Банкеръ Weekly

Общество и политика

БУШ ПРОДЪЛЖАВА ВОЙНАТА В ЗАЛИВА С ДРУГИ СРЕДСТВА

Когато Мадлин Олбрайт, бившият държавен секретар при президента Бил Клинтън, предаваше поста на Колин Пауъл, двамата пиха чай. Олбрайт пожела на новия шеф на американската дипломация успех в засилването на санкциите срещу Саддам Хюсеин. Сигурно е имало нещо недоизказано по време на чайната церемония, защото малко по-късно в едно интервю Олбрайт задочно сложи едно допълнение към разговора си с Колин Пауъл, като каза: Вие ни оставихте Саддам Хюсеин. Сега ви го връщаме. Също толкова сигурно е, че санкциите в мисленето на администрацията на Джордж Буш-младши от самото начало не бяха нещо повече от дупки по швейцарско сирене, както се изразяваше вицепрезидентът Дик Чейни. Оттогава изминаха по-малко от две години, в които мъчително се намести новият реализъм на международните отношения. Предостатъчно време, в което американската дилема - Ирак и международният тероризъм, не оставиха друга ниша в световната политика. Оттогава няма важна международна среща, която да мине без обмен на мнения по темата как се сваля диктатор, въпреки че опитът със Слободан Милошевич изглежда почти забравен, а мотивът затягане на санкциите се превърна в откровена заплаха за второ издание на операцията Пустинна буря. Няма по-актуален въпрос в момента от този, в който, припомняйки Клаузевиц, се пита: Кога външната политика ще се продължи с други средства?. Иначе казано, кога ще започне военната кампания, както нежно наричат евентуалната война срещу Ирак. Повечето анализатори са категорични, че война ще има и ще се оставят да бъдат подведени от факта, че Ирак стана фокус на световната политика. Отчита се единствено твърдата линия и демонстративната категоричност на Съединените щати. Засега никой не обръща внимание на другите твърде самотни аргументи. Като например, че съвременната война едва ли се води само с танкове и самолети или че не бива да се бърка примирието с мира. Съвсем основателно е да се припомни например, че първата война през 1991 г. някак... не приключи. Танковете спряха пред Багдад. Оттогава датира и разминаването между двама мъже, които в момента определят външната политика на Съединените щати - вицепрезидента Дик Чейни и държавния секретар Колин Пауъл. През 1991 г. първият бе военен министър, а вторият - шеф на Генералния щаб. Тогава Чейни искал военна кампания, Пауъл - въздържане. Чейни искал да атакува Багдад, Пауъл залагал на санкциите. Поне така описва нещата известният журналист Боб Удуърд в книгата си The Commanders. Добре е да се припомни също, че малко след Войната в Залива се завъртя балкано-кавказкият гамбит, при това с една забележителна закономерност. Когато оръжията на Балканите гърмяха, тези в Кавказ млъкваха. И обратно. През всичките тези години Саддам Хюсеин кротко си мълчеше и междувременно неособено обезпокояван изтрови с химическо оръжие хиляди кюрди в Северен Ирак. Странният триъгълник от Босна, Чечения и Ирак още през 1995 г. стана нещо като Бермудският триъгълник, който подгряваше студения мир. Сега от него е останала само една права между Чечения и Ирак. Затова е логично точно към случая с Ирак да се погледне на външната политика на Джордж Буш-младши като продължение на войната от 1991 г., но с други средства. Ако тази история и нейните аргументи се приемат на сериозно, това ще означава просто, че иракската война се води отдавна и е редно да се пита не кога ще започне, а кога и как ще свърши. Сега старите познати Чейни и Пауъл отново са в един екип, но в различни роли. Вицепрезидентът Чейни, подкрепен от военния министър Ръмсфелд, оказва тотален натиск, държавният секретар Пауъл го омекотява. Дали, както написа един западен анализатор, това разделение на труда е калкулирано, или е израз на сериозно вътрешно противоречие, е второстепенен проблем. Повече от десет дена оръжейните инспектори на ООН проверяват арсеналите на Ирак и все още не е ясно как американският президент ще приеме оценката на инспекторите. Но какъвто и да е докладът на инспекторите в неделя и както и да бъде оценен във Вашингтон, е ясно, че Саддам Хюсеин