Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЦАР И ПРЕЗИДЕНТ КРЪСТОСАХА САБИ

На 21 април президентът Георги Първанов поиска от Конституционния съд да даде задължително тълкуване на чл. 153 и чл. 158 от основния закон за процедурата, по която трябва да бъдат приети промените в конституцията. За докладчици по делото са определени съдиите Васил Гоцев и Людмил Нейков. Целта на държавния глава е да установи дали наложителните промени в конституцията, свързани с членството в ЕС, могат да бъдат приети от действащото обикновено Народно събрание. Според самия Първанов свикване на Велико народно събрание, за да се синхронизира основният закон с изискванията за членството на България в ЕС и НАТО, не се налага. Инициативата на Първанов не е случайна. От няколко месеца в политическите среди упорито се говори за свикване на Велико народно събрание. Особеното в случая е, че акцентът се поставя не върху промените, които то трябва да направи в основния закон, а върху самото Велико събрание. Има много сериозен натиск за свикване на ВНС, обясняват от левицата. Според тях висши среди в НДСВ имали особен интерес от това. Началото на сценария социалистите съзират в искането, което жълтите отправиха преди повече от година към Конституционния съд. То доведе до решение, ограничаващо промените, които има право да извърши сегашното Народно събрание в основния закон. От БСП твърдят, че тогава управляващите са упражнили влияние върху конституционните съдии, за да излязат с решение, според което обикновеното Народно събрание не може да направи дори налагащите се промени в съдебната власт. Левите тълкуват този ход като опит в крайна сметка да бъдат принудени депутатите от различните парламентарни групи да подкрепят свикването на ВНС, за да може да се извърши наложителната реформа в съдебната власт. Така жълтите са си осигурили механизъм за изнудване, коментират от левицата.А защо все пак жълтите толкова ще искат ВНСВерните отговори са няколко, но един от тях доминира. Това е желанието на премиера Симеон Сакскобургготски след края на сегашния си мандат да стане президент и да измести Георги Първанов от Дондуков 2. Тъкмо заради това възниква и нуждата от свикването на Велико събрание. Механизмът е прост. Тъй като според действащата конституция в правомощията на институцията ВНС не влиза възможност за излъчване на правителство, част от тълкувателите смятат, че ще трябва да продължи да управлява сегашният кабинет. Сметките на мнозинството са ясни. Те предлагат изборите за ВНС да се проведат догодина, след изтичането на мандата на 39-ото НС. По конституция, ако мандатът на парламента не завърши предсрочно и изборите са редовни, пък били те и за ВНС, на власт до свикването на новоизбраните депутати си остава сегашното правителство, както беше и с кабинета на Костов. Ако се приеме обаче горното тълкуване, екипът на Симеон Сакскобургготски ще трябва да продължи да работи и след това, тъй като ВНС няма да може да излъчи собствено правителство. Управляващите предлагат работите по промените в конституцията да продължат поне една година. Точно толкова, колкото е необходимо, за да завърши сегашният президентски мандат и да наближат следващите избори за държавен глава. Ето така изглеждат в най-общ план мечтите на жълтите. Сега въпросът е доколко разполагат с ресурси да ги реализират и доколко опонентите им могат да попречат на тези планове. Няма съмнение, че основен потърпевш от реализацията на този сценарий ще бъде сегашният президент Георги Първанов. В момента всички социологически сондажи показват, че той се радва на доста сериозно одобрение. При цялата условност на толкова отдалечени от изборите резултати ясно е, че Първанов има сериозни шансове да спечели и втори мандат. Но преимуществото му едва ли ще бъде толкова явно, ако едно ВНС направи внезапна промяна в правилата на играта. Още повече че нововъведенията със сигурност няма да бъдат в полза точно на сегашния президент. В кулоарите на парламента се говори, че е много вероятно в бъдеще държавният глава да бъде избиран не с пряко гласоподаване, а от парламента. Тогава ще е достатъчно десните сили да успеят да се договорят помежду си, за да свалят левия Първанов и на негово място да изберат Сакскобургготски. Засега обаче това са само хипотези. Истински дебат какви точно ще бъдат промените в конституцията все още няма. Няма яснота и около какви крайни решения могат да се обединят необходимите 160 гласа, за да бъде свикано ВНС. Ръководството на СДС услужливо поде инициативата за консултации с останалите парламентарни групи за свикване на Велико събрание. Неслучайно първите им преговори ще започнат с НДСВ. Вътрешни източници твърдят, че сините са готови да влязат в комбина с жълтите срещу Първанов, но в замяна на това ще поискат гаранции за участие в следващото правителство. В момента те не подкрепят тълкуването за продължаване