Банкеръ Daily

Общество и политика

Цената на илюзорната стабилност ще нараства

От Обединените патриоти ще оцелее само един

Александър МАРИНОВ

 

Българският политически живот е давал не един впечатляващ пример на силата на любовта към властта и свързаните с нея облаги. За нея са били готови на всичко – погазвали са предизборни обещания, поругавали са партийни програми, сключвали са коалиции с довчера смъртни врагове. Търпели са нетърпими унижения и са забравяли непростими обиди.

В този смисъл продължаващото парадоксално коалиционно съжителство на т.нар. Обединени патриоти не е непознат феномен. Ако има нещо ново, това е как трите формации и техните лидери съумяват да оцеляват в кратера на вулкан, изригващ лава от непоносимост и омраза.

Вече не става дума само за лични отношения – партиите от „малката коалиция” отскоро се намират в жестока конкурентна битка за оцеляване. Резултатите от европейските избори подсказват тенденцията – в края на краищата вероятно ще оцелее само един. Другите двама ще трябва да платят цената за участието във властта. Тази конкуренция неизбежно ще се изостря и ще придобива все по-крайни форми, защото борбата е за един и същ, при това относително малък сегмент от българските избиратели. Вълната на симпатии към националистите у нас спада, най-вече в резултат на техните собствени дела.

Мнозина наблюдатели (а и хегемонът на управляващата коалиция) само свиват рамене и правят успокояващото заключение, че колкото и да се карат, патриотите няма да обърнат лодката, защото ще загубят много повече, отколкото биха спечелили. Ако говорим за умишлено предизвикване на правителствена или парламентарна криза, подобна прогноза вероятно е основателна. Още повече, ако отчитаме, че дори малката коалиция официално и окончателно да се разпадне (което е на път да се случи след низвергването на Сидеров), това няма автоматично да доведе до загуба на парламентарно мнозинство, което да крепи правителството във важните моменти. Тук желаещите да изпълняват функцията на „резервни гуми” са много. 

Но оцеляването на управлението (а то нищо друго не прави, освен да оцелява) е изправено пред редица други опасности, свързани със засилващата се конфронтация в редиците на малкия партньор. Преди всичко, политиката (особено в България и най-вече при субекти като съставляващите патриотите) не е предимно рационален процес. Всеки един от поредните скандали, които все повече напомнят махленски свади, може да извади ситуацията от контрол. Националистически обагрените „деца на лейтенант Шмид” си знаят мръсното бельо, а откак са във властта то едва ли е станало по-чисто. Развихрянето на канонада от „приятелски огън” става все по-вероятно с всяка поредна ескалация на противопоставянето. Каракачанов и Симеонов вече притиснаха Сидеров до стената и скоро той няма да има друг избор, освен да открие стрелба на поражение.

Между другото, призивите на лидера на „Атака” към премиера Борисов да вразуми разбеснелите се „партньори” съдържа видим нюанс на предупредителен изстрел. Подчертавайки колко е важно да бъде завършен мандатът на правителството, атакистите намекват, че това може и да не се случи именно заради зулумите на довчерашните съюзници. Струва си да обърнем внимание и на новите изявления на Сидеров по повод сделката с американските изтребители. Той намеква за злоупотреби и корупция, а във ведомството, оглавявано от Каракачанов, има много дертове в това отношение. „Атака” не може сама да предизвика парламентарна криза, но корупционен скандал – с лекота. Като имаме предвид обществената чувствителност по темата с армията и отбраната, а и неустановената ситуация в Европа, такъв скандал в този момент може да бъде крайно неблагоприятен за управляващите и лично за Бойко Борисов. Да не говорим за отражението върху предстоящите местни избори.

Поради тези обстоятелства можем да допуснем, че ГЕРБ и лично Борисов ще се опитат (макар и неявно) да потушат поредния пожар при партньорите. Но това няма да е лесно. Някои линии вече са преминати и връщането назад изглежда невъзможно. При това главните действащи лица в патриотичните скандали са по принцип непредвидими – днес ВМРО и НФСБ са се обединили срещу „Атака”, но кой може да е сигурен какво ще се случи утре?

Ситуацията се усложнява поради факта, че участниците в управлението са въвлечени в постоянния процес на всекидневните управленски дейности и поради това не могат да приложат една от класическите рецепти за разрешаване на конфликти – разделяне на враждуващите страни. На всички равнища в министерствата, агенциите и другите ведомства, в териториалните администрации и другите структури на властта са омесени квотите на представителите на трите партии от патриотичната коалиция. Те ежедневно трябва да взимат решения, да решават проблеми и съответно да поемат отговорност.

Именно тук се разраства до опасна степен конфликтността във всяко българско коалиционно управление. Колкото по-близо сме до края на мандата, толкова по-силно ще е изкушението политическата отговорност да се прехвърля на партньорите, да не говорим за непредвидимите рикошети на безбройните корупционни схеми. Дори при сравнително нормални отношения между участниците в управляващата коалиция това поражда задълбочаващи се проблеми. Достатъчно е да припомним последните две години от мандата на тройната коалиция, или лавината от скандали в последите месеци от живота на кабинета „Борисов 2”.

Посредническата роля на ГЕРБ за умиротворяване на разприте между съставите части на патриотичната коалиция ще бъде затруднена и от друго обстоятелство – Цветан Цветанов вече го няма, а той бе отработил ефективни механизми за справяне с подобни проблеми. Нито в парламента, нито в ръководството на партията засега се очертава негов пълноценен заместник, а и очевидно Борисов има намерение да разпредели властта между повече хора, за да не допусне рецидив на проблема с бившия Втори. Но това по неизбежност означава все по-често на него лично да му се налага да разтървава Каракачанов, Симеонов и Сидеров.

Премиерът обича ролята на последна инстанция, която раздава правосъдие и решава проблемите. Но в дадения случай става дума за неприятни проблеми, чието трайно и позитивно решение е по принцип невъзможно, а и не носи никакви репутационни ползи. Борисов трябва да крепи видимостта на стабилност на правителството поне още известно време и за това му е нужна поне някаква видимост на разбирателство в управляващата коалиция. Цената за поддържането на тази илюзия обаче ще нараства, вкл. за него лично, защото ще трябва персонално да взима страна в споровете. А това означава да започне да събира конкретни негативи. Опитите за прехвърляне на задачата към председателя на парламента и решаването й с процедурни инструменти са палиативна стъпка и скоро ще има нужда от друг тип намеса.

Накрая, най-важното. Поддържането на позитивни работни отношения между участниците в една управляваща коалиция не е самоцел, а необходимо условие за ефективно изпълнение на програмата и политиките на управлението. Като отчитаме, че програмата на кабинета е тотално забатачена, всякакви опити ситуацията да бъде поне отчасти поправена, ще се натъкнат на непоправимо влошените отношения между участниците, всеки от които скоро ще започне да търси подходящата изкупителна жертва.                       

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във