Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЦАРЯТ СРЕЩУ СЕБЕ СИ ИЛИ КОРОНА ЗА ВЛАСТ

Една година след влизането си в българския политически живот Симеон Сакскобургготски вече е министър-председател на страната и лидер на управляващата политическа партия. И двете му функции рязко контрастират с политическите намерения, които той обяви пред българската общественост в обръщението си от 6 април 2001 година. Бавно и постепенно, сякаш с неохота, бившият монарх се вписва в едно нормално политическо пространство, в което аристократичният му произход (заради който, в крайна сметка, той получи доверието на избирателите и политическа власт) има все по-малко значение.Симеон със сигурност съзнава, че по този начин извлича тактически изгоди с цената на стратегически загуби. Трансформирайки символичния властови ресурс, който му дава короната, в реални властови позиции, той става все по-зависим от успеха на конкретната си политика и все по-заплашен да се включи в компанията на провалилите се нови български политици. От друга страна, съсредоточаването на огромна реална власт му дава шанс, какъвто предшествениците му нямаха: за ефективен контрол над всички, или поне на най-важните, държавни институции.Едно е сигурно: приемането на партийния пост в НДСВ показва, че Симеон Сакскобургготски е скъсал с илюзиите, че е в състояние да управлява държавата от дистанция. Дали това ще доведе до коренни промени в политиката му - ще видим, рано е да се каже. Но някои неща са предвидими отсега.Премиерът ще овладее вътрешните раздори в НДСВ. В парламентарната група, поне в обозримо бъдеще, няма да се появят нови отцепници. Мисля също така, че НДСВ постепенно ще добие облика на традиционна българска партия - със структури на национално и регионално равнище, вертикална йерархия и т.н. - в противоречие с идеята за партия от електорален тип. Подобно развитие ще е благоприятно както за НДСВ, така и за управлението на страната като цяло. Значима част от досегашните проблеми на управляващите са свързани, така или иначе, с хаотичното организационно състояние на НДСВ.Разбира се, лично за Симеон загубата на дистанция от собствената партия е невъзвратима. Още един важен елемент от царствения му ореол отива в миналото Възможностите за задкулисни политически игри рязко намаляват. Личната отговорност за състоянието на партията ще трябва да се поеме. Появиха се писания, които разглеждат като абсурдна възможността Сакскобургготски да присъства в българската политика като опозиционен политически водач, но кой знае - нали и това, което вече се случи, преди година изглеждаше абсурдно.Стабилизацията на партийните структури може да направи НДСВ реален претендент за властта в едни местни избори. А те не са толкова далече. От друга страна, до тях има достатъчно време, за да не може реалистично да се очаква, че алтернативната възможност - участие на мускули, както на парламентарните избори през юни 2001 г., ще донесе на НДСВ кой знае какво.Създаването на партията също така създава възможности и за нова коалиционна политика. Досегашната ситуация превръщаше всеки потенциален партньор на НДСВ в царедворец. Вече може да не е така. Партийният лидер Симеон Сакскобургготски рязко увеличава шансовете си да бъде балансьор в дясното политическо пространство и центъра. Според мен, той ще се възползва и от тези шансове.Превръщането на Симеон в партиен лидер променя и ситуацията на правителството. Досега премиерът удържаше една позиция, която му позволяваше да се дистанцира от конкретните действия на този или онзи министър, респективно да не поема изцяло негативите от управлението. Сега вече това ще е по-трудно. Може би не е случаен фактът, че персоналните промени в Министерския съвет, макар на равнище заместник-министри, предшестваха учредяването на НДСВ. Предвид външнополитическите приоритети - преди всичко евентуалното приемане на България в Северноатлантическия пакт - нормализацията на политическия статус на Симеон Сакскобургготски ще бъде посрещната добре и от външнополитическите ни партньори.Не на последно място - фактът, че Симеон оглави партията НДСВ, се посреща изключително радушно от неговия електорат. Огромното мнозинство от привържениците на царя приема това решение като поредното доказателство за неговата политическа жертвоготовност. Въпреки растящите недоволства от управлението, повечето бивши гласоподаватели на НДСВ не са загубили надеждата, че нещата могат да потръгнат и продължават основно да свързват тази надежда с личността на Симеон Сакскобургготски. И така, очевидно е, че с приемането на партийното лидерство Симеон цели стабилизация на властта - както на личната му власт, така и на ръководеното от него правителство. Ако този политически ход противоречи на декларираните от бившия монарх намерения с едногодишна давност, то е, защото постигнатото до този момент от правителството е далече от предварително очакваното. Отказвайки се - стъпка по стъпка - от царствената си аура - Сакскобургготски печели време за ефективни политически действия. Тази игра е рискована за него лично, защото той навлезе в политиката само и единствено със символен капитал. Преди година, за да стъпи на българската политическа сцена, Сакскобургготски за пръв път даде ясно да се разбере, че може да се откаже от монархическите си претенции Сега, за да стабилизира властта си, той е готов да се откаже от особената си - и възможна единствено за него - роля на своеобразен арбитър в българския политически живот. Всъщност, той вече е играч наред с другите - просто трябва време, за да бъде това публично осъзнато.Не може да се отрече, че подобна стъпка изисква политическо мъжество, поемане на риск, на който премиерът не изглеждаше способен. Всъщност, едногодишният гастрол на царя на родната политическа земя доведе до това, че, за да постигне целите си, политикът Симеон все по-откровено действа срещу царя Симеон, срещу осветените от традицията и възпитанието интереси, заради които се завърна в България. В това има интересен драматизъм: за да изпълни мисията си, царят-изгнаник се отказва от това, което прави тази мисия възможна и необходима лично за него. Като трансформира политическия престиж, който му дава отнетата корона, в реална власт, Сакскобургготски изгаря мостовете, по които би могъл да се върне към предишната си роля - при това не само за себе си, но и за своите наследници. Подобна решителност заслужава да бъде наречена историческа.Остава открит въпросът - в състояние ли е бившият цар и настоящ премиер да постигне успехи в своята практическа политика? За съжаление досегашните резултати от нея не дават прекалено много основания за оптимизъм. А това е решаващото - защото, колкото и достоен да изглежда личният му избор, той не би имал никаква позитивна стойност за живота на българите, ако се окаже прелюдия към жалка политическа авантюра.

Facebook logo
Бъдете с нас и във