Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЦАРСКОТО БИНГО С ИЗБОРНОТО ТОТО

От миналата седмица леви и десни политически сили се канят да дадат на съда царската томбола за изборите. През тази седмица ОДС и БСП вече го сториха и хвърлиха в смут Върховния административен съд, който се чуди как да образува дело по непубликувано министерско постановление. За пред Темида всички обясняват, че работата не е толкова в лотарията, а в шестте милиона лева, които правителството решило да задели за подобни изборни работи, без да се допита до Централната избирателна комисия. Парите, впрочем, също ги притесняват. От БСП имат такива силни притеснения, че са решили да занимаят с тях не само съда, а и целия парламент. От друга страна, през изминалите дни колчем някой ляв или десен политик си отвореше устата, все лотарията в изборния ден му беше на езика. От ревност ли, че нито сините, нито червените се досетиха за това нестандарнто забавление в скучновата кампания, от що ли, но всички хукнаха да бранят избирателя от хазарта. И от неправителствения сектор се обадиха, че туй с томболата било световна практика, ама не било редно да го прави правителството, а те, ен джи о-тата, по най-безкористен начин трябвало да мотивират и стимулират избирателя да гласува, ама без да му манипулират вота, както щяло да стане. Да ги пита човек като любопитно наблюдаваха толкова избори у нас през последните 15 години, защо не го предложиха, като са толкова вещи в световната практика. Може би защото споменатите шест милиона лева тогава никакви не се виждаха?Отгоре на всичко никой от недоволните май не се усети каква реклама всъщност направи на царя и на томболата. Всички отчитат, че българинът в последно време не ще да гласува, ама някак не им се иска да си признаят защо. Вкупом се надпреварват да разправят, че томболата профанизирала и опорочавала изборите и правела вота консуматорски, а не разумен и политически. Че и популистки отгоре. А не е ли популизъм да обещаеш на ромите от столичния квартал Факултето, че ще им разсрочиш сметките за тока, както стори във вторник лидерът на БСП Сергей Станишев? Или да речеш на други такива роми, но от пловдивския квартал Столипиново, че ще премахнеш въведения след системно неплащане на сметките режим на електричеството, както го направи Ахмед Доган? От друга страна, личи страхът не толкова от хипотетичните нарушения на демократичността на вота и на правата на избирателите, колкото да не би НДСВ да се облагодетелства от нестандартното си начинание. А тя няма как да не се облагодетелства - от ниска избирателна активност печелят партиите с твърд електорат като БСП и ДСБ, които преразпределят гласовете на негласувалите. Но това е стандартна политическа сметка, която се прави от десетилетие и половина. А и политическите сили и наблюдателите трябва да страдат от сериозно недоглеждане, ако не са забелязали как целенасочено и отдавна жълтите прокарват намерението си да накарат повече хора да гласуват. В което, честно казано, няма нищо осъдително. Дори напротив.По-любопитното е как една сравнително млада партия, каквато е НДСВ, за кратко време се превърна в добре смазана политическа машина, която върви към своята цел. И използва собствените си ресурси и ресурсите на държавната власт, за да я постигне. И проявава гъвкавост, като тества идеите през медиите, за да види реакцията както на опонентите си, така и на обществото. Още в началото на седмицата от правителството обявиха, че ще се съобразят с препоръките на ЦИК и томболата ще бъде след приключването на вота. Същия ден вдигнаха мизата и подхвърлиха идеята за автомобил като голямата награда за гласоподавателя ентусиаст. Жълтите отдавна и открито са прегърнали призива Просто гласувайте и с лотарията просто искат да го направят по-реален. И на ползу роду и главно за своя полза, разбира се. Което е нормално поведение за една политически сила. Те разчитат на максимално широка електорална подкрепа и я търсят на вече разработена територия. Призивите хората да гласуват звучат по време на всяка кампания, но някак си с половин уста, изречени от политиците и повторени от медиите. Всичко, казано през последните 15 години за свещеното демократично право на свободен вот, изглежда като клише на фона на реалните предметни царски оферти. Групата на негласуващите е разнолика, но в България току-виж се оказало, че групата на любителите на всякакъв вид игри на щастието е по-голяма. Познайте обаче дали народът ще хукне да гласува за тези, които след като му пуснаха мухата с изборното тото, вдигнаха шумотевица и го забраниха. Така че нищо чудно избирателят да даде на царя и на партията му любовта, която получават Къци Вапцаров и водещите на Треска за злато, със или без лотарията. Или ако все пак това се случи, да съчетае привързаността си към Азис, към батето Славков или към актьора Баташов с надеждата за нов мобилен телефон. Или да получи поне един часовник вместо празни обещания, скучни дебати и досадни предизборни хроники. Кой знае?Пък тези, които си мислят как духовните висоти на свободното волеизлияние са подменени с ниски материални страсти, да си припомнят, че и те са разпъвали някой и друг мандат бедния избирател между духовните висини на обещанията и материалната принизеност на управлението си. Така по-лесно ще си отговорят на въпроса защо българинът е склонен да се откаже от правото си на вот. Ами защото доста пъти го е давал на принципа на тотото и всеки път е ставал пишман.

Facebook logo
Бъдете с нас и във