Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЦЕЛЕЙКИ СЕ В КОСТОВ, ОКТАЙ НАТОПИ И СВЕТОВНАТА БАНКА

Сто и петдесет милиона долара са много пари. Толкова ни отпусна през 1991 г. Световната банка по заема SAL. Седем години по-късно, в четвъртък миналата седмица, депутатът от ОНС Осман Октай оповести пред журналисти, че е предал на Главна прокуратура, на Националната следствена служба и на парламентарната комисия Антимафия папка с документи за извършени нарушения по усвояването на този заем. Депутатът не пропусна да отбележи, че по това време финансов министър е бил сегашният премиер Иван Костов, който е оглавявал и съвета на директорите на ДФРР. Че Октай малко е надценил финансовите и юридическите си познания, се разбра и от изявлението на главния прокурор Иван Татарчев.


Всъщност едва ли и истинските намерения на депутата са били да разкрива нарушения и нарушители. За това си има компетентни органи, които далеч по-добре могат да се ориентират в механизма за ползването на парите, отпуснати ни по онова време от Световната банка. Въпросните 150 млн. щ. долара бяха предоставени по заема SAL за закупуване на петрол, тъй като през 1991 г. България бе обхваната от бензинова криза. Схемата на Световната банка за ползване на кредита предвиждаше Нефтохим и Плама да проведат, по одобрена от нея методика, търгове за доставка на петрол. Спечелилите търга трябваше да доставят танкерите до пристанище Бургас и след като представят необходимите документи, Световната банка да преведе парите по сметките им в чужбина. Банката оформя платените от нея суми като кредит, отпуснат на ДФРР, а той от своя страна задължава сметките на двете рафинерии със същите пари, които има да плаща на международната финансова институция. Така в крайна сметка Нефтохим и Плама се превръщат в длъжници на ДФРР, а той на Световната банка. Дори и за Осман Октай би трябвало да е ясно, че при тази схема парите по SAL никога не са влизали в България и такова е било изискването на кредитора.


Реално движение на парични потоци по сметки е имало в случая, когато през Химимпорт няколко търговци - в това число и чуждестранни, са доставили петрол за около 60 млн. щ. долара, преди да е получено одобрението им от Световната банка. Танкерите пристигат, банката обаче отказва да плати на тези търговци и те не разтоварват петрола. Разбира се, докато корабите стоят на пристанището, рафинериите са принудени да плащат наказателни такси за престоя. Тогава БНБ отпуска на рафинериите тримесечен заем и след това няколко месеца наред експертите й от управление Валутни операции кръстосват между Централната банка и Бургас за оформянето на необходимите документи.


Впоследствие вносителите бяха одобрени от Световната банка, която завери сметките на БНБ с похарчените от нея 60 млн. щ. долара. Същата сума международната финансова институция оформи като кредит на ДФРР, а той от своя страна задължи сметките на рафинериите. През 1993 г. тази част от схемата по усвояването на заема SAL предизвика щурма на баретите в сградата на Химимпорт. В парламента пък бе съставена специална анкетна комисия начело с Верджиния Велчева, която трябваше да се занимае със случая около Химимпорт и заема SAL. Комисията тогава не откри извършено престъпление. Това, разбира се, не попречи на някои медии да твърдят, че резултатите от ревизията се потулват.


Сега г-н Октай, изглежда, не съзнава, че с обвиненията си за отклонения на пари по заема SAL индиректно засяга и Световната банка, защото подобни нарушения не биха могли да се извършат без нейното съгласие. Но това е обяснимо, защото ефектът, който преследва Осман Октай, е само за консумация на българите.


В историята, разказана от депутата, са любопитни няколко неща. Откъде разполага той с въпросната документация, след като сам признава, че канцелариите на правителството и парламента са отказали да му я предоставят? На всичко отгоре Октай обяви, че притежава още информация за злоупотреби, в които са замесени и други политически личности. Защо тогава за начало на атаките си е избрал именно министър-председателя Костов? И не на последно място - какви конкретни резултати очаква разобличителят?


Аз защитавам българския данъкоплатец, без да се вживявам в ролята на правораздавател - гордо заяви Октай. - Ограбването на българския народ продължава, време е да се потърсят конкретни отговорности. Защо обаче точно днес е време, а не когато Любен Беров управляваше с мандата на ДПС, депутатът не обяснява. Във всеки случай аргументът му аз съм един от създателите на ОДС, очакванията ми тогава бяха големи, но още по-голямо е разочарованието ми днес, не звучи сериозно.


В случая депутатът Октай твърди, че ДПС не е ангажирано с инициативата му, че действа единствено от свое име. Ако това е така, не беше ли по-логично първо да напусне парламентарната си група, както заяви преди време, и едва тогава да потърси възмездие за провинилите се държавници?


Че става дума за атака срещу правителството на Иван Костов, за опит да се реализират нечии политически амбиции, е ясно. Озачадаваща е само несръчността на този опит.

Facebook logo
Бъдете с нас и във