Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЦЕНТРАЛНАТА БАНКА ОСЪДИ ОБЩИНА ВЕЛИКО ТЪРНОВО


БНБ осъди община Велико Търново за 23 млн. лева.
Това са всички разходи, които банката е направила от 1991 г. насам
в стремежа си да придобие хубава сграда в центъра на старопрестолния
град. В нея е трябвало да се разположи регионален Клирингов
център. В това решение на централните банкери от 1991 г.
няма нищо осъдително. То е прието в интерес на работата.
Проблемът е в начина, по който е осъществено, и в загубите, които
са възникнали от това.


Днес и на слепците е ясно, че присъдената на БНБ
сума покрива едно към едно само левовете, които пряко са изразходвани
през годините. Но на всеки е известно какво можеше да се купи
с тях през 1991-1993 г. и какво днес. В края на 1998 г. БНБ ще
си възстанови, благодарение на личните усилия на главния секретар
Велизар Стоилов, въпросната смешна към днешна дата сума от 23
млн. лв., или 13 530 щ. долара. Но към датата на плащането - 1991
г., тези 23 млн. лв. са били равни на 989 969 щ. долара (при курс
23.233 лв. за долар). Сега срещу тази внушителна сума зелени пари
лежи купчина обезценени левове. Това е отбелязано и в доклада
на Сметната палата за изразходване на бюджетните средства на БНБ,
който вече е в ръцете на депутатите. При сегашен курс от 1700
лв. за щ. долар онези някогашни 989 969 щ. долара се равняват
на около 1.68 млрд. лева.


Точно това равняване обаче не се е получило и затова
е още по-сериозен въпросът защо и как БНБ, която разполага с правна
служба и с юридически съветници, е допуснала подобен гаф. И дали
някой не е намазал от него. Как иначе да се обясни фактът, че
висококвалифицираните юристи са проспали възможността да проучат
правния статут на предлаганата сграда.


А в търновската история е заложена мината
на фрапантен правен казус, защото през 1991 г. БНБ е сключила
договор за покупка на имот на улица Ивайло N2 в старата
българска столица, без реално да придобие вещни права върху него.
Причината е проста - споразумението между Народна банка и община
Велико Търново е сключено в нарушение на действащата през 1990-1991
г. забрана за разпореждане с имоти, отчуждени по Закона за едрата
градска покрита недвижима собственост. Мораториумът е наложен
с решение на Великото народно събрание от 6 декември 1990 година.
Смешно е да се мисли, че хората на БНБ и общинарите в Търново
не са знаели за него. И следва да се запитаме защо са го нарушили?


Впоследствие съвсем естествено този договор е обявен
за нищожен от Великотърновския районен съд. Неговото решение е
потвърдено от Върховния касационен съд. След което сградата на
ул.Ивайло N2 във Велико Търново е върната на законните
й собственици.


С това старопрестолната сага би се изчерпила, ако
ревизорите на Сметната палата не бяха измъкнали от нея - подобно
на магьосник, още едно познато бяло зайче - плевенската строителна
фирма Монтажи АД. Както в. БАНКЕРЪ неотдавна
писа, тя е прибрала от държавата милиони швейцарски франкове при
продължилия години ремонт на клона на БНБ в Бургас.


По делото Клирингов център, Велико Търново
същата фирма Монтажи е получила от БНБ няколко милиона
лева. От тях 1.407 млн. лв. са отишли за проектиране,
а други 3.457 млн. лв. - за абсолютно ненужна охрана на обекта
през периода март-декември 1997 година. Според акта на Сметната
палата тези пари са изплатени без всякакво законово основание.


Отговор на всички неудобни въпроси занапред ще търсят
специализираните органи, които вече са сезирани. Проблемът е защо
в БНБ са реагирали едва в края на 1997 г. на ревизионен акт N10
от 10 април 1994 г., изготвен от Вътрешен контрол,
в който търновският случай е описан най-задълбочено?

Facebook logo
Бъдете с нас и във