Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЧАСТ ОТ ФИНАНСОВО ИЗОЛИРАНИТЕ ОЗДРАВЯХА, ДРУГИ ЩЕ СЕ ЛЕКУВАТ ПО НОВИ РЕЦЕПТИ

От началото на тази седмица в Министерството на финансите
започнаха да пристигат новите оздравителни програми на предприятията,
определени за финансова изолация. С изключение на седем приватизирани
дружества и пет предложени за ликвидация управителите на останалите
59 предприятия ще трябва да представят до 15 януари прогнозни
отчети за приходите и разходите, прогнозни баланси и очаквани
парични потоци до края на годината. Тази актуализация се налага,
тъй като срокът на оздравителните програми за повечето дружества
изтeчe в края на миналата година. Според Закона за финансово оздравяване
на държавни предприятия (ЗФОДП) изпълнението им трябваше да гарантира,
че


въпросните дружества ще престанат да губят


от основната си дейност. С други думи, че те ще изчистят
със собствени средства част от натрупаните загуби или поне ще
постигнат споразумения с кредиторите си за преструктуриране на
задълженията.


Новите изисквания към оздравителните програми са
далеч по-малко, отколкото в началото. Днес например не се налага
да се ползват услугите на одобрените миналата година международни
консултантски фирми. Единственото условие сега е валутните приходи
и разходи да се изчислят в национална валута при курс 1800 лв.
за един щатски долар. За сравнение, първите програми бяха разработени
за ниво 300 лв. за долар.


По всичко личи, че тези изисквания към дружествата,
включени в списъка за финансова изолация няма да са последни.
Най-малкото защото до 15 януари, когато те трябва да представят
документите си в МФ, няма да са готови с преоценката на активите
си, започнала в началото на годината. А това е съществен елемент
от баланса на едно предприятие.


От друга страна, посоченият в Постановление 179 на
МС краен срок за ревалоризация на активите (31 март 1998 г.) едва
ли ще бъде спазен. Ето защо окончателните варианти на оздравителните
програми би следвало да се очакват към средата на тази година.


Както е известно


финансово изолираните 71 дружества


са разделени в две групи. Група А включва
30 предприятия с определящо значение за националната икономика.
Двадесет и осем от тях са от енергийния сектор - 18 от топлофикацията,
7 мини, брикетната фабрика в Гълъбово, НЕК и ТЕЦ - Габрово. Останалите
две дружества от тази група са БДЖ и Столична компания за градски
транспорт (СКГТ).


Група Б пък обхваща 41 предприятия от
промишления сектор, които продължиха да изпълняват оздравителните
си програми и в условията на Валутен борд. Не може да се каже
същото обаче за дружествата от група А. Променената национална
енергийна политика и изменените макроикономически параметри като
инфлация, основен лихвен процент и обезценката на лева си казаха
думата. Дружествата от тази група бяха задължени до 20 август
1997 г. да актуализират икономическото си поведение и да имат
ясна представа как ще приключат годината. Още повече че фонд Енергийни
ресурси, който финансира въпросните фирми, също планира
бюджета си всяка година. Сегашните нови оздравителни програми
на предприятията от група А пък ще послужат за съставянето
на ясна картина за това, колко пари ще са нужни за тях през 1998
година.


Другата цел, която преследва актуализацията на програмите,
е да се сравнят направените още в края на 1996 г. прогнози с постигнатото
до момента.


Прецизният отчет за дейността на финансово изолираните
дружества през цялата 1997 г. ще бъде представен на експертите
на МВФ още в края на януари. Но те едва ли ще бъдат изненадани
с нещо необичайно, тъй като получават необходимите данни всяко
тримесечие, а тенденциите на тяхното изменение вече са ясни.


За деветте месеца на миналата година финансово изолираните
отчитат положителен финансов резултат от 501 млн. лева. В интерес
на истината


тази обща картина е доста изкривена


като се има предвид огромната загуба на авиокомпания
Балкан.


От друга страна, голямата печалба на НЕК директно
се разпределя като субсидия за целия енергиен сектор и изолира
група А от реалните условия на пазарната икономика.
Ето защо за достоверни резултати от основната дейност може да
се говори само при дружествата от втората група Б.
За първото тримесечие на 1997 г. тяхната печалба е 17.2 млрд.
лева. За шестте месеца на миналата година тя нараства на 122 млрд.
лв., а за деветмесечието достига 176 млрд. лева. На тази база
за деветте месеца на 1997 г. дружествата от група Б
са отчели 37.3 млрд. лв. бюджетни приходи. И докато
предприятията с определящо значение за икономиката актуализират
програмите си за финансово оздравяване, седем от дружествата в
група Б вече са продадени от Агенцията за приватизация,
други пет са в различна степен на ликвидация, а за три са открити
процедури по несъстоятелност.