на мандата на настоящото правителство. Според заместник-председателя на СДС Емануил Йорданов, ВНС само трябва да си излъчи кабинет, както това стана през 1990 година. Юристи обаче поясняват, че тогава великите депутати са работили според правилата на предходната конституция. А днешната не предвижда такава възможност. Не било възможно и великите депутати сами да си гласуват такова право, защото то ще стане валидно едва когато се приемат промените в конституцията, а с този акт завършва и мандатът на тази специална институция. Следователно дори и да решат, че могат да излъчат кабинет, това право ще се отнася евентуално за работата на следващото ВНС. Юристите на сините обаче засега избягват да задълбават в такива подробности. В момента най-важно за лидерите на СДС е да започнат преговори с НДСВ и да разберат докъде могат да стигнат исканията и съответно отстъпките ми.Според запознати, ако се стигне до съгласие в десницата, е възможно в самия край на мандата си 39-ото НС да избере нов ширококоалиционен десен кабинет, който да проведе изборите и да управлява, докато заседава ВНС. В тази схема обаче трябва да влязат поне 160 депутати. Групата на НДСВ има 97 гласа, а хората на Надежда Михайлова са четиринадесет. Тези 111 гласа са крайно недостатъчни, за да се тръгне към ВНС. По принцип идеята се подкрепя и от 26-мата парламентаристи на ОДС. Техните условия обаче са доста различни. Хората на Костов настояват всички промени в конституцията да се договорят в най-малки подробности предварително и мандатът на ВНС да продължи не повече от месец - два. Иначе предложенията им за изменения съвпадат напълно със списъка на СДС, защото са основни инициатори на неговото изработване. Особеното обаче е в това, че за разлика от сините те не са склонни за много отстъпки и компромиси. Това е причината, заради която повечето наблюдатели не очакват те да влязат в комбината, още по-малко в едно преходно дясно правителство. В момента всички останали парламентарни сили са срещу свикване на ВНСПолитици обаче подозират, че поне за някои от тях това е удобна начална позиция за пазарлъци. Няма съмнение, че Ахмед Доган е в много близки връзки със сегашния президент Георги Първанов. На фона с ледено-деловите му отношения с премиера Симеон Сакскобургготски позицията му срещу ВНС изглежда непробиваема. Но дали е така? В левицата се притесняват, че в ДПС нито едно решение никога не е окончателно. Те се надяват, че Доган ще продължи да стои зад Първанов, но, от друга страна, се страхуват, че Сокола ще съзре новата възможност за реализиране на собствените си интереси и лесно може да изтъргува решението си. Ако това се случи, към 111-те гласа на НДСВ и СДС ще се прибавят още 20 от ДПС. Няма съмнение, че ако Доган бъде спечелен за каузата, това веднага ще склони и Новото време да се включи в играта. Дори и с тях обаче гласуващите за ВНС ще бъдат едва 142-ма, което е достатъчно за избор на ново правителство, но не и за свикване на ВНС. И в левия, и в десния кулоар умуват към какъв ход ще се насочат жълтите. Дали ще потърсят подкрепата на ОДС, или ще увеличат натиска си към БСП, за да се стигне до необходимите 160 гласа. Според социалисти точно за това би могъл да се използва добре регулираният досега скандал около Петролгейт. Информация около петролната афера би могла да принуди необходимия брой леви депутати да се присъединят към мнозинството за ВНС, за да се съхрани имиджът на приближени на столетницата и дори на самия президент Първанов. Така звучат страховете на социалистите. А какво точно ще им поднесе бъдещето още не се знае. Отношенията между Първанов и правителството обаче продължават да се нажежават. Използвайки прецизно политическия си опит, от известно време президентът успява да се наложи в публичното пространство като правилния коректив на управляващите. Въпреки че по конституция няма достатъчно власт, за да участва във взимането на решения, българският държавен глава се радва на прекалено големи възможности за формиране на активно обществено мнение в подкрепа на своите позиции. Със сигурност не е случаен фактът, че напоследък Георги Първанов използва дори и най-малката възможност, за да се разграничи от правителството. В нужния момент това може да го превърне в достатъчно убедителен конкурент на Симеон Сакскобургготски и да осуети неговите президентски планове.И в двата лагера обаче все още играят на тъмно. Никой не знае със сигурност кроежите на противника си. А и двете страни все още не са наясно как на Запад ще оценят идеите им. Единственото, което е сигурно днес, е, че лансираната напоследък идея за Първанов на премиерския пост трудно ще намери подкрепа и в САЩ, и в Европа. Но пък ако кандидатурата на Сергей Станишев успее да спечели сърцата им, всички планове за дясно правителство и цар-президент ще се отложат за неясното бъдеще.

Facebook logo
Бъдете с нас и във