Банкеръ Weekly

Общество и политика

БЪЛГАРСКОТО ЗАВРЪЩАНЕ

Със сигурност 2004 г. ще остане в историята като годината, в която България се завърна в Европа и света, скъса окончателно с миналото, вменено от Ялта и Малта, и се включи реално в новата подредба на света. Стана така, че точно през 2004 г. българските външнополитически мечти от 90-те години на миналия век се превърнаха в реализирани трансатлантически амбиции и подредени европейски перспективи. ОбстоятелстватаКраят на една година винаги е особен период за международната политика. Той събира концентрата на геополитическите реалности и странно смесва това, което се е случило, с това, което не се случва, и с това, което се очаква да се случи. В края на годината светът на международните отношения невинаги е такъв, какъвто изглежда - нито толкова добър, нито толкова лош... Българската външнополитическа година започна с края на едно успешно председателство на Съвета за сигурност на ООН, когато светът започна бавно да се измъква от иракските пясъци на международните отношения. Дипломатическата хроника на българското председателство в Съвета за сигурност съвпадна с иракския характер на международната политика, в който от двете страни на океана започнаха да действат с по-малко емоция за старата и новата Европа и с повече дипломация за общия интерес. В международните отношения винаги са важни обстоятелствените пояснения за място, време и действие. Присъствието на България в света на ООН съвпадна с края на Саддам Хюсеин и с изненадващия либийски мост към Запада, на който България погледна с надежда. Зъболекарският преглед на диктатора от Багдад предизвика либийския отказ от ядрени оръжейни програми и либийското отваряне към Запада. Триполи изненада себе си, арабския свят и международната общност с радикалната промяна на политическия си курс от 80-те и 90-те години на миналия век. Това бе знаменателен факт, зареден с оптимизъм, защото за първи път от много време насам в края отиващата си година и в началото на следващата не се размахваха атомните плашила. 2002 г. например започна с Кашмир, най-опасното място на света, заради което Индия и Пакистан изправиха света пред ядрена криза. В края на 2002-ра и началото на 2003-а светът отново вдигна температура заради проблем с ядрен оттенък. Този път беше Северна Корея. Пхенян изгони инспекторите на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) и събуди страха от миналото. А в началото на 2004 г. Либия наруши традицията и сама започна да се отказва от ядрения характер на терористичното минало.СлучкитеТогава, в началото на 2004 г., София приключи с председателството на Съвета за сигурност на ООН и с натрупания дипломатически престиж пое трудното председателството на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. ОССЕ и през 2004 г. бе една организация, която след трийсетгодишна история продължава мъчително да се взира в променения европейски ред и да се опитва да решава проблеми със силата на консенсуса и безсилието на мнозинството - явните спомени за наследството от студената война. То отново изискваше подобряване на климата и доверието. Особени външнополитически обстоятелства за европейското завръщане на България се породиха и от факта, че през 2004 г. Съединените щати и Русия си преизбраха познатите президенти, а от тях по традиция винаги е зависело настроението на това, което наричат международна общност. Европа отново намери време за вътрешната си европейска политика, да избере макар и трудно изпълнителната си власт - Европейската комисия, и да сложи подписа си под Заключителния акт на церемонията по подписването на Договора за учредяване на Европейската конституция в Рим.ЗавръщанетоПрез 2004 г. България бе в най-щастливо съчетаните външнополитически обстоятелства - тя координираше волята на 55 страни членки на ОССЕ, бе приета в НАТО и получи месец за подписване на договора за членство в ЕС. Подредена така в едно изречение, българската външнополитическа история на 2004 г. я прави уникална поне поради две причини. Първо, България бе нагледно доказателство за взаимосвързаността на света и неговите най-важни международни организации. И второ, за първи път България на практика участваше в тях като председател на ОССЕ, като новоприета страна членка в НАТО и като бъдещ, но сигурен член на Европейския съюз. 2004 година показа хитростта на историята, защото петнадесет години след голямата промяна българското завръщане в Европа се състоя чрез... НАТО. България извървя докрай своя път от Ялта през Малта до Вашингтон и Брюксел. На 29 март във Вашингтон и на 2 април в Брюксел България и още шест страни станаха членове на Северноатлантическия съюз при второто разширяване, което този път нарекоха политическо, континентално и най-мащабното в 55-годишната история на пакта. То бе най-мащабното, защото преначерта картата на Европа и прие наведнъж седем страни - три от бившия Съветски съюз, две от бившия Варшавски договор и една от бивша Югославия, все някогашни пленници на една бивша империя на злото. През март и април 2004 година България успя за първи път да събере европейската си история и европейската си география, да им придаде трансатлантически измерения и да стане част от източноевропейската връзка между Стария континент и Америка. Тя вече не беше само стабилната страна между Кавказ и Балканите, която мъчително наблюдаваше една закономерност - когато оръжията в Кавказ млъкваха, започваха да гърмят на Балканите, и обратно. Нито беше страната, която безпомощно гледаше горещите бариери Босна и Косово и понасяше ембарговата политика при разпада на бивша Югославия. България просто изчака момента, в който разширяването стана синоним за сигурност. Ако през април 2004 година Съединените щати направиха източноевропейски ход към Европа, а Европейският съюз през май предприе най-голямото си разширяване, то България със сигурност бе подкрепена в трансатлантическия си ход към края на собствения си политически преход. Всъщност на това му се казва съчетаване на геополитическите реалности с националните интереси.На 17 декември в Брюксел Европа взе най-доброто решение за България. Точно четиринадесет години след декември 1990 г., когато Великото народно събрание прие решение България да поиска да стане пълноправен член на Европейската общност, Европейският съюз реши да подпише Договора за присъединяване през април 2005-а и приключи една европейската дилема на българите. Този път цената на политическите решения бе известна стратегия. България за първи път започна да не зависи от бремето на посттоталитарната си история, нито от несръчната си политика по време на прехода, а пое ангажимента да приеме условието за европейски прочит на вътрешната си политика. Външнополитическата 2004 година за България започна и свърши с ОССЕ и Либия. ОССЕ остави без отговор въпроса за собствената си реформа и за достойнството си на важна международна организация, която наред с НАТО, ЕС и ООН ще има по-съществена роля в най-особеното предизвикателство на ХХI век - баланса между необходимостта от борба с тероризма и процесите на демокрация. Причината за липса на консенсус, а не на мнозинство в ОССЕ, този път стана украинското разминаване между Вашингтон и Европа, от една страна, и Русия, от друга. Заради Киев общата политическа декларация не се случи, защото украинските избори се оказаха най-актуалният нерв в международния дневен ред. Тя не се случи заради консенсуса, който си остава онази своеобразна дипломатическа кула от слонова кост в политиката на ОССЕ, в която нейните мащаби просто не се побират.2004 година остави за бъдещето надеждата, че съдбата на българските медицински сестри в Либия ще се огледа най-после в международното право и в смисъла на човешките права, а не в икономическите интереси и геополитическата аритметика. Либия се отвори към света и схвана, че ядрените оръжейни програми са твърде опасни и за нея, и за света. През 2004 г. процесът срещу българските медици излезе от тесните рамки на отношенията между София и Триполи и попадна на всички възможни дипломатически маси. Той вече не беше само въпрос на тиха или шумна дипломация, а на единствената възможна дипломация за изход от трагедията и на невинните българки, и на семействата на заразените либийски деца. Либийското отваряне към света в крайна сметка не може да стане през тъмните ключалки на затвора Джудейда.

Facebook logo
Бъдете с нас и във