Основната трудност за финансово изолираните бе


отнетото им право да сключват договори за кредит


с банки и други финансови институции. Само така обаче
можеше да се постигне основната идея - да се очертаят истински
губещите, които няма да излязат от блатото със собствени сили
и те да бъдат ликвидирани, а всички останали - приватизирани.


Външно финансиране бе позволено само за НЕК и БДЖ.
Но забраната успяха да заобиколят и две дружества от група
Б. Оздравителната програма на Кремиковци е разработена
на базата на кредитен лимит от 40 млн. щ. долара за довършване
на линията за непрекъснато леене. Според Закона за държавния бюджет
за 1997 г. задълженията на авиокомпания Балкан към
банките пък бяха преоформени в акционерен капитал.


Като компенсация на забраната


за кредитиране Законът за финансово оздравяване позволи
на оздравяващите се да не обслужват задълженията си,
които са направили до 30 юни 1996 година. Но от тази привилегия
така и никой не се възползва, тъй като още следващият член в закона
гласеше, че не се ограничават кредиторите да събират вземанията
си по съответния ред, т.е и чрез откриване на процедури по несъстоятелност.
На практика предприятията бяха принудени или да си плащат дълговете,
или да сключват споразумения за разсрочването им.


Освен банките


като основни кредитори на финансово изолираните дружества
се явяваха Булгаргаз и НЕК. Но докато експертите от
НЕК се оказаха по-сговорчиви, газовият монополист зае твърди позиции.
И до днес Булгаргаз продължава да начислява на длъжниците
си лихви за просрочие - ОЛП+20 пункта годишно.


Забраната за ползване на банкови кредити едва ли
се нарежда сред най-успешните решения, тъй като поради ред бюрократични
пречки предприятията не можаха да се възползват от други възможности
за получаване на свежи пари. Според закона например паричните
постъпления от приватизацията на обособени части от финансово
изолираните трябваше да останат на тяхно разположение. Само че
част от дружествата, включени в програмата за финансова изолация,
се озоваха и в списъците за масова приватизация. А както е известно,
промяна на капитала между отделните търгове не се допуска.


За друга голяма част от предприятията Агенцията за
приватизация откри


процедура за касово раздържавяване


Според Закона за приватизация тази инициатива автоматично
отрежда на Агенцията правото да се разпорежда с тях. Така дружествата
изведнъж се озоваха с два собственика - Министерството на финансите
и АП. Съответно и разрешенията за продажба на неработещи активи
трябваше да се получават от две места. А лошата координация между
държавните ведомства с нищо не помогна на нуждаещите се от оборотни
средства предприятия.


За капак девет от финансово изолираните бяха обявени
за пулова приватизация. А това означава, че за продажба на активите
управителите им ще са длъжни да питат избрания инвестиционен посредник.


Втората възможност за външно финансиране


предполагаше създаването на оздравителен фонд с пари
от държавния бюджет, ДФРР и международните финансови институции.
Но никой досега не е развързал кесията си с подобно намерение,
а по всичко изглежда, че няма и да я развърже. В крайна сметка
оздравяването на оздравяващите се си остана дело на самите оздравяващи
се. Наистина в бюджета за 1998 г. е предвиден резерв, който обаче
ще се използва единствено за предприятията от енергийния сектор.
Държавната хазна ще се притече на помощ само ако след
преоценката на активите себестойността на енергията не може да
бъде покрита от Фонд Енергийни ресурси.


За по-добра координация и контрол при изпълнението
на оздравителните програми в Министерството на финансите бе създадено
управление Финансово оздравяване на държавните предприятия.
Със същата цел дружествата от списъка, собственост на различни
министерства, бяха прехвърлени на нов стопанин - финансовото министерство.
Така промишленото ведомство се раздели с 38 предприятия от група
Б, от Министерство на строителството бе отделен Девня-цимент,
от транспортното министерство - авиокомпания Балкан,
БДЖ и Столична компания за градски транспорт, а Лазур
- Варна, напусна Министерството на търговията. Поради специфичния
си предмет на дейност предприятията от енергийния отрасъл останаха
в ръцете на Комитета по енергетика. Затова новите им оздравителни
програми първо ще бъдат предадени на техния принципал и след като
той ги одобри, ще поемат пътя към финансовото министерство.

Facebook logo
Бъдете с нас и във