няма много печеливши ходове. Ако се докаже наличие на оръжие за масово унищожение, Буш ще има конкретен повод да започне военна кампания. Ако инспекторите на ООН не предложат конкретни доказателства, остава успехът от политиката на заплаха за използване на военна сила. И в двата случая статуквото е разклатено заради необходимостта една диктатура да бъде премахната. Съвсем неслучайно Съединените щати отново изостриха тона. Министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд за пореден път потвърди, че смяната на режима в Ирак си остава цел на американската външна политика. САЩ знаят, че Ирак си има оръжия за масово унищожение. Великобритания знае, че иракчаните имат оръжия за масово унищожение. Всяка страна в света, която има активно разузнаване, знае, че Ирак има оръжия за масово унищожение, заявява Ръмсфелд. Според него, не инспекторите трябва да доказват, че Ирак има програми за оръжия за масово унищожение, а Ирак трябва да докаже, че се разоръжава. Така Саддам Хюсеин е изправен пред избор или сам да се разоръжи, или да го разоръжат. Говорителят на Белия дом Ари Флайшър също изрази съмнение, че инспекторите на ООН ще съумеят да опровергаят твърденията на Багдад, че няма такива оръжия. Влиятелният съветник по сигурността на американското военно министерство Ричард Пърл пред германския вестник Ди Цайт също изрази съмнения, че оръжейните инспекции ще дадат задоволителен резултат, тъй като доказателствата срещу Ирак били потискащи и извън съмнение още преди самите проверки. Според Пърл, Съединените щати искат след една война да видят демократично правителство на власт в Ирак и демократизирането щяло да окаже изключително модернизиращо влияние върху Близкия и Средния Изток. Изявлението на Пърл може да мине като доказателство за разработената от съветничката по националната сигурност на президента Кондолиза Райс стратегия за равновесието на силата, която стимулира свободата. В представата, изразена от Пърл за демократизирането на Ирак, е и голямото съмнение не за началото, а за края на войната. В Европа например продължават да се опасяват, че военни действия без санкцията на Съвета за сигурност на ООН могат да доведат до опасни последици. Френската министърка на отбраната Мишел Алио Мари твърди, че това ще разгневи съседните арабски държави и ще предизвика нови терористични удари. Германският външен министър Йошка Фишер също продължава да се тревожи за рисковете за регионалната сигурност в случай на война и продължава да твърди, че резолюцията на Съвета за сигурност поставя ударението върху разоръжаването на Ирак, а не върху смяната на режима. Франция и Германия очевидно усещат големия страх в съседните на Ирак страни. Те, изглежда, са обезпокоени най-много от предположението, че военната кампания може да бъде опит за преначертаване на геополитическата карта на Близкия изток. Трудно ще се намери страна в региона, която да не се опасява от разпадането на Ирак по етнически признак. Това важи особено за Турция, за която една иракска война винаги е била кошмар. Анкара едва ли иска да допусне контролирана от кюрдите територия до границата си с Ирак. Такава де факто има и в този момент, но не е призната от никого. Разпадането на Ирак и отцепването на иракските кюрди се схваща от Турция като опасна възможност за подобна реакция и на турските кюрди. Дипломатическите аварии по време на посещението на заместник-министъра на отбраната на Съединените щати Пол Улфовиц в Турция бяха много показателни. Първо, турският външен министър Яшар Якъш каза, че неговата страна е против войната, но ако се наложи, ще подкрепи Вашингтон. По-късно обаче турското външно министерство направи декларация в смисъл, че външният министър е споменал само една възможност, но не е давал обещания. Какви точно възможности има важният съюзник в НАТО Турция ще се разбере във вторник, когато шефът на управляващата партия Ердоган ще бъде приет във Вашингтон от американския президент Джордж Буш, който до този момент е доказал, че не приема половинчати решения. Едно такова половинчато решение се оказа войната в Залива.

Facebook logo
Бъдете с нас и във