Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЦАРСКАТА МИСИЯ: ВТОРИ ДУБЪЛ?

Един призрак броди из България - призракът на втория премиерски мандат на Симеон Сакскобургготски. Това не е перифраза на Маркс и Енгелс, това е българската действителност.На пръв поглед предположението, че царят-премиер може да остане на поста си след бъдещите, избори доскоро изглеждаше лишено от аргументи. Достатъчно е да припомним, че през първите три години на днешното управление всички (освен най-преданите царисти и от време на време - столичният кмет Софиянски) тълкуваха издигането му на върха на българската политика като злощастна ирония на съдбата, като фатална грешка на дезориентирания български избирател, която никога няма да се повтори. Управлението бе остро критикувано и отдясно, и отляво, дори от фактически участващата във властта БСП. За премиера се говореше критично, а словесните му изяви бяха любим повод за ирония и насмешка. Ето само някои мнения, изразени по повод първата годишнина от управлението на кабинета Сакскобургготски през 2002 година. В официалния политически анализ на СДС тогава се прави изводът, че нито едно от ключовите обещания на Симеон Сакскобургготски не се реализира. И още: Симеон Сакскобургготски върна наследниците на БКП на всички нива на управлението на страната. Една година след изборите НДСВ реабилитира БСП - днес тази партия е управляваща и носи пряка отговорност за политиката на мнозинството, а нейни водещи кадри се настаниха в управлението и определят политиката на правителството. Едвин Сугарев, тогава заместник-председател на СДС, бе още по-категоричен: Колкото по-рано се свърши с този режим, независимо от нашите политически интереси, ще е най-добрият избор за България. Малко по-късно, по повод половината от прословутите 800 дни на премиера, лидерът на БСП Сергей Станишев формулира позицията на партията си така: Чудото на Симеон не се сбъдна. Илюзиите се изпариха. Левицата е на ход. Да си свършим добре работата. Дори Стефан Софиянски, който не криеше симпатиите си към управлението, бе принуден да увърта на въпрос за оценката му: След едно по-трудно начало вече има някои очевидни резултати. А има и сериозно поети съвсем конкретни ангажименти, които, ако бъдат изпълнени, мисля, че ще има доста добро развитие за страната.Канонадата от критики, отправени лично към царя-премиер по повод изтичането на злополучния 800-дневен срок, за който той обеща, че ще промени България, беше направо страшна. Тогава към края на 2003-а и особено след неуспешните за НДСВ местни избори изглеждаше, че експериментът Симеон Сакскобургготски върви към своя политически финалНо с навлизането в последната, четвърта, година от мандата се засилва усещането, че ветровете са сменили посоката си. И по-точно, че някъде зад кулисите на политическия живот става нещо, което тайно и полека за пореден път може би ще разпредели по неочакван начин ролите в поредната българска драма.Всъщност никой от опозицията (освен Стефан Софиянски) до днес не се е произнесъл открито в подкрепа на втори премиерски мандат за Симеон Сакскобургготски. Нещо повече, почти всички се кълнат, че няма да допуснат това. Но тъкмо в упоритото отричане на тази възможност има нещо гнило. Защото в същото време основните политически сили (с изключение на ДСБ, ДП и поддръжниците на Анастасия Мозер в БЗНС-НС) сондират почвата и разгръщат подготовка за евентуална коалиция с НДСВ. Тъкмо тук, както се казва, е заровено кучето. Защото за всеки трезвомислещ човек е ясно, че ако НДСВ се окаже желан и нужен коалиционен партньор, първото и най-важно условие на царската партия ще бъде запазване на премиерския пост за нейния лидер. Иначе казано, ако по силата на политическата необходимост се стигне до управленска коалиция с НДСВ (независимо дали тя ще бъде десноцентристка или левоцентристка), това означава почти неизбежен втори мандат за днешния министър-председател. Едно второ място на царистите на предстоящите избори (което съвсем не изглежда невъзможно днес) ще увеличи значително вероятността от сбъдването на този сценарий.