Банкеръ Weekly

Общество и политика

БУШ И КЕРИ - МЕЖДУ ВЪТРЕШНАТА И ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА НА ДВЕ ВОЙНИ

За първи път от тридесет години насам външната политика ще е определяща за президентския избор на американците. Малко повече от два месеца преди изборите през ноември изглежда повече от сигурно, че традиционните теми като икономиката ще отстъпят на външнополитическите акценти, които след виетнамската война бяха винаги на втори план за избирателя. Тогава комбинацията от икономически растеж, инфлация, безработица и заплати бе нещо като панацея за изборен успех. Сега повишената външнополитическа чувствителност не само се вижда с просто око, но се и оглежда в почти всички проучвания на авторитетни американски изследователски центрове. Повечето от тях показват леко предпочитание за кандидата на демократите Джон Кери пред кандидата на републиканците Джордж У. Буш. Според Pew Research Center например към този момент повече от 40% от американците са на мнение, че външната политика, националната сигурност и войната срещу тероризма ще са определящи при избора на следващия президент. В интерес на историческата точност американските президенти, които са губили при опит за втори мандат, дължат неуспеха си на лошите икономически показатели. Тримата са Хърбърт Хувър през 1932-а, Джими Картър през 1980-а и Джордж Буш-старши през 1992 година. Парадоксът на времето е особено видим при фамилията Буш. Четиридесет и първият президент Джордж Буш загуби заради икономика в рецесия и въпреки победата в първата иракска война през 1991-а. Сега 43-ият президент Джордж Буш разполага с икономика във възход, но с много проблеми от втората иракска война. През първото и второто тримесечие на 2004 г. брутният вътрешен продукт на Съединените щати е нараснал съответно с 4.5 и 3% и това дава предимство на Буш-младши, според любителите на статистиката. Позовавайки се на историята, агенция Ройтерс твърди, че когато икономическият растеж надхвърля 2.6%, изборите се печелят от заемащия президентския пост или от друг кандидат на неговата партия. Историята обаче никога не се повтаря. Сега големите неизвестни във всички опити за прогнози не са фактори от икономически или социален характер, а психологическото отражение върху избирателя, което имат иракската война, войната срещу тероризма и свързаните с тях международни отношения. Потвърдиха се и очакванията за сдържано външнополитическо поведение на администрацията на Буш, която ще се опита да успокои трансатлантическите отношения като цяло и да въведе в употреба все повече вътрешни теми - като безработицата, данъчните облекчения или икономическия дефицит. За разлика от кандидата Джон Кери, който създава впечатление за външна политика, ориентирана към солидарност с европейските съюзници в НАТО и зачитане на ООН. Темата война може да изиграе лош номер и на двамата кандидати, защото и двамата се опитват да направят нещо като бягство от историята. Анализаторите на Джордж Буш със сигурност спокойно отчитат, че протестите вътре в Америка срещу иракската война са хилави в сравнение с протестите по време на виетнамската война. Но те със сигурност са и доста неспокойни поради факта, че Буш изгуби твърде много популярност заради нея, независимо че американците продължават да са с много изострени сетива за опасностите от тероризма. Един коментатор сполучливо отбеляза, че Буш се нуждае от военен успех или поне от усещането, че ситуацията в Ирак върви към стабилизация - перспективи, които изглеждат далечни засега. Като алтернатива Буш държи картата на борбата с тероризма, която не се колебае да разиграе. Въпросът обаче е доколко избирателят е склонен да възприеме кризата в Ирак като неспособност на управлението на Буш да се справи с проблемите на сигурността като цяло? Въпросът е и доколко американският избирател може да бъде повлиян и от една родееща се с Ирак тема - отношенията с европейските съюзници?Бившият държавен секретар Мадлин Олбрайт твърди, че дори по време на Студената война лидерите от съветско време не са разделяли толкова много съюзниците, както Саддам Хюсеин и Осама бин Ладен го направиха. Олбрайт каза тези дни в Стокхолм, че е малко вероятно обтегнатите отношения между Европа и Съединените щати да се подобрят, докато Джордж Буш е в Белия дом. Тя не желае да сравнява съюзниците на САЩ с лилипути, които искат да се обвържат с Гъливер, а като сили и народи, способни да споделят бремето. Олбрайт е поддръжник на кандидата на демократите Джон Кери и е естествено агресивно да търси слабото място на Буш. А то очевидно е в отношенията с европейците. Но е добре да се припомни и един скромен епизод от януари 2001 година. Тогава Олбрайт сдаваше поста на следващия шеф на американската дипломация Колин Пауъл и му пожела на чаша чай успех в санкциите срещу Ирак. После злъчно добави в едно интервю: Вие ни оставихте Саддам Хюсеин. Сега ви го връщаме обратно. Стана така, че Буш приключи с бащиното наследство Саддам Хюсеин и нито една американска администрация повече няма да го наследява, а само проблемите, които той остави. В задочен спор с бившия държавен секретар Мадлин Олбрайт е съветничката по националната сигурност Кондълиза Райс. Университетският професор Райс подчертава, че войната срещу тероризма е сравнима със Студената война. Колкото до американо-европейските отношения - допълва Райс - почти се опитвам да цитирам Марк Твен, който е казал за музиката на Бах, че е по-добра само когато звучи. Цитатът от Марк Твен е нещо като литературно доказателство за това, че всички съюзници, включително Германия и Франция, са единодушни, че за тях е добре да има един свободен и стабилен Ирак и мисията там не бива да се провали. Анализаторите в противниковия лагер също трябва да са преценили като хилави протестите срещу иракската война на Буш и може би затова наблегнаха на виетнамското минало на Кери. Несъгласието по въпроса за войната в Ирак не успя да придобие нито широтата, нито интензитета на недоволството, с което Америка се сблъска по време на войната във Виетнам, отбеляза в. Гардиън. На конгреса на Демократическата партия военната служба на Кери отпреди 35 години бе превърната в основен аспект от личния му живот и бе направен опит с него да се постигне преимущество в предизборната кампания. След като отказа да назове плановете си за бъдещето на Ирак или за войната срещу тероризма, той бе принуден да наблегне именно на тази страна от миналото си. Иначе, както забелязаха коментаторите, наистина няма как да се обясни защо Кери толкова много се колебае рязко да се разграничи от Буш по въпроса за Ирак. Един анализ констатира много точно че: Едно нещо е да се критикува дадена военна операция, която до момента не е дала особен резултат, като изключим залавянето на Саддам Хюсеин, а съвсем друго - да се лансира линия, която предвижда обрат в американската политика и загуба на международен престиж. Близо два месеца преди президентските избори в Съединените щати е сигурно, че за първи път от тридесет години насам външната политика ще бъде определяща за избора на американците. Някога, след виетнамската война, решението на американския избирател се предопределяше от икономиката. Сега в условията на иракската война светът действително ще стигне в Америка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във