Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЦАРСКИЯТ ОРКЕСТЪР ЗВУЧИ МЕЖДУ ВАЛСА И ЧАЛГАТА

Разбулената мистерия около царските листи, въпреки очакванията, породи далеч повече въпроси, отколкото удивителни. Действително ли това са достойните изпълнители на царските послания? Способни ли са те успешно да се конкурират с опитните апаратчици от Позитано 20 и от Раковски 134? Ще се окажат ли в състояние да сдържат личните си амбиции в сянката на височайшата особа? И наясно ли е кадровият щаб на НДС II със скелета в гардероба, който мнозина от тях ще донесат и в депутатските си квартири? Това не са лесни въпроси. Но фактът, че царските хора оформиха внушителна депутатска дружина за броени часове, напомня за класическите уестърн-истории от типа на Великолепната седморка. Където добрите изведнъж правят страхотен екип и попиляват лошите с точна стрелба и хитри трикове. Целият проблем на подобни сюжети е, че изглеждат добре само на кино. В баналната политическа действителност

многото герои носят малка полза

Още при първия прочит на царските листи става ясно, че те залагат повече на външния блясък, отколкото на опита и целесъобразността. Кандидат-депутатите зад бялата бюлетина с две жълти ивици, които имат политически опит или поне близка до политиката професионална подготовка, се броят на пръстите на едната ръка. Ако изключим неуморимия парламентарен гастрольор Венцеслав Димитров, останалите лидери в избирателните райони трудно могат да се похвалят, че някога са надничали в политическата кухня. Още по-малко пък се е случвало да приготвят някакво законодателно ястие. Като изключим може би университетските професори Огнян Герджиков и Георги Петканов. Макар че експертната дейност е нещо твърде различно от реалната политика. Но какво да кажем за телевизионните дами Милена Милотинова, Диляна Грозданова и Юлиана Дончева, за женската лидерка Весела Драганова, за силистренската адвокатка Маргарита Славова? Как ще се държи като политик или министър екстравагантният Соломон Паси? На какъв език ще си говорят актьорите Коста Цонев и Явор Милушев с финансиста Николай Василев? За съжаление управлението на една държава не прилича на университетски курс, на новинарска емисия, на съдебно заседание или на театрална пиеса. Без да се омаловажават постиженията на всеки един от царските кандидат-депутати, те трябва да се оценят с разумна доза здрав разум. А този здрав разум подсказва, че не е проява на мъдрост да се изгони лекарят, а хирургическият скалпел да се даде на счетоводителя или на учителката по пеене. Колкото и симпатични да са ни те.
Липсата на политически опит и подготовка не е единственото опасение, което може да се отправи към списъка с царските имена. Целта да се издърпа електоралното килимче изпод другите партии-конкуренти чрез издигането на популярни имена изглежда оправдана. Но тя най-често отвежда до горчивия извод, че

многото солисти не правят оркестър

Сформирането на една ефективна парламентарна група изисква определена йерархия на влиянията. Тоест необходимо е да съществува единен и признат от останалите членове връх, с чийто авторитет те ще се съобразяват. Но Симен Сакскобургготски предпочете да не се включи в депутатския списък. Ако не изневери на досегашната си психологическа характеристика, едва ли би приел и пост в изпълнителната власт. Ролята на кукловода обаче не изглежда най-достойната в създалата се ситуация, особено когато неминуемите неуспехи ще трябва да се поемат от онези, които ще бъдат в светлината на прожекторите. В такъв случай евентуалната парламентарна група трябва да се оглави от някого. Но кой от всички кандидати има достатъчно авторитет и лидерски качества, за да осъществи това? И да съхрани процарския парламентарен екип в цялостен вид. Задачата никак не е лесна, след като дори авторитарните методи на Иван Костов не успяха да запазят синята парламентарна група от разпад в 38-ото Народно събрание.
В пълна мъгла засега тънат и

предизборните послания на НДС II

Какво ще се каже и как ще се каже е нещо много важно за избирателя, дори когато емоционално симпатиите му са ориентирани в определена посока. Скромността и сдържаността са похвални, но не и когато се задават избори. Ще успеят ли Емил Кошлуков, Мирослав Севлиевски, Максим Димов и останалите царски шамани без необходимия практически опит в провеждането на подобни мащабни предизборни кампании?
Има и още нещо, което също трябва да се съобрази. То е, че основните опоненти на НДС II и отляво, и отдясно едва ли ще проявят снизхождение към политиците-прощапулници от движението. И коалицията на СДС, и тази на БСП има какво да губят. Което значи, че няма да спазват докрай правилата на политическия феърплей. А ако съдим по темперамента и припряността на Кошлуков и компания, никак не изглежда невероятно да бъдат примамени в компроматен капан. С една дума, твърде много са аргументите, които навеждат на извода, че оттук до 17 юни пътят на царските хора няма да бъде постлан с рози.
Опитът от досегашните избори показва, че основните политически играчи, независимо колко неблагоприятно за тях са се стекли обстоятелствата, в последните седмици и дни успяват да мобилизират от 15 до 20% от избирателите, които твърдо гласуват за тях. Това най-често става за сметка на по-малките и по-новите образувания. А и примерът от други централно- и източноевропейски страни потвърждава, че емоционалната подкрепа за новите политически субекти е неустойчива и бележи тенденция към охлаждане с приближаването на изборния ден.
Ето защо си заслужава да се почака с раздаването на лаврите. Не само защото българинът не обича да казва всичко, което му е на ума. А преди всичко защото знае какво стана, след като даде властта на Жан Виденов през 1994 и на Иван Костов през 1997.
Не че не може пак да допусне грешка. Но е глупаво да греши все по един и същ начин.

Facebook logo
Бъдете с нас и във