Банкеръ Weekly

Общество и политика

БУШ ГОВОРИ ЗА ГАЗА, ГЛЕДА КЪМ БАГДАД

От месеци насам американският президент Джордж У. Буш се опитва да извади един бодил от трънливия венец на битката срещу тероризма. Хроничната война между израелци и палестинци не само мачка спомена за успешната операция в Афганистан. По-големият проблем е, че тя започна да застрашава цялата американска антитерористична стратегия. Джордж У. Буш не можеше повече да чака. Не можеше да чака и световната политика, която за пореден път изглежда безпомощна в кашата на близкоизточния конфликт. Американският президент си имаше достатъчно основание да каже становището си за бъдещето на района. През последните месеци той е под силен натиск, тъй като е единственият солист в квартета за Близкия изток. Европейците особено настояваха Буш да се намеси, защото се притесняват от ескалацията на конфликта, но не разполагат със средства да я предотвратят. Те много ясно съзнават, че имат само допълваща роля в решаването на проблема. Както и че са пряко застрашени, ако положението там експлодира. По-голяма тежест в този натиск имаха обаче арабските съюзници на Съединените щати. Това важи в особена степен за Саудитска Арабия, която по обясними причини е важна не само за Съединените щати, но и за фамилията Буш. Една нова ескалация на конфликта може да се окаже много опасна за устоите на саудитската монархия. Подобни причини караха и йорданският крал, и египетският президент често да пътуват до Вашингтон. Буш има още едно основание да бърза с идеите си за близкоизточния мирен процес. През ноември го чакат избори за Конгреса, а се знае, че еврейските гласове отиват по традиция в лагера на Демократическата партия Джордж У. Буш изложи близкото бъдеще на израелци и палестинци в хиляда и осемстотинте думи на една дългоочаквана реч. Важните от тях могат да се подредят в две прости изречения: Америка има условие, тя настоява президентът без държава Ясер Арафат да отиде в пенсия, ако палестинците искат да имат държава с президент. Иначе казано, палестинците са заслужили самостоятелна държава, но Ясер Арафат не заслужава да я ръководи. Забележително е, че Буш нито един път не спомена името на Ясер Арафат, когато искаше следните неща: нови водачи, които да не са компрометирани от тероризма, парламент с авторитет, повече от козметични промении свободни избори до края на годината. На практика Буш иска палестинската политика да се преобърне на 180 градуса. Любителите на статистиката изброиха и сто тридесет и седем изисквания на американския президент към израелската политика. По-сериозните: израелската армия трябва да се изтегли и да остане там, където беше преди избухването на втората интифада от октомври 2000 г.; да се спре заселването в окупираните територии, както е предвидено в плана Мичел; Израел да се прибере в границите отпреди шестдневната война през 1967 година. За да стане всичко това, и израелската политика ще трябва да се преобърне на 180 градуса. Израелският премиер Ариел Шарон изглежда доволен, най-малкото защото в частта за палестинците речта на Буш е в негова полза и исканията на Съединените щати не са обвързани с изпълнение в строго определено време. Всичко зависи от това, дали и кога палестинците ще изпълнят американските условия. Джордж У. Буш на практика променя много внимателно американската политика към Близкия изток. В началото на управлението си той стриктно се придържаше към политиката на въздържане. С цялото си поведение Буш упрекваше своя предшественик Бил Клинтън в това, че с прекалената си активност е влошил положението в Близкия изток. Но пасивната политика на ненамеса не издържа дълго време. Още през май 2001 г. държавният секретар Колин Пауъл се опита с програма от три точки да намали напрежението между израелци и палестинци и върна Америка като най-важния играч в близкоизточната игра. А 11 септември вкара Близкия изток изцяло в дневния ред. Малко след атентатите във Вашингтон още се заблуждаваха, че състоянието на относително спокойствие в кризисните региони ще даде възможност за успешна акция срещу тероризма. Не се получи. Проблем стана израелският министър-председател Ариел Шарон, който така и не бе принуден да спазва това относително спокойствие и даже в определени моменти открито се конфронтира с администрацията на Буш. Проблем е и простият факт, че Ясер Арафат не можа да стане палестинският Нелсън Мандела. През всичките десет години след споразумението в Осло Арафат не успя да превърне ООП от организация, действаща с методите на тероризма, в политическа сила, способна да проведе реформи. Голямата му грешка е, че инициира втората интифада, в която даде простор за действие на враждуващите помежду си палестински фракции и предизвика тотален хаос в собствените редици.