Както отдясно, така и отляво обаче тази игра се развива подмолно, със скрити ходове и пряко се вплита в изострящите се борби на различните претенденти за лидерство и други вътрешнопартийни лобита. В десницата процесът придоби сравнително ясна персонализация, като редица известни политически фигури (в това число доскоро непримирими противници на царя като Едвин Сугарев) започнаха да подготвят почвата за втори царски мандат чрез аргументиране на очертаващата се неизбежна коалиция с НДСВ и ДПС. Тази линия на поведение обединява групата, която очевидно се готви да изяви претенции към поста на Надежда Михайлова. Петър Стоянов например, макар да изключва варианта СДС да се яви съвместно на изборите с НДСВ и ДПС, смята, че десните партии няма да вземат повече от 20% на следващите избори и затова съвсем естествено е да мислят за следизборно коалиране с НДСВ и ДПС, за да попречат на БСП да поеме управлението. Същата теза, макар и по-завоалирано, защитава и Филип Димитров, според когото схващането за НДСВ и ДПС като за врагове на СДС е мит от времето на Иван Костов. Колкото до лидера на СДС Надежда Михайлова, тя отчита нарастващата вътрешна заплаха, но същевременно е принудена да се съобразява със заявената негативна позиция на Европейската народна партия към сегашното управление. Затова в поздравлението си пред конференцията на Движение Гергьовден миналата неделя тя изрично добави недопускането на втори мандат на Симеон Сакскобургготски като основна цел на дясното обединение (наред с възпирането на властовите амбиции на БСП). Отляво никой не говори открито за втори мандат за царя, но тези, които играха важна роля за неговото връщане в България и идване на власт, се подготвят да заемат ключови позиции. Те ще им позволят да имат важен и дори решаващ глас при обсъждането на една бъдеща сложна конфигурация, когато може би БСП ще бъде принудена да прави тежки компромиси в името на властта. Това, което силно бие на очи, е дивният разнобой в официалните становища на видни леви политици. На въпрос дали е възможно участие на БСП в правителство начело с днешния премиер, през юли тази година Румен Овчаров отговаря, че в политиката всичко е възможно. Само три месеца по-късно заместник-председателят на БСП заяви, че политическата мисия на Симеон Сакскобургготски приключи и че категорично за нас не е реална перспективата му за премиерския пост. Още по-показателно е лъкатушенето на лидера на партията Сергей Станишев, който в рамките на три дни първо заяви за в. Дума, че твърде прибързани са категоричните прогнози, че ще управляваме съвместно с НДСВ, а в още по-голяма степен, че еди-кой си министър ще остане и в едно бъдещо управление на левицата, а после пред агенция Ройтерс оповести, че БСП обмисля за бъдещи коалиционни партньори НДСВ и партията на българските турци ДПС, ако целите им след изборите съвпаднат. Поради което с недоверие се приемат и последните му изявления, сочещи НДСВ за противник номер едно на социалистите...Нещата напълно се объркаха след изявлението на икономиста Димитър Иванов, съветник на президента Първанов, според когото няма алтернатива на управлението на Симеон Сакскобургготски и по същество на политическата писта има само един сериозен политически играч, липсата на конкуренция прави неговото чувство за сигурност още по-голямо, а неговите малки успехи - още по-значими.Интересното е, че и отляво, и отдясно се прилага идентична, огледална логика. Отдясно се налага тезата, че за да се спре походът на БСП към властта, е нужен компромис с НДСВ и царя. Отляво завоалирано се подготвя вариантът (ако БСП не спечели абсолютно или близко до абсолютното мнозинство), че това ще е единственият начин партията да не остане още четири години извън борда на властта, което ще е фатално - ако не за цялата партия, то поне за днешното й ръководство.Комай последният яростен противник на царя - Иван Костов, обясни слабостта на тезата за дясното обединение като начин да се спре БСП така: Ако българският избирател реши да не даде шансове на БСП да управлява, това ще го е направил той, а не някакво събиране на няколко лидери. Хората ще спрат БСП. И обратно - ако хората решат непременно да дадат мнозинство на БСП, тя ще трябва да се опита да управлява страната. Но това пак хората ще са го решили, а не политиците.Звучи пораженски, но май на Костов нищо друго не му е останало. А ако избирателят даде първия в най-новата българска история втори мандат тъкмо на бившия си цар - виновни ще са главно политиците...

Facebook logo
Бъдете с нас и във