Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЦЕНТРАЛНИТЕ БАНКЕРИ КАЗАХА ТЕЖКАТА СИ ДУМА

В очакване на основните икономически оценки и евентуалните промени в монетарната политика на най-големите централни банки в света международните валутни пазари останаха пасивни до четвъртък.


Първа по график беше Бенк ъф Джъпен, която на 3 октомври публикува тримесечния си обзор за икономическото състояние на Япония за периода юли-септември, известен под името TANKAN. Той показа, че големите японски производители са по-оптимистично настроени за бизнеса си. Дифузионният индекс, който отчита доверието им в икономиката на страната, през септември достигна +10 срещу +3 точки в юнския доклад на централната банка. Това е най-високото ниво на този показател от три години насам. В непроизводствения сектор индексът, макар и отрицателен, също отбеляза повишение. Планираните за финансовата 1999-2000 г. капиталови инвестиции на големите компании ще нараснат с 6% годишно, докато при малките се очаква годишен спад от 6.6 процента. Тези резултати, като цяло добри, показват, че икономиката на Япония продължава да се развива. Но частното потребление и дребният и средния бизнес остават слаби. Това пък навежда на мисълта, че на 13 октомври централната банка на страната няма да предприема промени в лихвената си политика.


Около двайсетина часа след японците Федералният резерв съобщи, че няма да промени основните лихви по щатския долар. Мотивът на американските банкери бе забавянето на бурния икономически растеж на САЩ и на частното потребление и здравословният ръст на производителността на труда. Но стратезите от щатската централна банка си оставиха вратичка за бъдещи лихвени повишения, като заявиха, че ще продължат внимателно да следят инфлационните индекси, които могат да се влошат под влияние на високите цени на нефта. Всъщност акцентът върху международните цени на суровия петрол бе единственият нов момент в съобщението на Федералния резерв в сравнение с изявлението от 22 август, когато се състоя предишното съвещание на паричния комитет на банката. Лихвите и тогава не бяха променени. Тревогата идва по-скоро от индиректния натиск на цените на горивата върху заплатите, които неминуемо ще започнат да растат, за да компенсират по-ниската покупателна възможност на домакинствата. Решението на щатската централна банка се очакваше и не повлия на котировките на основните конвертируеми валути.


Европейската централна банка (ЕЦБ) обаче изненада валутните играчи и на 5 октомври повиши с по 0.25% основните си лихви по репо-операциите, по кредитите и по депозитите. От 6 октомври те вече са съответно 4.75, 5.75 и 3.75 процента. Решението дойде няколко часа, след като Бенк ъф Инглънд остави без промяна - на 6%, основната краткосрочна лихва по кредитите в английски лири. Само 19% от интервюираните икономически анализатори предвиждаха подобен акт на ЕЦБ. По традиция след поредната промяна европейските централни банкери не пипат поне шест седмици основната лихва. В случая тя бе коригирана на 31 август. От пресконференцията на президента ня ЕЦБ Вим Дуйзенберг след повишението на лихвите се разбра, че той се безпокои от четири неща. Първо - слабото евро, което може да окаже отрицателно влияние върху световната икономика и изисква координираните усилия на страните от Г-7 за подкрепата му. На второ място - цените на нефта, които могат временно да потиснат икономическия растеж на еврозоната. Другите два тревожни и проинфлационни фактора са бюджетите на правителствата, разчетени да следват цикличните икономически промени, бавещите се икономически реформи и високите заплати.


Валутните играчи посрещнаха със смесени чувства решението на ЕЦБ и купиха еврото непосредствено след оповестяването му, като качиха цената му до 88 цента и 96 йени. Но по-късно единната европейска валута отново поевтиня. Очевидно Вим Дуйзенберг не успя да убеди експертите, че засега няма опасност от обрат в икономическия растеж на Евроленд. Защото последните й фундаментални икономически индикатори показват спад на бизнесактивността, а по-високите лихви оказват допълнителен натиск върху нея. Големият въпрос е дали централните банки от Г-7 отново ще подадат ръка на еврото, за да го изправят на крака, ако то пак полети свободно надолу.


У нас междубанковият валутен пазар беше доста активен. Среднодневните изтъргувани обеми бяха в размер на 145 млн. г. марки с 33.3-процентно участие на щатския долар.

Facebook logo
Бъдете с нас и във