Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЧЕРНАТА ДУПКА

Независимо от причините, които я пораждат, и от секторите, които обхваща, сенчестата икономика е проблем за всички държави в света. Тя влияе на развитието им, а в някои случаи дори се превръща в паралелна на официалната икономика.


Мащабите на сенчестия бизнес са огромни, макар че тяхното установяване е нелека задача. И това е обяснимо, като се има предвид, че самото му възникване е израз тъкмо на стремежа да се избегнат измеренията. Въпреки това редица икономисти използват някои косвени методи, позволяващи да се направи една относителна оценка. Според изследване на австриеца Фридрих Шнайдер през втората половина на 90-те години сенчестата икономика в развитите държави се равнява средно на 12% от брутния им вътрешен продукт (БВП), в страните в преход - на 23%, а в развиващите се страни - на 39% от БВП.


По данни на МВФ световният БВП през миналата година е 39 трлн. долара (изчислен по паритета на покупателната способност). Може да се твърди, че сенчестият сектор произвежда още минимум 8 трлн. долара добавена стойност годишно, които не попадат в счетоводните отчети на предприятията и в официалната статистика както на отделните държави, така и на международните организации. Иначе казано, по своите размери глобалната сенчеста икономика е съпоставима с икономиката на САЩ - страната с най-голям БВП в света.

Сенките над Запада

Макар че европейските и американските вестници обичат да изнасят на първите си страници скандални материали за прането на нелегални колумбийски, руски, бразилски... капитали, да речем, в бахамски банки, нещата съвсем не са толкова розови и в повечето западни държави. Първо, защото богатите страни са основният пазар за пласиране на наркотици. Именно там могат да се намерят достатъчно клиенти за тази скъпоструваща стока. Второ - пак поради платежоспособното търсене, точно в тези държави е най-голям оборотът на търговията с оръжие и проституция. И накрая - милиони западняци прибягват до различни частни услуги - от детективски до образователни, без да се обременяват с попълването на данъчни декларации. За да се избегнат проблемите с полицията и данъчните органи, повечето сметки в такива случаи се уреждат в брой. Ето защо в епохата на всеобщо разпространение на кредитните карти в американските супермаркети днес гледат на стодоларовата банкнота като на опаковка с хероин.


Това е причината при оценяването на мащабите на сенчестата икономика в националните стопанства на развитите страни акцентът да се поставя на търсенето на пари в брой - тази част от оборота на парите в наличност, която трудно може да се обясни с обичайните обективни причини, се съпоставя с онези фактори в икономиката, които принуждават предприятията да преминават на сянка. (Най-често това са високите данъчни ставки и прекомерно регулираната икономика.)


Изследването на професор Шнайдер, включващо 17-те най-развити държави в света, свидетелства, че в периода от 1994 до 1998 г. сенчестата икономика на Запад е не само значителна по мащабите си, но и постоянно се разраства. Според данните за 1998 г. най-висок е делът на сенчестия сектор в Гърция (29% от официалния БВП). Малко след нея са Италия - 27.4%, и Испания и Белгия - с по 23.4 процента. В средния ешелон се нареждат Ирландия, Канада, Франция и Германия - от 14.9% до 16.3% от БВП. Най-нисък е делът на сенчестия сектор в Австрия - 9.1%, САЩ - 8.9% и Швейцария - 8 процента. На пръв поглед тези цифри не изглеждат големи. Но ако се превърнат от относителни в абсолютни показатели, се оказва, че в САЩ сенчестият бизнес създава стоки и услуги за 700 млрд. щ. долара годишно, в Италия - за 310 млрд. щ. долара, а във Великобритания - за 190 млрд. долара.

Зло или благо?

Най-бързо разрастване на сенчестия сектор през 80-90-те години се наблюдава в Гърция, Италия, Швеция, Норвегия и Германия - т.е. там, където вследствие на приемането на новите общоевропейски закони икономиката е ставала все по-регулирана. Обемът на сенчестия сектор в Германия например е нараснал от 1975 до 1977 г. пет пъти - от 60 до 300 млрд. долара. При това той е набъбвал с 8% годишно, или значително по-бързо от официалния БВП.


Големият дял на сенчестата икономика се обяснява с прекомерното данъчно и социално натоварване. Най-високите данъци в Европа (72-78%) са в Гърция, Италия, Белгия и Швеция. Същевременно развитите страни с най-ниски данъчни нива, като САЩ и Швейцария (съответно 41.4% и 39.7%), имат относително малък сенчест сектор. Предприятията и домакинствата бягат на сянка както заради преките налози (в Германия заради данъка върху общия доход разликата между начислената средна и чистата месечна заплата е 1500 марки), така и заради косвените данъци като ДДС. Според оценката на професор Шнайдер именно по тези причини 55% от фирмите преминават в сенчестата икономика.


