Банкеръ Weekly

Общество и политика

БУНКЕРИТЕ НА САДДАМ

Жив ли е Саддам Хюсеин? И ако да, къде се крие? Това са въпросите, които се задават в дните след падането на Багдад. Впрочем, за митичните бункери на Саддам Хюсеин се изприказва какво ли не. Дори ако половината от легендите, разказвани за подземните укрития в Багдад, бяха верни, то тогава излиза, че Саддам е притежавал истински супербункер - най-съвършеното защитно съоръжение, построявано някога от човешки ръце.Достоверни подробности около бункерите на иракския диктатор се появиха в началото на войната от няколко различни източника - интервю на пенсионирания югославски полковник Резад Фазлич пред щатската информационна агенция Ройтерс (Reuters), журналистическо проучване, направено от немското списание Фокус (Focus), и изявления на архитекти от германската строителна фирма Босвау унд Кнауер (Boswau Knauer), които са проектирали защитните съоръжения. Два от най-големите и най-добре укрепени подземни президентски палати са разположени в Багдад. Оказва се обаче, че съществуват над десет подобни, макар по-малки укрития, в градовете Тикрит (родното място на Саддам), Мосул, Басра, Киркук и Насирия. Някои от скривалищата са изградени под самите дворци на диктатора и неговите приближени, а други са самостоятелни и са предвидени да служат за военни контролно-командни пунктове.Саддам Хюсеин ставаманиак на тема бункерипрез 1976 г., след посещението си в бивша Югославия. Маршал Йосип Броз Тито не пропуснал да се похвали пред тогавашния вицепрезидент на Ирак със своя непревземаем подземен дворец, който можел да приюти над 500 души в случай на ядрена атака. Когато Саддам става президент на Ирак през 1979 г., Тито му изпраща своите инженери, които да построят подобни супербункери в Багдад. Предполага се, че първото от тези скривалища е завършено няколко години по-късно, по време на войната между Иран и Ирак, а второто започва да функционира в началото на 90-те години на миналия век, точно преди началото на операция Пустинна буря. Още в навечерието на първата война в Залива през 1991 г. Вашингтон оказва натиск върху правителството в Белград, за да получи конструктивните планове на подземните комплекси в Багдад, построени от югославската компания Енергопройект (Energoprojekt) през 70-те и 80-те години на XX век. Не е известно дали такава подробна информация е била предоставена на Пентагона от югославските власти, но е факт, че опитите за унищожаване на легендарните бункери на Саддам и на техния господар през 1991 г. се провалят.В края на март 2003 г. сърбинът Резад Фазлич обясни пред Ройтерс, че подземните убежища на диктатора са просто непревземаеми. Той описа няколко типа конструктивни схеми, които правят бункерите устойчиви дори на атаки с ядрено оръжие. Подземният конферентен център например бил разположен на 30 м под земята и имал размерите на футболно игрище. Подът, покривът и обграждащите стени били излети от двойно армиран стоманобетон с дебелина близо пет метра. Във вътрешността на бетонната черупка била окачена втора стоманена структура, в която са разположени жилищните помещения. Тези стаи са напълно изолирани от заобикалящата ги конструкция чрез масивни сводове и изолационни материали, които да поемат ударната вълна и вибрациите при бомбардировка и да защитят хората вътре. По думите на Фазлич най-вероятно атаките на съюзниците през 1991 г. само са поразтърсили това скривалище.Инженерът описва и друг тип бункери, които осигуряват дори още по-сигурна защита - яйцевидна черупка от армиран стоманобетон, дебела няколко метра и погребана дълбоко под земята. В нея е разположена втора окачена конструкция, която е изолирана срещу трусове и експлозии. Яйцевидната форма на съоръжението отклонява дори специално прицелените в него многотонни бомби. Те не могат да проникнат вътре, освен ако не са насочени точно под 90 градуса спрямо точката от повърхността, в която удрят. Но дори и при такова прецизно насочване са необходими поне няколко бомби, всяка една от които да попада в една и съща точка, за да бъдат успешно пробити всички защитни прегради. Във вътрешността на черупката се разполагат пететажни жилищни помещения, комуникационни коридори, асансьори, климатични инсталации и едногодишни запаси от замразена храна за 100 души. Входовете на съоръжението се затварят със стоманени врати, тежки три тона и дебели 15 сантиметра. Според Фазлич най-сигурният начин за унищожаването на укритие от подобен вид е пускането на малка атомна бомба в геометричния му център.Фазлич разказва, че скривалищата на диктаторите (в това число и на Тито) по правило са обзаведени по най-луксозен начин. Но Саддам биел всички рекорди. В неговия супербункер имало плувен басейн, развлекателен център, отделни спални за всяка от трите му жени, апартаменти за семействата на неговите синове, генерали и съветници, както и напълно оборудвани медицински център и операционна зала. Сръбският инженер твърди, че построяването на бункера на иракския диктатор е струвало 60 млн. щ. долара, а вътрешното обзавеждане на съоръжението - цели 90 млн. долара. Сред интериорните глезотии били включени позлатени контакти, ръчнотъкани килими и мраморни бани с перлени инкрустации. Само за сравнение прочутият Фюрерсбункер в Берлин, където Хитлер прекарва последните дни от Втората световна война, имал покрив, дебел едва метър и половина и бил твърде спартански обзаведен - тесен, с лоша вентилация, с постоянно влажни помещения поради високото ниво на подпочвените води в германската столица и оборудван с един-единствен радиотелефон. За подземната защитна мрежа на Багдад се носят още по-интригуващи легенди, съперничещи с прочутите приказки на Шехеразада (която също е живяла в древната арабска столица). Високопоставени иракски бежанци разказват за тайнствено метро, чието строителство започнало през 80-те години, но то така и не било официално открито. Някои от бункерите в Багдад са разположени много дълбоко под повърхността на земята. Британският депутат Джордж Галъуей например разказва, че срещата му със Саддам през август 2002 г. се състояла в скривалище, което било погребано толкова дълбоко, че до него се стигало с високоскоростен асансьор, в който ушите на британеца заглъхнали.

Facebook logo
Бъдете с нас и във