Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЦАРЯТ ПАК РАЗЛАЯ ПРОГНОСТИЦИТЕ

Щом лидерът на НДСВ Симеон Сакскобургготски си отвори устата, се получава ефектът с Варлаамовата ослица от библейската притча, която тъкмо навреме продумала на стопанина си нещо от рода на защо ме биеш, човече. Та царят рече през тази седмица, че всички приказки за коалиция между БСП и НДСВ след парламентарните избори са плод на неясно от кого сторена манипулация, която цели да демотивира избирателите, като им внушава, че вотът е предрешен. Премиерът заяви миналата седмица, че НДСВ не би подкрепило правителство на БСП. Тутакси се изприказваха сума приказки, социолозите развъртяха телефоните за представителни проучвания и кофи с мастило отидоха зян. Стана същото като преди два месеца. Тогава всички се бяха втренчили в тезата, че Симеон се гласи за коалиционно правителство с БСП. Някои вестници се полакомиха и наред с набралите скорост прогнози за изхода от изборите наредиха поименно и жълто-червеното правителство. Тогава премиерът мъгляво се възмути пред медиите от такива прибързани работи, а от царския предизборен щаб изстреляха заявката, че жълтите се борят за втори мандат. Само седмица по-късно социолозите отчетоха, че НДСВ стапя преднината на БСП и че царистите правят пробив малко вляво от центъра. Тогава, в самата зора на предизборните битки за юнския вот, Симеон Сакскобургготски не каза нищо конкретно, а пусна да говорят другитеМедиите веднага нарочиха Пламен Панайотов и Николай Свинаров за червено лоби в НСДВ, Атанас Щерев, Соломон Паси и Станимир Илчев демонстрираха в изказванията си сдържана гравитация вдясно, а Лидия Шулева и Даниел Вълчев категорично лансираха намерението на НДСВ да управлява следващия мандат само. Защото го можело. Тогава лидерите на НДСВ гъвкаво си бяха разделили ролите. До такава степен, че обвиненият в червенеене Пламен Панайотов хукна заедно със Соломон Паси да търси нови десни гласове, а самият премиер стори мили жестове към левицата и към левия избирател. Твърдият червен електорат задържа априлските проучвания в познатите парамери от 23 до 25 на сто, но подкрепата за жълтите нарасна от 11 до 14-16 процента. Чудото се вихри почти две седмици и замря към средата на май, когато замерванията започнаха да отчитат застой на жълтата подкрепа. Подхвърлената евентуалностза коалиция с червените, опровергана-недоопровергана, си свърши работата. Спорен е въпросът колко червени избиратели са й повярвали, но поне закова общественото внимание към НДСВ и кампанията им. През цялото време журналистите не преставаха да задават задължителния въпрос кой с кого възнамерява да управлява и строяха прогнози от отговорите. Нормално е, такава им е работата. Само че защо се пропускаше този нюанс в отговорите и на царя и на жълтите политици, че в момента е несериозно да се говориза каквато и да е коалиция, преди да са станали ясни резултатите от изборите. И като заваляха прогнози, коментари и социологически проучвания, та цяла неделя. Всички се чудят какво е казал царят, защо го е казал и искрен ли е бил. Какво иска НДСВ? Десните гласове? Ако е така, защо не? Нима на парламентарните избори през 2001 година за новата формация, която в крайна сметка спечели, наред с разочарованите сини не гласуваха и разколебани леви? Кой политик би се отказал от такава простичка възможност да привлече колебаещи се гласове? И защо анализаторите пак откриват топлата вода? Всъщност още в началото на април, когато НДСВ представи програмата си, бе много ясно назована целевата група от потенциални избиратели. Жълтите си казаха, че кампанията им е адресирана към милион и двеста хиляди негласуващи. Хора до 40 години с дясна и десноцентристка ориентация. Нима някой подозира, че лидерът Симеон ще пропусне да даде знак на хората си, че е крайно време да привлекат именно тази група. И защо не, след като десните политици предпочитат да се вторачват в клипове с преливащите се образи на Симеон и Станишев. Тъкмо този клип бе използван перфектно в полза на тяхната кампания. Социолозите подхвърлиха, че клипът на ОДС имал обратен ефект, а царят, вместо да го подмине, изпълни условието, което полусериозно Дилов-син и Праматарски поставиха. Че ОДС ще спре клипа, ако царят се разграничи от бъдеща коалиция с БСП. Е, царят каза каквото трябва, сините спряха каквото обещаха, и всички разбраха, че ще са страшно наивни, ако си мислят, че особата се изказа за техен хатър. Тази дреболия се загуби сред лавината гадания кое от кое по-абсурдни. В четвъртък един седмичник с вкус към конспиративно недоказуемото разкри, че заверата между Симеон и червените всъщност продължава. Очаква се следващата седмица в пресата да се появят поне няколко хипотетични бъдещи правителства. Тутакси едни социолози констатираха, че група изследвани от тях лица не вярвали, че царят загърбва БСП. Остава въпросът колко извън изследваната групичка са му повярвали. Което ще проличи или в следващите проучвания, или от изборните резултати. Повечето наблюдатели видяха прозрачните царски намерения да дръпне десни гласове и да отправи заявки към сините от всички нюанси за бъдещ десноцентристки кабинет. И възможност за Доган да хване червения файтон към властта. Последното дори е несериозно да се коментира, защото кога Сокола е пропускал да кацне на колесницата на победителите? Или поне да опита. Поведението на Доган, който засвидетелства през последната седмица топли чувства към БСП, заедно със заявката, че всяка коалиция му е добре дошла, не може да бъде новина. По-интересни са апетитите към гласовете на колебаещите се, които в последните социологически проучвания са около 7%, или 420 хиляди избиратели. Те твърдо са решили да гласуват, но все още не са решили коя партия да подкрепят. От техния вот зависи в най-голяма степен конфигурацията на бъдещото правителство и парламент. В по-голямата си част те са предимно дясно и десноцентристки избиратели, гласували за ОДС или НДСВ на изборите през 2001 година. Те са хора в активна възраст от големите градове, които поставят сред приоритетите си поддържане на досегашната политическа линия на управление. Оттук нататък изводът сякаш е прост. Както и да се опитват да разгадаят царското изказване, наблюдателите би трябвало да си дадат сметка, че в последиците от него не допускат загуба. Напълно логично е царятда си оставя вратичкиПърво и преди всичко той иска по-високо парламентарно представителство за партията си в бъдещото 40-о Народно събрание. Второ - гаранция за присъствието на партията си в дясната част от политическото пространство, която е направо вакантна. И двете биха осигурили властови ресурс, а защо не царски хора и царска дума в едно бъдещо правителство. Цветовите комбинации всъщност са без значение, колкото и логично да изгледжда засега доминиращото червено. Логично обаче не значи реално. Реалностите - след вота. Дежурният въпрос кой ще застане на кормилото на изпълнителната власт няма да получи категоричен отговор преди края на деня 25 юни 2005 година. Сигурно който и да е бъдещият министър-председател, той ясно си дава сметка, че сянката на Кобурга ще бъде зад лявото му рамо.

Facebook logo
Бъдете с нас и във