Банкеръ Weekly

Общество и политика

БУШ СЕ ОТТЕГЛЯ ОТ СВЕТА

АКО МОЖЕШЕ ДА ЧУЕ РЕЧТА МУ В ОХАЙО, ХАРИ ТРУМАН ЩЕШЕ ДА СЕ ОБЪРНЕ В ГРОБААко бъде допуснато изтеглянето на американските войски от Европа и Азия, което президентът Буш обяви миналата седмица, то ще доведе до рухването на всички ключови съюзи на САЩ по света, включително и на този, който Хари Труман смяташе за най-голямото постижение на външната си политика: НАТО. Сега президентът предлага нещо, което поколения американски дипломати и войници се бориха да предотвратят и което всичките ни противници безуспешно се мъчеха да постигнат: радикално намаляване на нашето политическо и военно влияние в Евразия. Това послание, дошло в разгара на предизборната борба, силно намирисва на политически опортюнизъм. Изложен на небивало силен натиск, Буш така и не намери вариант да изтегли войските от Афганистан и затова сега прибягва към единствения друг възможен отговор на призива Да върнем момчетата у дома.Дали това е добър или лош предизборен ход, тепърва ще се види. Но че е лоша стратегия и лоша дипломация, за която САЩ ще платят висока цена - в това няма никакво съмнение. Причините са съвсем прости. След края на студената война САЩ намалиха значително контингента си в Европа, но все пак оставиха нужните части, за да изпълняват трите основни задачи: да гарантират мира и спокойствието на континента; да подсигурят експанзията на НАТО и Евросъюза; и накрая да помогнат на съюзниците си да се пренастроят за посрещането на новите заплахи за световната сигурност. Всяка от тези цели си остава важна и до днес, но всяка от тях ще бъде сериозно подкопана от плана на Буш. Като имаме предвид, че презокеанските отношения са почти замръзнали, че Русия се отдалечава все повече от нашия тип демокрация и че именно от САЩ се очаква да гарантират стабилността в региони като Балканите, то основната цел на Вашингтон би трябвало да е да възроди трансатлантическия алианс, вместо да го разрушава окончателно. В Азия залогът е също толкова висок, а предизвикателствата - дори по-големи. Пред Америка стои нелеката мисия да надзирава възхода на Китай като суперсила. Очакваното рухване на режима в Пхенян и обединението на двете Кореи отново ще повдигне въпроса за бъдещата геополитическа ориентация на региона. Подобни сеизмични събития несъмнено ще повлияят и на позициите и ролята на Япония. Очевидно американските дипломати няма да имат и една свободна минута в следващите 20-30 години: те ще трябва да се борят с тероризма, този бич на ХХI век, и същевременно да уреждат всички тези сложни стратегически преобразувания, произтичащи от последния план на Буш. Точно сега основният стълб на американското влияние е по-нужен от всякога и желанието на президента да го събори не може да бъде наречено иначе освен дипломатическо харакири. Всъщност това последно съобщение от Белия дом е само ново потвърждение на стратегическото късогледство, белязало целия мандат на Джордж Буш. Вместо да създаде многонационални структури, които да се опълчат срещу тероризма и зараждащите се антизападни идеологии, Америка прие единичен курс, с който отблъсна дори старите си приятели. На практика цялата дипломатическа стратегия на страната днес изпълнява ролята на седло за грубоватите ездачи от Пентагона. Мнозина биха се запитали дали изобщо американското военно присъствие в света е още на мода. Разбира се, че е. Но то вече би трябвало да се впише в контекста на актуалните проблеми. Да бъде инструмент, чрез който Америка да търси нови съюзи, вместо да разрушава старите. Именно в този смисъл трябваше да прозвучи речта на президента Буш в Охайо. На практика се получи точно обратното. Колкото до другия кандидат за президентския пост, той е с малко по-разумни виждания. Сенатор Джон Кери признава, че след 11 септември нуждата на САЩ от съюзници е нараснала. Той уверява, че ще направи търсенето на нови приятели приоритет във външната си политика. И че преизбирането му ще е ново начало в международните отношения. Няма съмнение, че евентуалната му победа ще бъде посрещната с ентусиазъм в Европа и в Азия. Но сега е време сенаторът да направи и следващата крачка: да изложи конкретни идеи как да бъдат заличени щетите от внезапните ходове на Буш. Несъмнено сред тези идеи би попаднала и отмяната на злополучния план, изложен от президента в Охайо.

Facebook logo
Бъдете с нас и във