Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЦАР ЦАРУВА, УМ МИРУВА, ПИТА СЕ КОЙ УПРАВЛЯВА

Нормалният отговор на този въпрос би трябвало да бъде - тези които са избрани за това - правителството и парламентарното мнозинство. Ала напоследък нещата като че не стоят точно така. Преди два месеца младият лидер на БСП официално формулира всеобщите подозрения. Не е ясно кой и къде взема решенията, заяви Сергей Станишев от парламентарната трибуна. След него това притеснение започнаха да споделят и мнозина сред депутатите от НДСВ. Те отдавна признават, че са абсолютни безгласни в процеса на вземане на решения. Понякога за това обвиняват прекия си шеф Пламен Панайотов, но съвестта тайничко им подсказва, че всъщност коренът на ряпата е нейде другаде. Формирането и разпределението на държавния бюджет, приватизацията и осигуряването на социалния мир са сред самоналагащите се приоритети на всяко управление в нашата страна. Всички правителства си отиват заради проблеми или сблъсък на интереси в тези сфери. Всичко останало е, така да се каже, общ фон, от който не зависи съдбата на управлението. Затова, за да сме наясно кой управлява, трябва да знаем кой всъщност се разпорежда с бюджета, кой има ресурси да влияе на приватизационните решения и и кой стои зад т.нар. социално напрежение.Царските депутати и до днес нямат и приблизителна представа как и защо финансовият министър Милен Велчев подготви новите данъци и такси за бюджет 2002. Нито как бе разпределен по пера и министерства. Министърът на здравеопазването Божидар Финков например откровено призна пред ресорната комисия в Народното събрание, че е поискал много повече пари за осигуряването на здравната реформа, но искането му дори не е било дискутирано. Кой и кога е определил приоритетите на новия бюджет и досега не е ясно. Няма пари за здравеопазване, няма пари за образование и култура, но са отпуснати допълнителни 100 млн. лв. за нуждите на социалното министерство. Ощетените министри не скриват, че не са имали дума при вземането на решението. От друга страна, и на Милен Велчев му беше отнета думата, когато депутатите на своя глава намалиха акциза върху газа. Зад това стояха интересите на търговците, коментират в мнозинството, но не могат да дадат обяснение защо интересите на търговците са надделяли над интересите на бюджета, представен от собствения им министър. Никой не попита Милен Велчев какво мисли и по-късно, когато само преди седмица под натиска първо на БСП, а после и на синдикатите ръководството на парламентарната група на НДСВ обеща да намали някои ставки от патентния данък и да разсрочи други плащания. Няма никакво съмнение, че зад организираните от синдикатите протести за патентния данък стоят големи интереси, признава царският депутат Камен Влахов. Той самият вижда в това опит от страна на БСП и профсъюзите да упражняват натиск върху управляващите. Пряк повод за такова подозрение е странното съвпадение между предложенията, които БСП отправи към ръководството на парламентарната група на НДСВ ден преди протестите, и исканията на самите протестиращи, представени пред Огнян Герджиков. Още повече че преди да организира шествието, шефът на КТ Подкрепа Константин Тренчев лично се консултира в парламента с червените депутати. Социалистите не отричат добрите си отношения със синдикатите. Румен Петков признава, че в разговорите им Тренчев се е оплакал от лошия диалог в тристранната комисия. БСП е ключов фактор в политическия живот на страната, обяснява Петков. Ако управляващите не приемат нашите приоритети, допълва той пред БАНКЕРЪ, въпросът не е дали, а кога ще си отидат. Към формите си за натиск социалистите прибавиха и борбата срещу корупцията. Имаме сигнали за корупция и сред новите министри, заяви през седмицата Татяна Дончева. Изпълнителното бюро на БСП решило информацията да бъде използвана, ако това се наложи. При подобна демонстрация за това, кой държи конците на социалното напрежение в НДСВ има върху какво да се замислят. Наблюдатели свързват показването на мускули със сблъсъка между президента Георги Първанов и премиера Симеон Сакскобургготски по повод новите назначения в специалните служби.