Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЧАСЪТ НА СЪЮЗНИЧЕСКАТА ДИПЛОМАЦИЯ

В началото на втория си мандат американският президент Джордж У. Буш поиска да преоткрие старата добра Европа, а европейските съюзници показаха готовност да затворят тягостната иракска страница от историята на трансатлантическите отношения. През февруари 2005-а Джордж Буш посети НАТО и Европейския съюз в Брюксел, вечеря с френския президент Жак Ширак, разговаря с германския канцлер Герхард Шрьодер в германския град Майнц, където преди 15 години е бил баща му, и накрая се срещна в Словакия с руския президент Владимир Путин. Както се казва, географията на обиколката стана съществената част от дипломацията на голямото помиряване. Опитът за новото начало на американо-европейските отношения се случи между Брюксел, Майнц и Братислава.Преди около месец американският държавен секретар Кондолиза Райс заяви, че е дошъл часът на дипломацията и с чаровна дипломация подготви Америка и Европа за новия меден месец на трансатлантическите отношения. Подготовката, изглежда, е била добра, защото досега президент на Съединените щати не беше посещавал официално европейските институции, нито ги е прелъстявал по подобен начин. За първи път го направи Джордж Буш, президентът, който преди две години държеше на принципа който не е с нас, е против нас. В Брюксел Буш участва в две трансатлантически срещи на върха - в НАТО и в Европейския съюз, и принципът звучеше така: Европа и Съединените американски щати са най-важните стълбове на свободата и демокрацията през новия век. В централите на двете международни организации, които се намират в белгийската столица на по-малко от десет километра една от друга, Буш поиска Съединените щати и Европа да преоткрият отново ерата на единството. Този път той направи една много съществена крачка напред. Най-трудният за Европа американски президент поиска новото единство не само чрез НАТО, но и уважи Европейския съюз. Нито Роналд Рейгън, нито Джордж Буш-старши, нито Бил Клинтън са правили подобен реверанс на Европейския съвет. Ние искаме европейският проект да успее, казва Буш. Тази банална фраза звучи различно, произнесена от Буш. Наблюдателите сполучливо отбелязаха, че Буш сигурно години наред ще сънува кошмари за големия си ден в Брюксел. Едва ли ще му се случи в един ден първо да се срещне всички лидери от НАТО и после всички държавни ръководители от Европейския съюз. Тази важна подробност от протокола на това посещение показва не само нов тон, но и ново значение, което Белият дом демонстрира към Европейския съюз. В него очевидно е вложена идеята, че идва моментът, в който Европейският съюз е тръгнал да излиза от мускетарския период в отношението си към Америка, а Съединените щати започват да свикват с мисълта, че без Стария континент трудно ще подредят света. Геополитическите сетива на бившия съветник по националната сигурност Збигнев Бжежински намират това за смекчаване на противоречията, а не за завой във външната политика на Вашингтон. За в. Либерасион той каза, че промяната в стила може да доведе до промяна в съдържанието. Това изисква много усилия и от двете страни, казва Бжежински. - За да стане то, трябва да бъдат обсъдени всички съществуващи днес стратегически проблеми, да се формулират съвместни решения и да се поделят разходите, свързани с осъществяването на тези решения. Не толкова дипломатично речено, това означава, че в началото на ХХI век никой вече не може да смята самостоятелно по формулата геополитически цели плюс икономически интереси.За завой във външната политика на Вашингтон наистина е трудно да се говори. Самото посещение, организирано със средствата на тежката политическа символика, вече е успех. Буш даде да се разбере, че държи институционалната връзка между Европа и Съединените щати да се осъществява от жизненоважната НАТО, а не тази роля да се изпълнява от Европейския съюз, както искат Франция и Германия. Фактът, че американският президент за първи път реално стъпи в Европейския съюз, е забележителен не само за трансатлантическите отношения, но и за международната политика като цяло. Първо, той показва, че обединена Европа има основание да мисли по-свободно за мечтаната еманципация. Второ, фактът на посещението потвърждава не само че е ударил часът на дипломацията. Той потвърждава, че е дошъл часът на съюзническата дипломация, в който външна политика не е непременно синоним на политиката за сигурност, нито пък най-важни са военните свойства на дипломацията. Трето, терминът коалицията на желаещите и стратегията нова-стара Европа, изглежда, се оказаха несполучлив експеримент с краткотраен ефект. Четвърто, Америка е забелязала, че трябва да приеме променените реалности в Европа.Буш и неговите европейски домакини старателно избягваха или омаловажаваха различията си по теми като възстановяването на Ирак, продажбите на оръжие на Китай и мира в Близкия изток. Даже бъдещето на темата Иран и неговите ядрени амбиции елегантно стана само предмет на дипломацията. Буш определи като смешни спекулациите, че Съединените щати се готвели за военна операция срещу Техеран. Като доказателство за новото единство може да мине и забележителното отсъствие на думата тероризъм в разговорите на Буш с европейските лидери. По време на срещите си той наблегна на помощта, която европейците трябва да окажат в борбата за разпространение на свободата. Нещо се е променило...Буш желае истинско партньорство... С такова чувство останах...Бъдещето ще покаже дали съм прав, или греша, каза френският президент Жак Ширак, след като Буш го покани на вечеря в резиденцията на американския посланик, на която пиха калифорнийско вино. Това е първата ми вечеря на европейска земя след моето преизбиране и тя беше с Жак Ширак. Това говори нещо, каза Буш. Испанският премиер Хосе Родригес Сапатеро пък трябва да е бил доста слисан, когато Буш го попитал на испански: Здрасти приятелю, как си? Сапатеро миналата година вбеси Вашингтон с решението Испания да изтегли военния си контингент от Ирак. Германският канцлер Герхард Шрьодер пък полушеговито каза: Ние се разбрахме повече никога да не говорим за това, по което сме на различни мнения. Германците едва ли са очаквали по време на деветчасовото си посещение в Майнц Буш да подаде ръка и да стопли отношенията точно в една особена германска тема - защитата на климата. Съединените щати, които отказаха да подпишат Протокола от Киото, и Германия се разбраха да засилят сътрудничеството си в сферата на защитата на климата и енергоснабдяването и поеха ангажимент да работят в рамките на Г-8 за това. Берлин и Вашингтон също така решиха да не си спомнят за иракските препирни и да наблегнат върху дипломацията при решаването на проблема с иранските ядрени програми. Буш очевидно залага на дипломацията, защото е жизненоважно иранците да чуят, че световните лидери са единни по въпроса за ядрената програма на Техеран. Лидерите от двете страни на Океана си протегнаха ръка, за да загърбят свадата заради Ирак. Те отново вечерят заедно, но в политическото им меню едва ли влиза радикална промяна на вижданията им за международните отношения. Във всеки случай най-усмихнатата европейска обиколка на 43-ия президент на Съединените щати не доказва промяната на политиката им, но показва, че промяната е преди всичко в обстоятелствата на политиката. Каква разлика с времето отпреди две години! Тогава журналисти написаха, че Буш броди из Стария континент като Ърнест Хароудън от Портретът на Дориан Грей. Този персонаж е на средна възраст, няма врагове, но и приятелите му не го харесват особено. Още тогава изводът беше, че Съединените щати и Европа ще трябва да се вгледат в образа, който сами са си създали. Сега, през февруари, това се случи. Трансатлантическата политика, изглежда, е разбрала, че светът не е заключен между реките Тигър и Ефрат и може да изглежда ok, gut или bien.

Facebook logo
Бъдете с нас и във