организационната неразбория.

Facebook logo
Бъдете с нас и във