Оказа се, че и вицепремиерът Николай Василев също няма думата по много от ресорните си проблеми. Неговият ентусиазъм да разпродаде Булгартабак на части, защото така държавата щяла да спечели много повече, беше набързо охладен от натиска на интереси, за които не е толкова важна печалбата на държавата. В крайна сметка в новата стратегия за продажба на цигарения холдинг няма и следа от идеята на вицепремиера. Напротив, крайното решение изцяло съответства на настояването на шефа на ДПС Ахмед Доган концернът да се продава нацяло.Неслучайно напоследък ДПС подчертано демонстративно сближи позициите си с БСП и видимо охладня към НДСВ. Доган не е повтарял скоро заплахите си да бламира правителството, но с поведението сякаш намеква за тази възможност на мнозинството. Доган управлява повече от нас, недоволстват от парламентарната група на НДСВ. Според тях той има хора по всички етажи на властта и във всички министерства, месил се в приватизацията и им извивал ръцете заедно със социалистите. Николай Василев бе силно разочарован и от решението на парламента да го лиши от влияние в надзора на Агенцията за приватизация, когато в контролния орган попаднаха не хората, които беше посочил той, а други, подредени там лично от председателя на парламентарното мнозинство Пламен Панайотов. Твърди се, че почти всички решения в групата на царските депутати се вземат кажи-речи еднолично от Панайотов. Народните представители от НДСВ многократно са повтаряли тези обвинения пред пресата. Въпросът тогава е кой стои зад Панайотов и кой на практика диктува решенията на мнозинството? Една част от колегите му го подозират в много близки отношения със сините парламентаристи. Основен довод за това е настояването му НДСВ да подкрепи кандидатурата на Петър Стоянов в президентската надпревара. Към него могат да се прибавят и неопроверганите до момента слухове, че сините са поискали вота на недоверие, за да спасят високия му пост в парламентарната група. Други царедворци обаче намекват, че Панайотов и цялата му дружинка от юристи са далеч по-близки с червените си колеги, но внимават да не го демонстрират. Свързват ги едни и същи интереси, коментира полугласно депутат от НДСВ. Има и мнения, че музиката, по която танцува Панайотов, се поръчва извън парламента. Даниел Вълчев е шефът на Панайотов, твърди пожелал анонимност техен колега и споменава име от едрия бизнес, намеквайки за политическо влияние. Вече се говори, че напоследък отношенията между него и Панайотов са доста охладнели и тъкмо това можело да изяде главата на парламентарния шеф. Председателят на мнозинството бил склонен да слуша Вълчев, докато съвпадали интересите на две едри бизнесакули. От известно време нещата не стояли така и това рефлектирало върху отношенията между Панайотов и Вълчев. Факти обаче няма - само догадки на парламентарни и извънпарламентарни фактори. В крайна сметка, нито на парламентарното мнозинство, нито на по-широката публика, а най-малко на негово величество избирателят му е ясно, кой всъщност взема важните решения днес. По конституция у нас управлява народът. Не е уточнено обаче дали този народ, който се е групирал в клуб Възраждане, да речем, или този, който е останал извън него. Но е безспорно, че членовете на Възраждане имат по-мощни лостове при решаването на въпросите и с данъците, и с приватизацията, и със социалните протести. Не че не се случва навсякъде. Проблемът е, че когато се сритат атовете в бизнеса, по странни механизми една срещу друга скачат всички политически сили.Ние няма да паднем скоро, поверително коментира депутат от НДСВ. Всички имат изгода от нас, защото всички са във властта, обяснява той. Според него над Костов и екипа му имало непробиваем политически чадър, а техни хора стоели по всички ключови министерства. Още по-надълбоко в управлението са нагазили от БСП. Те държали не само двете министерства на Костадин Паскалев и Димитър Калчев, но и почти цялата местна власт в страната. ДПС пък били затлъстели от власт, така че на практика нямало кой да свали кабинета на Симеон Сакскобургготски. Той сам щял да се откаже от премиерския пост на 800-ния ден от управлението и да покани на мястото си Стефан Софиянски, който тогава вече няма да е кмет на столицата. За Софиянски решението е взето отдавна, и то не в България, обяснява същият царски депутат. Според него единствено неговата кандидатура се одобрявала еднакво възторжено и от Германия, и от Русия.Дотогава обаче Симеон Сакскобургготски ще царува, а кой управлява така и няма да се изясни.

Facebook logo
Бъдете с нас и във