Банкеръ Weekly

Общество и политика

БУМЕРАНГЪТ ЗАСТРАШИТЕЛНО СЕ ЗАВРЪЩА

Връщането на предметите на изкуството, заграбени в Германия от Червената армия в края на Втората световна война, е безкрайна сага. Трябва ли официално наричаните в Русия трофеи да бъдат върнати на бившите им собственици? Националистите и неокомунистите са категорично против. Но Борис Елцин и либералите, които не биха искали да си развалят отношенията с Берлин, твърдо смятат, че въпросните произведения трябва да бъдат върнати. Борбата между Държавната Дума, доминирана от комунистите и националистите, от една страна, и президента на Руската федерация, от друга, получи нов тласък. На 6 април Конституционният съд задължи Борис Елцин да подпише закона, който обявява тези предмети за руска собственост.


На 4 април 1997 г. законът бе гласуван от Думата (Долната камара), на 14 май - от Съвета на федерацията (Горната камара) с мнозинство от две трети, необходимо за отхвърляне на ветото на президента. Елцин оспори валидността на процедурата, отказа да подпише текста и го препрати в Конституционния съд. Текстът, съставен от депутатите, се отнася за всички културни съкровища , прехвърлени в СССР по време на Втората световна война, независимо кои са действителните им собственици, нито при какви обстоятелства са били придобити. Целта на закона е да се забрани износът на тези руски блага, които са компенсация за щетите, нанесени на културното наследство на СССР по време на войната.


Депутатите предвиждат някои изключения от национализацията. Документите и семейните ценности (архиви, реликви, ордени, писма, снимки) ще могат да се върнат при наследниците им от хуманитарни съображения. Но за тази цел молбата за реституирането им трябва да бъде представена от съответните правителства и да бъде адресирана пряко до руското правителство.


Решението на Конституционния съд не слага край на спора. Борис Елцин, който сега е задължен да подпише закона, не е казал последната си дума. На бюрото на конституционните съдии е депозирана нова контестация, за която те ще трябва да се произнесат най-късно след шест месеца. Този път държавният ръководител атакува самата същност на закона. По-специално Кремъл преценява, че текстът е несъвместим с международните ангажименти на Русия. Позиция, която явно се споделя от Германия: Надяваме се, че Думата ще обърне повече внимание на тази страна на въпроса, която се отнася до нормите на международното право, побърза да заяви говорителят на германското посолство в Москва веднага след публикуването на това съобщение.


Наистина Германия се позовава на Хагската конвенция от 1907 г., според която произведенията на изкуството не могат да се смятат за военни трофеи, на договора си за приятелство и добросъседски отношения, подписан с Русия през 1920 г., както и на двустранния договор от 1992 година. В Бон говорителят на правителството Херберт Шмюлинг все пак призна, че проблемът с връщането на културните ценности е пословично труден и невралгичен и за двете страни.


В продължение на десетилетия СССР отричаше да е обсебил произведения на изкуството от Германия. През 1958 г. обаче той върна на ГДР голям брой такива предмети на изкуството. След падането на комунистическия режим започна да се изяснява действителното количество на ценностите, смятани за изчезнали след падането на Третия райх. Говори се, че това са 500 000 предмета, цели библиотеки и многочислени архиви. Именно по този начин през 1994 г. се появи отново известното съкровище от Троя, гордостта на Берлинския музей; през 1996 г. то дори беше изложено в музея Пушкин в Москва.


Ирина Антонова, директорка на музея от 1961 г., е повече от категорична: Това е въпрос на компенсации под формата на произведения на изкуството, иззети в отговор на щетите, нанесени на руските музеи от нацистите. През 1994 и 1997 г. музеят на Ермитажа в Санкт Петербург също организира изложба от трофеи на импресионизма, голяма част от които произхождат от големи германски колекции, въпреки че още от 1991 г. Бон започна да преговаря за връщането на изчезналите произведения на изкуството. Като използваше икономически аргументи, канцлерът Кол постигна напредък: през 1994 г. беше създадена комисия за реституиране на произведенията на изкуството. Особен резултат не последва.


Философското отношение на Бон към въпроса влиза в противоречие с нетърпението, проявявано от други ощетени страни. Например Унгария, откъдето, според официални данни, Съветите са иззели към 60 000 произведения на изкуството. Ние отхвърляме този закон, заяви на 6 април по националното радио Иван Рона, директор на отдела за националното богатство на унгарското Министерство на културата. Той също смята, че този текст противоречи на международното право. През пролетта на 1997 г. се състояха двустранни преговори, чрез които унгарците смятаха да си върнат поне част от произведенията на изкуството. Но Москва е констатирала, че повечето от бившите им собственици са загинали в газовите камери и те нямат наследници. Изтъква се и друг аргумент - на кого принадлежат тези произведения на изкуството, конфискувани от Айхман? На Унгария, която се сражаваше на страната на Германия, или на Русия, истинския победител в борбата срещу фашизма?


В България и Румъния, други ощетени страни, властите чакат да бъдат съставени официални списъци на ограбените предмети. И явно никак не бързат.


Остава Франция. Сред продължителни и търпеливи преговори в Русия бяха открити множество архиви на Ке д'Орсе (френското Министерство на външните работи) и на префектурата на полицията. През 1995 г. започна процесът на връщане на тези документи. Половината от тях вече са в Париж. Но руският парламент блокира пълната им реституция и пречи на разследването, което би могло да бъде извършено в Русия, за да бъдат открити произведения на изкуството, заграбени от нацистите във Франция и впоследствие прехвърлени от Германия в Съветския съюз в края на войната. Според данни на Ке д'Орсе на територията на Руската федерация могат да бъдат открити и много хиляди предмети на изкуството.


(Следва)

Facebook logo
Бъдете с нас и във