Банкеръ Weekly

Общество и политика

Цената на кворума

В рамките само на месец ГЕРБ сътвори два гафа, които със сигурност ще рефлектират както върху репутацията на премиера и лидер на партията Бойко Борисов, така и върху изборните й резултати - независимо от напъните на някои приближени социологически агенции да се хвърлят на помощ с кризисен пиар от проучвания и цифри. И в двата случая ГЕРБ даде заден ход в резултат на публичния натиск. След историята с преференциите на избори и след решението да бъдат опростени дълговете на Главното мюфтийство  в сряда (13 март) партийният заместник на Бойко Борисов - Цветан Цветанов, оповести, че между първото и второто четене на промените в Закона за вероизповеданията ще бъде внесен нов законопроект за разсрочване на борчовете на мюсюлманското вероизповедание и няма да има данъчна амнистия. Но въпреки твърдението му, че няма сделка между ГЕРБ и ДПС, едва ли ще се намери някой, който да се хване на тази въдица.

Цялата работа се състои в това, че ГЕРБ иска на всяка цена да се задържи на власт - ако не до края на мандата, то колкото се може по-дълго, а с напускането на парламента БСП поднесе на тепсия на ДПС възможността да извива ръцете на управляващите и да постига свои цели. Защото ако и Движението напусне, пътят към предсрочните избори ще е открит.

Така се стигна до опита за вдигането на прага на преференциите, което на практика ги обезсмисля, и до промените в Изборния кодекс. Това беше цената, за да има кворум в пленарната зала и Народното събрание да може да функционира, от което пък зависи да не падне кабинетът. Този акт на ГЕРБ, ДПС и част от "Обединени патриоти" (по-точно НФСБ) се сблъска челно с общественото мнение, от което пострадаха най-вече имиджът на ГЕРБ и Бойко Борисов. На яве излезе една "тайна" - че ГЕРБ неофициално, задкулисно си играе с формацията на Доган и още по-точно - "ГЕРБ управлява, а ДПС консумира властта". Тази издънка дойде дюшеш за бойкотиращата парламента левица, която с пръст посочи как стоят нещата.

Премиерът Борисов бе принуден да предприеме светкавични действия, за да минимизира репутационните щети. Но този гаф още не беше съвсем замазан, когато гръмна новият скандал - този път с приетия на първо четене законопроект за опрощаване на дълговете на официално регистрираните вероизповедания в България. Оказа се, че с най-големи задължения е Главното мюфтийство. По данни на Министерството на финансите шест вероизповедания у нас дължат 8.267 млн. лв., от които над 8.2 млн. лв. са именно на мюфтийството.

След като номерът с преференциите не мина, явно ДПС си е поискало друго, защото всичко си има цена, в това число и кворумът в Сградата на съединението. По този начин движението за втори път заложи капан на управляващата партия, а тя с охота влезе в него. Очевидно председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов, който всеки пленарен ден обикаля из стаите на другите парламентарни групи, за да осигури кворума, с лекота приема политически сделки, без да преценява евентуалния ефект от тяхното въздействие. И пак се наложи Бойко Борисов да се намесва, като този път не свика спешно Изпълнителната комисия, за да се разпореди какво да се направи, а сам се опита да замаже гафа. Първо дръпна пред политически форум на жените от ГЕРБ една разхвърляна реч за етническата толерантност, етническия мир и националната сигурност - дори стигна до спомените за участието си във "Възродителния процес". Увери всички присъстващи, че "такава мъка, такъв ужас  повече никога няма да допусна, докато от мен зависи нещо". След което каза, че не е правилно чужди държави да плащат на българските проповедници.

Премиерът се опита да постигне две неща. Първо, да омаловажи случилото се, и второ, да измести темата, защото в споменатата история не става дума за финансиране от чужди държави и за заплаха на националната сигурност, а за привилегировано опрощаване на милиони на едно определено вероизповедание. Още повече че парите за него от турския Дианет няма да спрат. Което самите мюсюлмани у нас не крият. 

Главният мюфтия Мустафа Хаджи също се възползва от ситуацията. След срещата с министър-председателя той също направи намеци за етническия мир в страната. "Ние винаги сме казвали, че България имаше "възможността" да направи същото, което стана около нас - в съседните държави Сърбия и Косово. Но мъдростта на българския народ не позволи да се случи това", изтъкна Хаджи. По думите му, оттук нататък всеки един гражданин трябва да направи всичко възможно да запази мира, който сме наследили от нашите деди, защото той не е даденост. Тридесетте милиона лева, които Главното мюфтийство печели годишно от 4700 имота, не били достатъчни, за да си плаща задълженията. А и дълговете били стари, натрупани от 2005-а насам, върху които текат лихви.

