Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЦЕФТА НЕ Е ТОВА, КОЕТО БЕШЕ

Има ли смисъл Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА) да продължи съществуването си? Това като че ли беше ключовият въпрос, на който трябваше да отговори проведената през седмицата в София годишна среща на правителствените ръководители на страните участнички в организацията. Както е известно, в началото на май тази година след присъединяването на Полша, Чехия, Словакия , Унгария и Словения към ЕС, те се оттеглиха от споразумението, подписано през 1992-ра в полския град Краков. Така в оприличаваната от мнозина като преддверие към Евросъюза ЦЕФТА остана само триото България, Румъния и Хърватска. Опасенията, че през следващите няколко години тя ще се обезличи, се подсилват и от факта, че София и Букурещ също са с единия крак в общността и ще трябва да напуснат споразумението през 2007-а. Въпреки тези съвсем основателни страхове обаче участниците в софийската среща демонстрираха оптимизъм относно бъдещето на организацията. В заключителната декларация на форума беше отбелязано, че вратите на ЦЕФТА остават отворени за нови държави от региона. Определено документът би имал много по-голяма тежест, ако под него стояха подписите и на премиерите на Румъния, Македония и Хърватска. Но по една или друга причина те не пристигнаха в нашата столица. Все пак постигнатото съгласие за присъединяването на Македония към ЦЕФТА може да се приеме като стъпка към изпълнение на заложените в декларацията цели. А вече съвсем отделна тема е доколко формирането на балканския търговски квартет между София, Букурещ, Загреб и Скопие ще донесе и реални икономически облаги за страната. Анализът на данните за външнотърговското ни салдо за периода 1999-2003 г. (т.е времето след присъединяването ни към ЦЕФТА до нейната трансформация) показва, че България не се е възползвала в максимална степен от либерализацията на търговията в региона. Така например през 1999-а отрицателното ни салдо спрямо държавите от организацията е било в размер на 163.9 млн. долара, а в края на 2003-а достига 370.7 млн. долара. Показателен за конкурентоспособността ни през това време е и фактът, че вносът от Полша, Чехия, Словакия, Унгария и Словения неизменно превишава износа на български стоки за техните пазари. За сметка на това в момента България се оформя в нещо като регионален лидер в търговията с Румъния, Хърватска и Македония. По данни на Министерството на икономиката през първите осем месеца на 2004-а стокообменът ни с Румъния възлиза на 496.4 млн. долара (с около 200 млн. долара повече спрямо същия период на 2003-а), като експортът надвишава с 8.7 млн. долара вноса от тази държава. Положителното салдо в търговията ни с Хърватия за осеммесечието на 2004 г. пък е в рамките на 10.606 млн. долара, а с Македония възлиза на 96.4 млн. долара. Като цяло обаче относителният дял на партньорите от ЦЕФТА в общия ни стокообмен е нисък - 8 на сто. Помолен да коментира тези цифри за БАНКЕРЪ, премиерът Симеон Сакскобургготски отговори в стил: да гледаме положително на нещата. Според него всяка една статистика е относителна и това, което за журналистите изглеждало обезпокояващо, за политиците можело да се приеме като насърчаващо за решаване на проблемите.А те никак не са малко, поне що се отнася до уточняването на критериите, по които ще става разширяването на ЦЕФТА с държави от Западните Балкани. По думите на координатора на Пакта за стабилност в Югоизточна Европа от българска страна Милен Керемедчиев, сериозна пречка в това отношение е залегналото в учредителния устав на споразумението изискване кандидатките да членуват в Световната търговска организация и да имат подписани споразумения за асоцииране с Европейския съюз. По този начин се ограничава възможността за приемането в ЦЕФТА на Сърбия и Черна гора и на Босна и Херцеговина. Интересното в случая е, че те хем попадат под натиска на Евросъюза за реализирането на лансираната в рамките на Пакта за стабилност идея за изграждане на обща зона за свободна търговия в Югоизточна Европа, хем съществуват нормативни проблеми за изграждането на този минипазар. Това до голяма степен обяснява и защо единствената подадена молба за присъединяване към новия формат на ЦЕФТА е на Албания.

Facebook logo
Бъдете с нас и във