Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЦЕНТРИСТКА РЕВОЛЮЦИЯ В РУСКАТА ДУМА

Невинна реплика на левия депутат Николай Харитонов предизвика кадрова революция в Държавната дума. Изнервен от непрекъснатите политически интриги, Харитонов поиска доверие към председателя на Държавната дума Генадий Селезньов. Моментът явно не бе избран особено сполучливо и контролираният от центристите парламент се съгласи бързо. Комитетът по регламента получи поръчение да подготви проект за оставка на председателя на Думата. Заминаващият в чужбина Генадий Селезньов не подцени опасността и до последно се опитваше да предотврати предстоящото гласуване. Центристите обаче решиха да не спират настъплението и да продължат с друга революционна идея. От левите фракции - комунистите и Аграрната партия, бе поискано да приемат промяната в съотношението на политическите сили, като предадат ръководството на девет комитета, заедно с председателския пост на парламента. При гласуване в Съвета на Държавната дума гласът на председателя досега бе решаващ. Това даваше на комунистите възможности за много маневри. Центристите отдавна подлагаха на съмнение т.нар. пакетно споразумение, според което комунистите държаха почти една трета от ръководните постове. Не без внушение от Кремъл Генадий Селезньов бе преизбран за председател на Думата, което доведе до бойкот на заседанията от Отечеството - Цяла Русия, ЯБЛОКО и Съюза на десните сили, към които се присъединиха и някои от малките фракции и групи. Проправителствената фракция Единство и КПРФ обаче без особени усилия прокараха политическата си воля с мнозинството, с което разполагаха. Зад поредните маневри в парламента някои отново виждат дългата ръка на Кремъл, макар че президентът Владимир Путин отказа да се меси във вътрешните работи на Държавната дума. Той и по-рано отказваше да се намеси, но в крайна сметка се съгласи да посредничи за умиротворяване на недоволните. Президентът бе в отпуск, докато се разиграваше шумната политическа интрига, но трябваше да се върне все пак в Москва заради визитата на италианския президент Силвио Берлускони. Разговорът между Путин и Селезньов не окуражи особено комунистите. Съобщението, че президентът Путин няма да се меси в конфликта, означаваше, че и председателският пост в Държавната дума също се превръща във вътрешен въпрос. Даже пияният Елцин, преди да вземе сериозни решения, викаше при себе си лидерите на парламентарните фракции, възмути се председателят на КПРФ Генадий Зюганов. Още по време на пленарното заседание подадоха оставка председателят на Комитета по културата и туризма Николай Губенко, председателят на Комитета по обществените организации Виктор Зоркалцев и председателят на Комитета по националностите Валентин Никитин. Първите двама бяха от фракцията на комунистите, а Никитин - от Аграрната партия. От ръководството на Думата трябваше да се оттеглят известни депутати като бившия председател на Върховния съвет на СССР Анатолий Луканов, бившия председател на Госплан и бивш първи вицепремиер Юрий Маслюков, бившия заместник-придседател на Думата Светлана Горячева и автора на икономическата програма на Компартията Сергей Глазев. Според някои аналитици, това може да доведе до падане на политическото тегло на парламента. Това вече се случи в горната камара - Съвета на федерацията, след като на председателския пост там бе избран близкият на президента Сергей Миронов. Дългогодишният председател на Държавната дума Генадий Селезньов е политик със собствено тегло и оттеглянето му би могло да повлияе върху по-нататъшната роля на парламента в държавната пирамида на властта в Русия. Комунистите обявиха президента Владимир Путин, че е държан на къс повод от озверели олигарси. Левите решиха да преминат в непримирима опозиция.

Facebook logo
Бъдете с нас и във