Банкеръ Daily

Общество и политика

Чехите и словаците почитат Кирил и Методий като светци

На 5 юли в Чехия и Словакия се отбелязва Денят на пристигане на Кирил и Методий във Велика Моравия (около 863 г.).

Моравската мисия (863-867 г.) е по покана на моравския княз Ростислав (846-870 г.), който решил да освободи земята си от чуждата немско-латинска църковна и просветна пропаганда, проправяща път към владичество на германските феодали. Ростислав искал да славянизира църквата, като създаде славянско духовенство и славянско богослужение върху основата на една славянска писменост. По това време християнството е проникнало в страната, но се проповядва на немски. През 862 г. той се обръща с молба за помощ към византийския император Михаил ІІІ. Византийските управници удовлетворяват молбата на княз Ростислав, изпращат в Моравия изтъкнатите вече като мисионери и като работили сред славянството Константин-Кирил Философ и Методий. Във Великоморавия двамата създават писменост и богослужение на славянски език. Озовавайки се сред великоморавските славяни, братята започват да изграждат с ентусиазъм славянската църка и училище, да разпространяват славянската писменост. Светите братя Кирил и Методий проповядват на славянски, разбираем за местните език, и обучават много ученици.

Натъкнали се на трудности в своята дейност, те отиват при папата в Рим. На 14 февруари 869 г. в Рим умира Кирил. Той е погребан е в Базиликата Св. Клемент.

Четири години по-късно Методий е ръкоположен от папа Йоан VIII за архиепископ на Велика Моравия. Връщайки се там, той продължана борбата срещу интригите на немското монашество и на римското духовенство срещу богослужението на славянски език.

Методий се установява във Велеград - главният град, епископски и архиепископски център на страната, където остава до смъртта си. Тук той е служил на славянски, т. е. на старобългарски език, и се е борил с триезичната ерес след като е ръкоположен от папата за архиепископ на Моравия и Панония в 869 година. Оттук Методий поема в 884 г. към Прага, за да християнизара Бохемия, където покръства владетеля ѝ Боривой (Боржива) и съпругата му Людмила. Методий е добре известен сред западните славяни и с българското си име Страхота. На 6 април 885 г. той умира във Велеград и най-вероятно е погребан в епископската църква, която се издигала там.

През 885 г. под натиска на немците папа Стефан V издава була, с която забранява богослужението на славянски език. Учениците на св. Методий - Горазд, Клиемнт, Сава, Наум и Ангеларий, са изгонени от страната, като някои дори са продадени в робство на венецианските пазари. Чехи и словаци са лишени от богослужение на роден език от немското духовенство и им е наложена латинската азбука.

По-късно Климент, Наум и Ангеларий намират радушен прием в България от княз Борис.

Св. св. Кирил и Методий са родени в Солун през IX век. Те развиват мисионерска дейност като проповедници на християнството сред различни народи. За своята работа, която значително ще повлияе на културното развитие на славяните, са наречени апостоли на славяните. На тях се дължи създаването на глаголицата - първата азбука, която служи като основа староцърковния славянски език. Кирилицата, създадена на основата на тази глаголица, се използва и до днес в различни славянски езици.

Солунските братя, както още са известни братята Кирил и Методий, са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старобългарски език (придобил популярност като староцърковнославянски език) и разпространяване на християнството сред ранносредновековните славяноезични народи. Титулувани са като равноапостоли и Славянски апостоли.

На 30 декември 1980 г. с апостолическото послание Egregiae Virtutis (в превод от латински: За безпримерно достойнство), папа Йоан Павел II ги обявява за съпокровители на Европа. Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици заедно с техните ученици и последователи Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава.

Велеград е едно от най-известните духовни места за поклонение в Централна Европа, особено сред католиците от Чехия, Словакия и Хърватско. Първият цистерциански манастир в Моравия е основан тук в 1205 г., в 19 век йезуитите устройват в него училище. Поклоническата базилика и самият манастир са посветени на св. св. Кирил и Методий и успението на св. Богородица. Поклонниците отиват в манастира, за да отдадат почит на св. св. Кирил и Методий, обявени от църквата за покровители на християнска Европа. В 1990 г. поклонението се ръководи лично от папа Йоан Павел II.

Facebook logo
Бъдете с нас и във