Днес данъчното бреме в Европа постоянно расте. Отчисленията от работната заплата, които в началото на 70-те години са 27%, сега надхвърлят 42 процента. Един работен част на строителния работник в Германия струва на предприемача 81 марки. Но от тази сума строителят получава само 12 марки. Останалото влиза в държавната хазна под формата на данъци. Тази огромна разлика създава възможност за различни договорки между строителните работници и предприемачите. Резултатът е, че строителството на частни жилища и техният ремонт са една от сферите, която на практика изцяло е потънала в сенчестата икономика. Плащайки на наемните работници на ръка, собствениците на сгради заявяват в данъчните служби, че строителите са техни роднини или познати и са им помагали напълно безплатно.


Все пак сенчестата икономика понякога носи и известни плюсове. Благодарение на нея проблемът с безработицата в развитите страни е много по-притъпен. Високият официален процент на безработните в Германия се обяснява до голяма степен и с развитостта на сенчестия пазар на труда - получавайки статут на безработни, мнозина отиват да печелят в сенчестия сектор.


Заетостта в сенчестата икономика расте с всяка изминала година. Ако през 1974-1982 г. тя е привличала между 8 и 12% от трудоспособното население в Германия, то през 1997 -1998 г. този показател вече е 22 процента. Своеобразен рекордьор в това отношение днес е Италия, където по различни оценки от 30 до 48% от икономически активното население работи нелегално (става дума предимно за втори, допълнителен източник на доходи). Според професор Шнайдер в държавите от Европейския съюз не по-малко от 10 милиона души са заети изключително в сенчестата икономика.

Източният пазар

Оборотът на парите в брой не върши работа при оценяването на сенчестата икономика в по-малко развитите страни, където кешовите разплащания са нещо нормално, а кредитните карти се използват от минимален процент от населението.


За да очертаят сенчестия сектор в тези държави, икономистите най-често сравняват потреблението на електроенергия с обема на произведената продукция. Излишното потребление на електроенергия над официално декларирания обем на производството говори за присъствието на сенчест бизнес, който понякога достига гигантски мащаби. При използването на този метод се оказва, че сенчестата икономика в Нигерия достига до 76% от официалния БВП, в Тайланд - 71%, Египет - 68%, Боливия - 66% и Панама - 62 процента. Фактически в повечето развиващи се страни в Азия, Африка и Латинска Америка може да се говори по-скоро за паралелна или втора икономика, която не отстъпва кой знае колко по мащабите си от официалната.


Ако в сенчестия сектор на Запад работят най-вече малки фирми и той е източник предимно на допълнителни доходи, ситуацията в развиващите се страни ситуацията е съвсем друга. Огромният брой хора, мигриращи от селскостопанските райони в градските покрайнини, не могат да си намерят работа в легалния сектор и са принудени да се изхранват от сенчестата икономика. А повсеместната корупция и пропуските в законодателството способстват значителна част от стопанската дейност да се изплъзва от контрола на официалните власти.


Методът на сравнение на разходите за производство с произведената продукция се използва и за оценката на мащабите на сенчестата икономика в бившите социалистически страни. Според някои изследвания през първата половина на 90-те години най-голямо значение сенчестият сектор е имал в икономиката на Грузия - 43-51% от официалния БВП, Азербайджан - 34-41%, и Русия - 27-46 процента. За всички постсъветски държави е характерна тенденцията на активно нарастване на нелегалния бизнес. Там, за разлика от практиката в Азия и Латинска Америка, много компании (дори тези с държавно участие) прибягват до незаконни операции паралелно с напълно легалната си дейност в официалната икономика.


В Източна Европа, смятат западните специалисти, сенчестата икономика е с най-сериозни позиции в балканските страни - Македония, Хърватска и България - около 40% от БВП. А Албания като цяло представлява един черен пазар. Покрай широко застъпения местен поминък - търговията с наркотици и оръжие, голям брой албанци се занимават с препродажбата на откраднати от Западна Европа автомобили. В тази държава, където средният годишен доход на човек от населението е едва 70 долара, днес на 3.2 млн. души официално се падат 500 хиляди автомобила, 60% от които са мерцедеси. Според сп. Бизнес уик (Business Week): Девет от всеки десет коли в Албания са откраднати от Западна Европа, докато през 1990 г. те са били само 5 хиляди.


По материали на чуждестранния печат

Facebook logo
Бъдете с нас и във