Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЦЕНАТА НА КОНФЛИКТА

КОЙ ЩЕ ВЪЗСТАНОВЯВА СЛЕДВОЕНЕН ИРАК?В корпоративния свят войната е просто бизнес - бойните действия започнаха миналата седмица, реконструкцията започва през тази. Заплетената ситуация в Близкия изток не пречи на високопоставените държавни служители в САЩ, които вече подготвят първите договори с местни американски компании за следвоенното възстановяване на Ирак. По експертни оценки то ще погълне между 25 и 100 млрд. щ. долара - най-мащабната следвоенна спасителна акция след плана Маршал.Администрацията на Буш използва всеки удобен случай, за да изтъкне приликите между своя план за възстановяването на опустошения след шок и ужас Ирак и прословутата финансова помощ, представена в Европа след Втората световна война. Но възхищението пред прозорливостта и щедростта на управниците във Вашингтон бързо помръква от факта, че всъщност според официалното правителствено решение достъп до щедрия бюджет за реконструкция ще имат само американски корпорации. Още на 19 февруари 2003 г. щатската Агенция за международно развитие представи свой план, наречен Как ще изглежда Ирак след конфликта. Според разработката, реконструкциите неминуемо ще обхванат пристанището Ум Каср, международното летище в Басра, още три местни летища, електроцентрали, болници, училища, напоителни системи и около 2240 км пътища. През първите 60 дни след края на войната американците ще осигурят основна здравна помощ на 25% от иракското население. Частните банки в Ирак ще бъдат отново отворени до 18 месеца след победата на съюзническите сили, а шест месеца след ликвидирането на Саддам ще бъде възстановено нормалното водоснабдяване в 15-те основни иракски градове. В момента на дневен ред са търговете за предложените от щатското правителство първоначални възстановителни работи на стойност над 1 млрд. щ. долара. В началото на март американската Агенция за международно развитие (US Agency for International Development) покани шест водещи корпорации да наддавaт за този първоначален милиарден договор. Oказва се обаче, че точно те са и сред фирмите, натоварени с най-големи дългове и със съмнителни политически връзки. В периода 1995-2000 г. главен изпълнителен директор на първата поканена компания Халибъртън (Halliburton) е сегашният вицепрезидент на САЩ Дик Чейни. Тази фирма е дългогодишен правителствен любимец и е прибрала повечето тлъсти военни договори от Втората световна война до днес. Сред нейните странични източници на доходи са именно договори за реконструкция на държавни обекти като наскоро построения затворнически комплекс Гуантанамо за лица, заподозрени в терористична дейност. От май 2002 г. обаче щатската Комисия за ценни книжа и фондови борси разследва Халибъртън заради подозрения за надписани разходи по строителни и инженерни работи, извършвани между 1998 и 2002 година. Акционерите на компанията възнамеряват да изискат в най-скоро време и пълен отчет за предполагаемите сериозни бизнесвръзки на Халибъртън с Иран.Във вторник (25 март) бе съобщено, че компанията Келог Браун енд Руут (Kellogg Brown Root), подразделение на Халибъртън, е получила картбланш от щатското Военно инженерно подразделение да гаси запалените иракски нефтени кладенци и да възстановява нормалната работа на находищата. Стойността на договора засега не е съобщена. Изборът на американското Министерство на отбраната не изненада почти никого, тъй като и през 1991 г., след войната в залива, Халибъртън ръководеше пожарогасителните операции в Кувейт.Втората избрана корпорация е Бечел груп(Bechel Group), която е сред най-големите правителствени доставчици в САЩ. В момента членове на борда на директорите й са бившият държавен секретар на Съединените щати Джордж Шулц, Каспар Вайнбергер, министър на отбраната по времето на президента Рейгън, както и още няколко бивши високопоставени правителствени служители. Бечел е участвала в строителните работи на тунела под Ламанша и в почистването и замразяването на атомната електроцентрала в Чернобил след аварията през 1986 година. В момента обаче главният прокурор на щата разследва масачузетската компания, защото е надхвърлила с над 1 млрд. щ. долара бюджета си за изграждането на магистрали в Бостън и на тунела между Франция и Великобритания.Третата компания, включена в елитния списък, е регистрираната в КалифорнияФлуор(Fluor). Говори се, че тази фирма е тясно свързана с федералните разузнавателни служби и с Пентагона. В момента Флуор е ангажирана за изграждането на огромно нефтопреработвателно предприятие на руския остров Сахалин. Поръчката й е дадена от международен консорциум, включващ и нефтения гигант Ексон Мобил (Exxon Mobil). Калифорнийската компания разработва и находища на природен газ и нефт в Казахстан от името на друг голям консорциум, в който влиза Шеврон Тексако (Chevron Texaco). Четвъртата американска компания, поканена да наддава за тлъстия милиарден правителствен договор, е Парсънс груп(Parsons Group), един от най-яростните конкуренти на Бечел. Парсънс е извършила по-голяма част от възстановителните работи в Босна и Косово след военните операции там. Компанията е построила военния град Янбу в Саудитска Арабия и метрото във Вашингтон. Поне на пръв поглед тази фирма не е чак толкова обвързана с държавната машина на САЩ, въпреки че сегашният министър на труда и социалните грижи Илейн Чао е била член на борда на директорите й през 2000 г. - една година преди да бъде поканена в администрацията на Буш. Луи Бергер груп и Уошингтън груп интърнешънъл (Louis Berger Group) и (Washington Group International) са последните две компании, поканени да участват в първите мероприятия по възстановяването на следвоенен Ирак. Уошингтън груп претърпя сериозно преструктуриране след 2001 г., когато поиска защита от кредиторите си по Глава 11 от щатския Закон за фалитите. През 2002 г. компанията успешно излезе от процедурите по банкрута.Освен базисните договори за 1 млрд. долара щатската Агенция за международно развитие ще сключи поне още седем допълнителни споразумения с частни компании за реконструкция на разрушените летища и пристанища в Ирак. Единственото дълбоководно пристанище тук - Ум Каср оглавява задължителния списък. То бе завзето след тежки боеве от британски части и до осем седмици би трябвало отново да започне да функционира нормално. През него ще бъдат доставяни храни и хуманитарни помощи, както и армейски доставки и строителни материали. И в тома отношение работата е напреднала - щатската компания Стийвдоринг сървисиз ъв Америка (Stevedoring Services of America) спечели във вторник (25 март) договор на стойност 4.8 млн. щ. долара. Тя ще трябва да осигури нормален ход на хуманитарните доставки и да въведе ефективна система за контрол над кражбите и избягване на корупцията.Според специалисти от Агенцията за международно развитие обаче, споменатите дотук контракти са само върхът на айсберга в сравнение със сделките, които ще дойдат с края на войната. Ендрю Нациос, директор на агенцията, обяснява, че според оценки на частните компании и 50 трлн. долара няма да стигнат за истинското реконструиране на следвоенен Ирак. Той, естествено, отхвърля тези цифри като абсурдни - в крайна сметка, по негови думи, целта не е Багдад да се превърне в близкоизточното Парк Авеню. И все пак не бива да се забравя, че страната, все още управлявана от Саддам Хюсеин, има население от близо 23 млн. души, площ, колкото Франция, и по първоначални оценки нейното възстановяване ще отнеме поне 18 месеца.

Facebook logo
Бъдете с нас и във