Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЧАСТЕН ИЛИ ДЪРЖАВЕН, ГОЛЕМИЯТ ОРЪЖЕЕН БИЗНЕС СЕ ПРАВИ С ПРАВИТЕЛСТВЕНА ПОДКРЕПА

ПРОДАВАЕМИТЕ СПЕЦИАЛНИ ИЗДЕЛИЯ НЕ СЕ ПРЕДЛАГАТ НА

МЕЖДУНАРОДНИЯ ПАЗАР

С такава братска помощ, прилежно подредена

в масленозелени сандъци, полетяхме за Нигерия през 1969 година.

Дотогава не бях виждала истински шмайзери, базуки, автомати Калашников

с втъкнати ножове - непипнати и излъскани като експонати за изложба.

Бяха предназначени за обикновена бойна употреба в африканската

джунгла... През есента на 1975 г. сменихме курса на полетите със

специално предназначение. Маршрутът вече беше Конго-Бразавил,

макар че стоката продължаваше пътя си към Ангола. От летището

Майо-Майо я поемаха представители на народната революционна

освободителна армия МПЛА, за да я пренесат през над петстотинкилометровата

джунгла до анголската столица Луанда. А оттам - по всички огневи

точки на страната. Нашата работа свършваше до Конго-Бразавил.

Това са само част от печелившите дестинации на българско

оръжие, захранвали стабилно държавния бюджет през дългите социалистически

години. Заслугата за цитираното дребно разсекретяване на този

едър бизнес принадлежи на вече покойната Винена царица

Роза Георгиева, публикувала през 1991 г. спомените си на бивш

летец от бившата БГА Балкан.

Без излишни сантименти споменът за разцветното

присъствие на българския Военнопромишлен комплекс в световната

търговия със специална продукция се появи миналия

вторник и на кръглата маса в софийския новотел Европа.

Около нея отново се бистриха тежките проблеми на военната индустрия.

Както съобщи в.БАНКЕРЪ в началото на юли, форумът,

планиран по синдикална линия, трябваше да внесе някаква яснота

по сериозните проблеми, свързани с преструктурирането, приватизацията

и националната сигурност, с безработицата и алтернативната заетост

в стратегическия отрасъл. Уви, реализацията на начинанието не

даде отговор на повдигнатите въпроси. В дискусията наред с профсъюзните

лидери от водещите военнопромишлени предприятия взеха участие

двама представители на

Министерството на отбраната, което държи

20% от собствеността на ВПК

- отговарящият за 12-те военно-ремонтни завода генерал

Драгомир Иванов и шефът на комисията за структурни промени Божидар

Пенчев. Социалното министерство също уважи болната тема, изпращайки

на срещата своя експерт от комисията по националната заетост Ивайло

Месечков. На масата обаче липсваха представителни рицари

от парламентарната Комисия по национална сигурност, и което е

особено странно - от промишленото министерство, което пък, за

зло или за добро, се води за най-мастития принципал на дружествата

от системата на ВПК. А както твърдят от военните заводи, през

изминалите години най-слабото звено във висшето държавно ведомство

е било тъкмо управлението Специално производство.

Може да се предполага, че промишленото министерство е сметнало

за по-удобно да разчита на присъствието на Божидар Пенчев, който

в скоро време ще излезе от военното министерство, за да оглави

специалното управление в сградата на ул. Славянска

N8 в столицата.

Отсъстваха и мениджърите на предприятията от системата.

Стана ясно, че управителите на такива големи брънки от веригата

като Арсенал, ВМЗ - Сопот, Трема - Трявна,

и прочие в последния момент са изпратили отказите си, тъй като

са имали притеснения как ще погледнат на подобни изяви работодателите

им от Министерството на промишлеността. По този повод генерал

Драгомир Иванов заяви, че е крайно време да спрат

спекулациите с данните за секретност

и че по заводите хората трябва да знаят какво ще

стане до края на тази тежка година, какви търговски договори са

сключени, колко души ще запазят работните си места. Генералът

бе единственият подготвен за всякакви отговори, свързани с финансово-икономическото

и техническото състояние на специализираните предприятия, водещи

се на отчет във военното ведомство. Според техния главнокомандващ

при бъдещето преструктуриране държавата е длъжна да запази преобладаващото

си участие в 12-те ремонтни завода, защото те задоволяват потребностите

на армията - и в мирно, и във военно време.

