Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЦАРСКАТА ПАРТИЯ СЕ ЕМАНЦИПИРА ОТ ЦАРЯ?

Кратката демократична история на България не помни толкова драматично партийно раждане. Още от 8 април 2001 г. НДСВ се гърчи в родилни мъки, но отрочето все не вижда бял свят. Този път за дата на светлото събитие е нарочена следващата събота (26 януари). Според част от акушерите, мърдане вече няма да има. Въпреки мърморковците НДСВ най-сетне ще попълни следващия ред в дългия списък на българските партии.Идеята от общонационално движение НДСВ да се превърне в тривиална политическа организация определено не принадлежи на лидера Симеон Сакскобургготски. Нещо повече - той се е противил на партийната формула още преди да вземе решение за окончателно връщане в страната и за влизане в политическия живот. Вдъхновителят и радетелят на партийността от самото начало е Пламен Панайотов. Неуспешният първи устав, който даваше свръхконституционни правомощия на председателя Симеон Сакскобургготски и поради това провали регистрирането на партията преди парламентарните избори всъщност е само опит на Панайотов да спечели бившия цар за идеята си.Близо до ума е, че новият устав няма да прилича много на предложения през април провален вариант. Впрочем още тогава по-подозрителни наблюдатели се усъмниха, че перфектни юристи като авторите на документите за регистрация на НДСВ могат да допуснат такива лаишки грешки. Но гафът мина по сметката на съда. Тъй или инак, запознати с иначе ревниво пазения в тайна нов документ твърдят, че правомощията на лидера на партията ще бъдат значително окастрени. До степен, превръщаща Симеон Сакскобургготски в обикновен партиен водач, подвластен на интригите и апаратните игри, съпътстващи живота на всяка партия, чийто лидер се избира. Това е и аргументът на голяма част от царските депутати поне засега да не подкрепят пререгистрирането на НДСВ. Те не желаят нито царят да се превърне в политик, нито те самите да се станат от царски - партийни депутати. Според Явор Милушев например, това значително ще принизи ролята на Симеон Сакскобургготски в обществото. По подобен начин разсъждава и съпредседателят на коалицията НДСВ и главен секретар на движение за национално възраждане Оборище Тошо Пейков. Колкото повече наближава нарочената дата, толкова по-шумни и нервни стават броженията в парламентарната група. Все повече стават и депутатите от НДСВ, които събират смелост да заявят на всеослушание негодуванието си срещу натиска, който приближени на Пламен Панайотов им оказват, за да приемат партийната трансформация. Емил Кошлуков пръв се охрабри да заяви на заседание на парламентарната група, че Пламен Панайотов заслужава да бъде свален от поста. Според самия Кошлуков обаче, това няма да оправи проблема. Недоволство от кръга на Панайотов и Герджиков демонстрира и колежката му Нонка Матева. Тя смята, че избирателите категорично биха отхвърлили идеята НДСВ да стане поредната партийка. Хората не искат партия, твърди шампионката по стрелба и предлага да се проведе анкета сред електората. Кой иска партия, кой определя дневния ред? - риторично пита Матева, но не дръзва чак дотам, че да даде отговор сама. Ясни намеци за натиск не само върху депутатите, но и върху самия премиер журналисти долавят в разговорите с голяма част от представителите на мнозинството. Почти всички са убедени, че самият Симеон Сакскобургготски не би желал да партизира нито идеите си, нито влиянието си, нито личността си. От друга страна обаче, депутатите му подозират, че премиерът е притиснат в ъгъла от някого или от някакви обстоятелства и е склонен да приеме партизирането. Но кой е толкова силен, че да упражнява подобен натиск върху лидера? Никой не желае да отговори на този въпрос. Отговорът не и толкова лесен. И едва ли се съдържа само в конституционното устройство на България или пък в отделни личностни влияния.Пламен Панайотов, колкото и важен да изглежда в ролята си на председател на мнозинството, едва ли може да се похвали чак с такова влияние върху решенията на Симеон Сакскобургготски. Най-често подозренията на царските депутати се отправят към регента Стоян Ганев. Преди няколко седмици обаче самият Ганев сподели, че не разбира хората, които настоявали НДСВ да се превърне в партия. Целта на всяка партия е да вземе властта. След като движението е постигнало това, без да е партия, защо да се трансформира сега? с недоумение пита директорът на премиерския кабинет. Част от царските депутати са склонни да приемат тази заявка само като поза. Ганев няма какво друго да каже, е тяхната теза и зад нея се крие намек, че всъщност е важно не какво се говори, а какво се мисли. Дали обаче подозренията на депутатите съвсем преднамерено не са отправени към грешен адрес? Какво показва непретенциозен анализ по принципа На кого е изгодно?.Ганев може да е истинският вдъхновител на партийната трансформация, но може и да не е. Още повече че той не само не би спечелил нищо от създаването на новата структура, но със сигурност позициите и влиянието му ще бъдат силно ощетени. Стоян Ганев е бялата сянка на Симеон Сакскобургготски. Ако самият той не влезе в ръководството на партията, а това засега не се предвижда, влиянието му над организацията ще се простира само до влиянието му над царя. От своя страна Сакскобургготски ще бъде просто един политически лидер, зависим от капризите на избора и апарата, и затова без особени правомощия и без гарантирано бъдеще. Какво от амбициите си би могъл да постигне Ганев чрез него?И все пак кой бърза да превърне националното движение на премиера в партия? Явно тези, които изгарят от нетърпение да впрегнат Симеон Саксобургготски в тесния партиен хомот. А защо?Идват решаващи времена. Ще се разпродават последните, но и най-апетитните държавни предприятия. Много интереси участваха във финансирането на кампанията и подготовката на парламентарната победа на НДСВ. Ако всички трябва да бъдат удовлетворени, полагащите се хапки ще бъдат много малки. Скандалът в Булгартабак, независимо от опитите да бъде приглушен, потвърди, че когато всички са канени на трапезата, нещата не вървят. Апетитите са големи и затова всеки би се радвал да се добере сам до финала. Някои лобита очевидно трябва да бъдат ликвидирани. А за тази цел се изисква строга ръка, желязна дисциплина и ясен партиен интерес. Симеон Сакскобургготски може и да не се нуждае от партия, но интересите, които стоят зад такава структура и нейните идеолози, имат вопиюща нужда от нея. И ще си я направят. А ако това не се харесва на премиера, проблемът си е негов. Вестник БАНКЕРЪ научи, че шефът на парламентарната група Пламен Панайотов вече е решил да не кани в новата формация хората на съпредседателите на коалицията НДСВ Весела Драганова и Тошо Пейков. Нищо чудно скоро да се сети, че може да мине и без нейния лидер Симеон Сакскобургготски.Самият премиер мълчи. Не коментира. Не се среща с депутатите, не изслушва мненията им по проблема. А те всички точно това очакват. Около двадесетина души се колебаят дали да участват в сценария на 26 януари с плахата надежда, че скорошна категорична намеса на Симеон ще им помогне да вземат решение. Засега обаче царят царствено мълчи. И какво ли може да им каже? Самият той не е много наясно с развитието на партийната интрига. Уставът е попаднал в ръцете му едва в началото на тази седмица. По всичко личи, че задачата му е по-скоро да го легитимира, отколкото да даде някакви оценки или предложения. Същата роля ще му бъде отредена и в партията. А много скоро ще разберем и кой и какво го принуждава да я приеме.

Facebook logo
Бъдете с нас и във