Банкеръ Weekly

Общество и политика

“Черната дупка“ на двуполюсния сблъсък

Александър Маеринов

 

Изострянето на политическото противопоставяне между двете големи партии - ГЕРБ и БСП, започнало след избора на Корнелия Нинова за лидер на социалистите, бързо даде съществен страничен ефект. Силовото поле на непознатия от години сблъсък, подобно на "черна дупка", буквално "засмука" и практически анихилира по-малките партии вляво и вдясно.

Едва ли може да се приеме, че това е изцяло съзнателно преследвана цел на двете формации. Още по-малко вероятно е този ефект да е бил съвместно обсъден и договорен. Но фактите са налице - традиционната десница и новите малки леви партии не само останаха извън парламента, а на практика

загубиха реално политическо влияние

в обозрима перспектива. Прякото отражение на тези промени е, че стотици хиляди български граждани останаха непредставени. Но последиците ще имат и други измерения, включително и за "колосите", които днес изглеждат като печеливши от протеклото преструктуриране на политическото пространство.

В най-чист вид очертаните процеси протекоха вляво. Само допреди две години изглеждаше, че БСП е напът необратимо да загуби монопола върху лявото пространство. Освен проникналата в парламента и за известен период в правителството партия на бившия президент Георги Първанов сериозни претенции заявяваше "Движение 21" на Татяна Дончева. Техните успехи поощриха и други опити за сепаратизъм в този спектър, които също постигнаха частични успехи (например инициативата на Георги Кадиев). Това ветрило от нови играчи вляво (независимо от мотивите за възникването им) не само отслабваше БСП, но и предлагаше разнообразни възможности на избирателите, които по една или друга причина не бяха склонни да подкрепят социалистите.

Възходът на Корнелия Нинова и особено рискованият - но оказал се напълно успешен ход с издигането на президентската кандидатура на Румен Радев, само за няколко месеца буквално преобърнаха ситуацията. Разбира се, голяма роля изигра недалновидната, политически суетна и дребнава игра на ръководителите на малките леви партии. Опитът за предизборен рекет се провали, груба грешка бе и възприетата агресивна линия на атаки срещу очевидно силния кандидат на левицата. В резултат на това АБВ и Д-21 загубиха голяма част от избирателите, при това необратимо, както малко по-късно показаха предсрочните парламентарни избори. Опитът за обединение бе отчаян, закъснял и недобре отигран ход. Днес

малките леви партии са в миманса

без особен шанс да възстановят позициите си, освен ако в БСП не настъпи нов рунд на разрушителни вътрешни битки. Социалистическата партия успя да си върне напусналите я през последните десет години избиратели, друг е въпросът дали ще съумее да ги задържи и евентуално да разшири влиянието си.

На пръв поглед аналогични, но доста различни по същество процеси протекоха вдясно. Сходството бе в почти идентичното глупаво упорство на традиционната десница да се ръфа помежду си и да се яви на избори напълно разединена. Но оставането й извън борда на "голямата политика" не облагодетелства пряко ГЕРБ, така, както това стана при БСП. Към партията на Борисов не се преляха нито трайни гласове, нито устойчиви привърженици (ако допуснем, че все пак през март тази година една част от десните избиратели с отвращение гласуваха за ГЕРБ само  и само да не спечелят "комунистите").

Радостта на Борисов, Цветанов и компания, че са се отървали веднъж завинаги от досадните малки партньори в управлението, може да се окаже твърде пресилена и преждевременна. Днес "Обединени патриоти" изглеждат удобен и сговорчив съдружник във властта, най-вече заради сходната философия на нейната консумация. Но, както показват редица гафове и скандали, на практика те внасят не по-малка нестабилност в управлението, а и са

готови да напуснат кораба

при симптом за реална опасност. На всичко отгоре ГЕРБ се лиши от пространството за маневри пред европейската партийна фамилия на ЕНП и вече няма на кого да прехвърля отговорността за неуспехите в управлението.

Общата негативна последица за двете големи партии и главно за обществото е, че те видимо се почувстваха без конкуренция в своята част от политическия спектър и в правото си да правят каквото намерят за добре. Създава се едно впечатление за обща удовлетвореност от всекидневните конфликти и крамоли, въпреки че здравият разум би трябвало да подсказва произтичащите от този режим на

уродливо взаимно "легитимиране"

чрез непрекъснато заклеймяване.

Непрекъснатата размяна на удари чрез разобличения (някои верни, други измислени) може и да мобилизира активистите и твърдите ядра на двете формации, но уморява, отвращава и отблъсква по-периферните електорални среди, които имат решаваща роля за спечелването на достатъчно убедителна победа. Вероятно негативният ефект ще е по-видим и по-силен при ГЕРБ, тъй като партията управлява отдавна и контролира огромната част от властовите позиции, което означава, че носи цялата тежест на политическата отговорност. Но сметките на ръководството на БСП, че тази тактика носи повече точки на левицата, също могат да се окажат твърде погрешни. Съсредоточавайки политическата енергия върху постоянно (нерядко повърхностно) изобличаване на пороците на управляващите, БСП се отдалечава от най-важната си задача - да подготви и представи пред обществото идеите, политиките и личностите, които могат да изградят реална алтернатива на ГЕРБ. БСП се нуждае от привличане на съществен нов електорален сегмент, а това няма да се получи чрез ежеминутни заядливи постинги в социалните мрежи.

Освен всичко останало - която и от двете големи партии да спечели следващите (най-вероятно предсрочни) парламентарни избори, отново със страшна сила ще възникне въпросът за

коалиционния управленски партньор

В това отношение към момента възможностите не само са ограничени, но и непрекъснато се влошават. Нововъзникващите (или потенциални нови) играчи са все по-неясни и неудобни, а връщането към "старите коалиционни връзки" вероятно е трудно и рисковано. Днес хипотезата за "голяма коалиция" между ГЕРБ и БСП изглежда напълно нереалистична, но в един момент може да се окаже единствено възможната формула за управление, особено в напрегната международна ситуация.

С една дума, на прага сме на типична ситуация на политически цугцванг – липса на полезен ход. С уточнението, че тя е плод на подценяването на древното мъдро предупреждение "Внимавай какво си пожелаваш!"     

Facebook logo
Бъдете с нас и във