Експертите от отбранителното министерство и представителят

на Националната комисия по заетостта бяха единодушни в мнението

си, че приватизацията не е панацеята на ВПК. Грешка ще е, казаха

те, ако държавата в качеството си на собственик пришпори процеса

и прибързано се раздели с имуществото си само за да прехвърли

една непосилна грижа другиму. Без ясна военна доктрина, без концепция

за националната сигурност се получава ялово преструктуриране

и приватизация от същото качество. Тя не е най-големият

проблем на ВПК, твърдят познавачите от бранша. Дори в старите

соцвремена армията е потребявала едва 5 до 7% от общата продукция

на комплекса. Болшинството от специзделията са заминавали зад

граница, но гарантираният доходоносен външен пазар го няма от

седем години. Истината е, твърдят специалистите, че оръжие се

продава с правителствено съдействие, без значение дали неговият

производител е държавен или частен. Така стоят нещата в щатска

Америка и във всички бели страни, където държавниците

осигуряват чрез своите дипломатически и други канали пазар за

деликатната стока. У нас за съжаление е иначе, обобщава

генерал Драгомир Иванов. И в момента, твърди той,

има държави, които искат да купят солидно количество

оръжие с българска марка

но казват: Гарантирайте сделката поне с 30%

държавен кредит, връщането му е безпроблемно. За разлика

от италианци и чехи обаче, които успешно прилагат този способ,

нито един от серията български кабинети, управлявали

през последните години, не се реши да поеме подобен риск. Затова

оръжейниците започнаха да се спасяват поединично -

от конвейерите на Арсенал и ВМЗ например взеха да

излизат тениски и маратонки.

Всички видове цивилни стоки обаче, произведени в

специализирани военни предприятия, имат неприятното свойство да

се оскъпяват прекомерно. Както уточниха експертите от военното

министерство, и германските оръжейни фирми, поели част от производството

на Мерцедес, са се оказали подвластни на този закон.

Себестойността на автомобила, роден в името на конверсията в предприятие,

снабдено с високи технологии, значително надскочила цената на

изделието, произвеждано в концерна титуляр.

За предприятията от нашия ВПК съпътстващите дейности

от типа ширпотреба все пак са някакво решение, защото

макар и на загуба се запазват работни места с надеждата за по-добри

времена. Всички признават, че ръководните екипи на тези дружества,

въпреки честите управленски рокади, общо взето, са отдавна в бранша.

Запазили са къде повече, къде по-малко контактите си със старите

партньори от бившия Съветски съюз и имат идеи как да извадят донякъде

фабриките си от блатото. Проблемът е, че реализацията на подобни

самоинициативи може да се окаже в пълен разрез с висшата държавна

политика за влизане в НАТО или поне някъде около него.

Така

в неудобното, а и неприлично разкрачено положение

което от дълго време е заел нашият стратегически

комплекс, нещата започват да стават и весели. Плевенското

поделение на Бета - Червен бряг, например си намерило

средство за прехрана, преминавайки към мирното производство

на едрогабаритни лагери, търсени на външния пазар. На договорни

начала окончателната обработка на изделията се извършвала в машиностроителния

завод в Хасково. Тази пролет интерес към лагерите проявили и немски

бизнесмени, на които подробно бил разяснен целият производствен

цикъл. След това същите бизнесмени се появили в Хасково, предлагайки

на тамошния завод фантастично висока цена за уникалната металообработваща

машина и... тя им била продадена, а плевенското предприятие загубило

хляба си.

Явно оцеляването на парче е твърде рисково,

а и несериозно занятие. Неофициалната директива спасяването

на давещите се е тяхно дело удави военната индустрия, коментираха

неофициално пред в.БАНКЕРЪ военни експерти. Според

тях неизвестно защо никой не стимулира усъвършенстването на реално

продаваемата в момента българска специализирана продукция. На

външния пазар например добре върви услугата регенериране

на боеприпаси, с която многократно се удължава съхранението

им на склад. България разполага с необходимата технология и техника

и може да направи почти вечни оръжейните снаряди. Американците,

специализирани в регенерирането на 12.7-милиметрови боеприпаси,

т.е на патрони, са оставили свободна пазарната ниша за освежаването

на значително по-едрите им събратя. Нашите оръжейни спецове обаче

не са се засилили да запълват празната територия. Същата политика

се забелязва и по отношение на

безпилотните летателни апарати

произвеждани в крайно закъсалата пловдивска Авиотехника.