Арафат обаче си остава добър тактик. Той знае, че искането на Буш за нов палестински лидер, сиреч за собственото му отстраняване, не го заплашва директно. Много трудно някой от лагера на палестинците ще вдигне ръка срещу него, защото моментално ще бъде обвинен, че работи с Буш и Шарон. Остава простата логика, че и да има нов палестински президент, той ще бъде определен от самия Ясер Арафат. Последните избори бяха през 1996 г., когато Арафат спечели 87% от гласовете.Арафат вероятно очаква и грешка от израелския премиер Ариел Шарон. Ако армията продължава да окупира автономните територии, изборите просто няма как да се проведат, което значи, че няма да е възможно да се избере ново ръководство, както иска Вашингтон. Със сигурност Арафат разчита и на отрицателната реакция на европейците. Франция например демонстративно го подкрепи с тезата, че кой ще ръководи палестинците си е работа на самите палестинци. На срещата на върха на Г-8 в Кананаскис френският президент Жак Ширак също се дистанцира от позицията на американския президент. Правото да избират своите ръководители естествено принадлежи на палестинците, заяви Ширак. Подобно нещо каза и германският външен министър Йошка Фишер. Европейските политици по принцип се отнесоха хладно към речта на Буш. Най-интересният момент беше реакцията на британския премиер Тони Блеър, който заяви, че Арафат не е служил добре на народа си, но световните сили трябва да работят със законно избраните лидери. На практика това бе открито изразено несъгласие с Джордж Буш. Генералният секретар на ООН Кофи Анан пък предупреди, че призивът на американския президент Джордж У. Буш за палестински избори може да има за резултат още по-твърдолинейно ръководство от сегашното. Според него в плана на Буш има съществени пропуски и международните партньори на Вашингтон сега трябва да помогнат за запълването им. Има призив за ново палестинско ръководство. Какво ще става от сегашния момент до появата на ново ръководство? Работим ли със съществуващото правителство, или създаваме вакуум?, попита Анан, откривайки слабите места в плана на Буш. Американският президент отнесе критики и в самите Съединени щати. Известният американски защитник на човешките права Джеси Джаксън заяви, че президентът Джордж Буш превръща Ясер Арафат в мъченик приживе, като настоява пред палестинците за отстраняването му. Джаксън не може да си представи например американската реакция, ако през 80-те години съветският президент Михаил Горбачов бе поискал свалянето на Роналд Рейгън в замяна на мир с Москва. През цялото време около Джордж Буш се бориха два различни начина на мислене. От едната страна бяха тези, които седят в Пентагона - министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд и неговият заместник Пол Волфовиц. Те настояваха за твърд курс и застъпваха т.нар. теория на доминото, която може да се опише така: нищо друго освен свалянето на Саддам Хюсеин в Багдад няма да повлияе достатъчно благоприятно на израело-палестинския конфликт. От другата страна бе държавният секретар Колин Пауъл, който застъпваше мнението, че въпреки големите грешки, на Ясер Арафат трябва да се гледа като на легитимния президент на палестинците. Държавният секретар се опасява от масов протест, ако Съединените щати не улеснят създаването на палестинска държава. Това пък би било заплаха за проамериканските арабски режими. Според наблюдателите, речта на Буш очевидно е силно повлияна от консервативния лагер в неговата администрация. Според тях, в понеделник Джордж Буш говореше за Палестина, но като че ли мислеше за Ирак. Само повикът без Арафат е достатъчно доказателство за това. С това се обяснява и липсата на важни детайли от плана за палестинците. Например Буш не говори вече за мирна конференция. Словото му, както отбеляза в. Вашингтон пост, носи белезите на план, изготвен от комисия упорити администратори с непримирими разногласия по ключовите въпроси.Не е съвсем без основание изводът, че с плановете, изразени в речта си от понеделник, Буш купува необходимото време. Очевидно е, че близкоизточният конфликт е невъзможно да бъде решен по време на първия президентски мандат. Надеждата е поне да бъде успокоен.

Facebook logo
Бъдете с нас и във