Всъщност  докато Борисов правеше кризисен пиар в компанията на главния мюфтия и патриарха, Народното събрание публикува стенограмата от заседание на Комисията по вероизповеданията от 19 декември миналата година, когато се обсъждаха законодателни промени, свързани с начина и размера на държавната субсидия за религиите. На въпросното заседание в преходните и заключителните разпоредби на Закона за вероизповеданията трябваше да се прокара следният текст: "Регистрираните по този закон вероизповедания се освобождават еднократно от плащане на неплатените до влизането в сила на този закон - например до 31 декември 2018 г. - публични вземания по реда на чл.162, ал.2 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс, включващ и главници, лихви и разноски по тях."

Тогава депутатът от ДПС, който не е член на въпросната комисия, но присъства, Йордан Цонев пожела да направи едно важно уточнение, а именно - че това предложение е изготвено от Министерството на финансите по разпореждане на финансовия министър. Става въпрос за данъчна амнистия на всички вероизповедания за техните просрочени неплатени публични задължения към 31 декември 2018-а.

По-нататък Цонев обясни: "Доколкото въпросът е фискален, той е чисто фискален, по принцип не подлежи на съгласуване и обсъждане с вероизповеданията. Ако някое от тях не иска да ползва тази преференция, там изрично е записано от експертите на Министерството на финансите, че който иска да ползва данъчната амнистия, трябва да предприеме активни действия, т.е. тя не е пасивна, трябва да подаде съответното искане и така нататък. Пояснявам това, защото въпросът е фискален и той е решен от министъра на финансите."

Депутатът прави това разяснение, тъй като малко по-рано председателят на комисията от ГЕРБ Красимир Велчев е отбелязал поне два пъти, че има политическо решение по въпроса, без да е ясно кой го е взел, къде и кога. Цонев изрично посочва, че "въпросът не касае религиозни права, религиозни задължения и по никакъв начин не накърнява правата на религиозните общности. Ако искат, ползват тази данъчна амнистия, ако не искат, не я ползват - тяхна воля".

Представителят на ВМРО Искрен Веселинов настоява да получи информация какви са задълженията на отделните вероизповедания, но такава справка не е дадена. Тоест  през декември миналата година за първи път се прави опит да бъде прокарано това политическо решение, но неуспешно. Миналата седмица всъщност беше направен втори опит чрез съвместен законопроект на Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ, който в крайна сметка също се оказа без успех.

Колкото до стенограмата, тя показва, че опрощаването на милионните задължения на мюсюлманското вероизповедание е подготвено тихомълком. То просто е било отложено във времето и при затрудненото събиране на кворум в пленарната зала и зациклилата дейност на парламента пак е поставено на масата.

Има и още нещо. Уточнението на Йордан Цонев оставя неприятния привкус, че решението е взето някъде извън Народното събрание, а може би и извън Министерския съвет и е спуснато на депутатите за изпълнение. Ядосаният председател на НФСБ Валери Симеонов го казва в прав текст. "Много често, да не кажа винаги, когато има някаква непочтена сделка или действие, то се прикрива или под маската на секретност или на националната сигурност. В случая става въпрос за един некоректен длъжник, който продължително време не си плаща данъците. Сделката е между Борисов и Доган. Това решение не е съгласувано с "Обединени патриоти", което е елементарна коалиционна етика. Това решение е с натиск отгоре и с него държавата се отказва от вземания, които вече е постигнала със съдебни дела", подчерта Симеонов в началото на седмицата.

В този контекст не звучи никак добре изказването на финансовия министър Владислав Горанов по повод приетия на първо четене законопроект. "Размерът на сумата (бел. а. - опростените 8 млн. лв. на Главното мюфтийство)  е относително малък спрямо 40-те млрд. лв. приходи в бюджета". Горанов признава, че мюфтийството разполага с много имоти, които би могло да продаде и да си плати дълговете към държавата, но според него това е "изключително чувствителна тема". Отделен въпрос е дали тези, които пълнят държавната хазна, са съгласни с министъра. Особено на фона на фалиращи болници и непрекъснати кампании за набиране на средства за лечение на болни деца. Ненадейното извъртане на ГЕРБ пък сякаш идва да потвърди, че важните решения действително се вземат някъде другаде и че темата с имотите на мюфтийството не е чак толкова чувствителна.

С други думи, за да удържат властта, от ГЕРБ бяха готови да "платят" тези 8 млн. лв. от нашия джоб. Обществото обаче не бе склонно да преглътне мълчаливо "загрижеността" на властта за етническия мир и националната сигурност. Проблемът е, че утре кворум пак ще е необходим, че предстоят избори, после още едни...

Facebook logo
Бъдете с нас и във