Безпилотните машини, според специалистите, са на сравнително добро

техническо ниво и с малко усилия биха намерили приложение не само

като мишени (за това се ползват сега), а и като разузнавачи, съоръжени

с телевизионни камери, или като радиосмутители, ако се оборудват

по подходящия начин. Търсене на такива хитри летателни машинки

има, друг е въпросът защо ние сме се отказали да го предлагаме.

Във военнооръжейния бизнес, обобщават експертите,

днешният хит са умните оръжия, които спечелиха войната в Персийския

залив и ще печелят навсякъде, защото бъдещето е тяхно. Същите

специалисти твърдят още, че основната причина за

тежкото заболяване на българската военна индустрия

се крие в късогледството на двама души - генерал

Стайков, бивш шеф на бившето ДСО Електрон, и Илия

Гунчев, бивш шеф на Металхим холдинг. Всеки искаше

да докаже, че е по-големият ас и двете важни направления

в системата на ВПК останаха без връзка помежду си. Илия Гунчев

изпрати електрониката в задния двор и, лишена от ноу-хау, военната

индустрия може би безвъзвратно пое надолу, прогнозират в заключение

специалистите. Те обаче не знаят с каква спасителна

цел още през 1992 г. при действащ приватизационен мораториум предприятията

от ВПК са включени в редица смесени дружества. Предметът им на

дейност в общи линии е съвсем индентичен с този на комплекса,

а като водеща фигура в учредените преди пет години джойнтвенчъри

е записан споменатият вече оръжеен ас Илия Гунчев. И досега като

действаща в търговските регистри се води например фирмата Армтек

АД. Тя е регистрирана от Пловдивския окръжен съд на 5 март 1992

година. Седалището й е в Сопот на адреса на държавния Металхим

холдинг. Дружеството е с определен капитал от 1 000 000

лв., като за внесен е посочен 250 000 лева. В предмета на дейност

на Армтек АД влизат:

Развитие и трансфер на технологии за специална

и гражданска продукция, консултинг, инженеринг, промишлено коопериране,

проучвания, проектиране, оборудване, маркетинг, услуги, реклама,

финансиране, лизинг, търговско представителство, посредничество,

агентство и комисионерство, мениджмънт на инвестиции в страната

и чужбина в областта на химията, машиностроенето, микроелектрониката,

оптиката, лазерните системи, електронноизчислителната техника,

радиотехниката, софтуера, роботиката, автоматизацията на производствените

системи, машиностроенето, строителството, транспорта и потребителските

стоки и услуги.

Както е видно, Армтек е започнала да

върти през 1992 г. бизнес с голяма амбиция - от оръжието до ремонта

на бойлери и телевизори. Не може да се каже дали тази дейност

е потръгнала, какви данъци е осигурила на държавата, но за зло

или за добро дружеството и сега си се води за функциониращо.

Същото, което е доста по-странно се отнася и до участниците

в него, защото част от ръководителите на държавните предприятия,

включени в Армтек отдавна са сменени.

Акционерният списъкът е дълъг:

Аемекс ООД, Бета ООД, ВМЗ

ЕООД, Бултет ООД, Върбаново ООД, Божидар

Иванов Бабунов, Георги Димитров Пиримов, Диамекс ООД,

Домо ООД, Дунарит ООД, Електрон

инвест инженеринг ООД, Елметинженеринг АД,

ЕОМ ООД, ЧЗИБ АД, Иист-уест Юропиън АД, Илия Атанасов

Гунчев, Импулс ООД, Кирил Николов Дунев, Климент Петров

Вучев, консорциум Електрон ООД, Металхим трейдинг

ООД, Металхим холдинг ЕАД, Металхим инженеринг

ЕООД, Металхим инженеринг ООД - Рашко Дончев Амба,

Металхим комерс ООД, Механик ООД, ОЕЛТ

ООД, Озонт ЛазерООД, ОМЗ ООД, Периферна техника,

Трема ООД и Филип Иванов Филипов.

Фирмата е с преобладаващо частно присъствие - не

като бройки на акционерите, а като притежание на бройките поименни

акции. Общият им брой е 20, с по 5000 лв. номинална стойност на

всяка акция, а разпределението е следното:

Дружеството се представлява от временно управляващия

Божидар Иванов Бабунов. Учредители-акционери са - консорциум Електрон

с 12 акции, представлявано от Климент Петров Вучев, Диамекс

ООД с 12 акции, представлявано от Сергей Иванов Превалски, Металхимхолдинг

с 27 акции, представлявано от Илия Атанасов Гунчев, ВМЗ с 12 акции,

представлявано от Христо Иванов Минков, Аемекс с 80

акции, представлявано от Георги Димитров Пиримов, Металхим

комерс с 10 акции, представлявано от Михаил Иванов Гарчев,

ЧЗИБ с 12 акции, представлявана от Кирил Николов Дунев, Металхим

трейдинг с 1 акция, представлявано от Стоян Стоев Кафеджиев,

Дунарит с 6 акции, представлявано от Стоян Съботинов

Стоянов, Бултет с 1 акция, представлявано от Руси

Хубанов Русев, ЕОМ с 2 акции, представлявано от Цоко Георгиев

Димитров, Иист-уест Юропиън с 12 акции, представлявано

от Стефан Георгиев Бакърджиев, Озонт Лазер с 1 акция,

представлявано от Георги Върбанов Георгиев. Следват още 12 предприятия

от системата на ВПК, включени в смесеното дружество Армтек

с по една акция.

Прави впечатление фактът, че никой не се е постарал

да извади от това любопитно дружество

фалиралата частна земеделска банка

Да не говорим, че свързаните с нея лица Пиримов и

Дунев също продължават да се водят за действащи съакционери. При

това първият представлява най-солидния акционер притежател, частното

ООД Аемекс, а вторият изгорялата земеделска инвестиционна

банка. Специалистите от военноотбранителния бранш задават няколко

много актуални въпроса. Първо, защо господата Вучев и Гунчев не

са си дали труда да се отпишат от фирмата, ако действително са

я напуснали? Второ, наистина ли най-запознат с историята около

учредяването на Армтек е бившият военен министър и

днешен депутат Димитър Луджев? И трето - основателни ли са подозренията,

че чрез това смесено държавно-частно дружество са наливани

капитали в печално известната екскредитна институция ЧЗИБ, и ако

отговорът е да колко цифрено е числото?

Отговорите на тези въпроси може би ще затруднят експертите

от промишленото министерство и депутатите от Комисията по национална

сигурност. Но в случай, че някои от тях решат да се позабавляват

могат да седнат пред компютъра на базата данни Делфи

на Информационно обслужване и използвайки имената

на бивши и настоящи величия от системата на ВПК да

получат интересни информации. Наред с Армтек с данъчен

номер 1169467397, която е регистрирана и по системата Булстад

под номер 000441183, на компютърния екран се появява и Металтат

ООД, учредено през ноември 1992 г., водещо се по Булстат

под номер 825007170 и с данъчен - 1169467389. Собственици-съдружници

в дружеството са Браншовата стопанска камара на индустриалците

и търговците от ВПК, Металхим холдинг АД и ПО Серго

със седалище в гр. Зеленодолск, Татарстан. Като временен прокурист

на ООД-то е посочен г-н Гунчев.

Както заяви пред в. БАНКЕРЪ Божидар Пенчев,

който всеки момент ще поеме шефската длъжност на управление Специално

производство в Министерството на промишлеността, тепърва

ще се изясняват проблемите със смесените дружества в системата

на ВПК. Същото се отнася и до деловите партньорства на държавните

предприятия с множеството частни фирми, доста от които са собственост

на висши, средни и редови членове на огромния трудов колектив,

зает в българската военна индустрия. Междувременно нейното раздържавяване

вече се брои за открито. Бон шанс на приватизаторите!

Четете още

Банкеръ Daily

Пеевски искал Василев да му прехвърли редица предприятия

Сред фирмите са "Булгарбатак", "Техно експорт строй", "Пътстрой холдинг", "Трансстрой", "Виваком" - 10% или парична равностойност, "Дунарит" - 30% или по пазарна... Още »
Банкеръ Daily

Държавата на убийствената истина

Шефът на митниците Ваньо Танов си отиде при съмнителни обстоятелства подобно на Мишо Бирата. Още »
Банкеръ Weekly
тренд

Банковите служители бягат при фирмите

Най-високо платеният сектор вече се срина до третото място. Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във